Попаднах случайно на творбите на руската художничка Анна Чарина.
Харесаха ми. Нищо, че обектите са в Русия - предимно в Москва - в тях усетих атмосферата на Града, такъв, какъвто е в моите спомени.
Само атмосферата и някои бегли прилики с дядовата ми къща и част от цветята в двора, нищо, че на картините са във вази ...
Има един прозорец, който много прилича на прозорците в къщата на дядо, макар на всеки прозорец да имаше бели трансапаранти и светлината едва ли е била толкова ярка отвън, а и къщата беше много добре поддържана и не си спомням присъствието на котета:) ...
Цветовете от моето детство бяха много по-слънчеви и ярки, но пак повтарям, че в тези картини открих атмосферата и спомените ми се допълниха.
Маковете и жълтите цветя на прозореца ми припомниха вазите на перваза на прозорците, запердени /освен с трансапарантите/ с леки тюлени завеси в стаите на лелите ми ... 
Прозорците във всички стаи бяха боядисани в изкрящо бяло, а тук не са ..., но ... понякога ти трябва съвсем мъничка прилика, дребен детайл, за да те "отнесе" в едни щастливи спомени ...
В една от стаите имаше тежки тъмно зелени, плюшени завеси с едни много особени пискюли, имаше и същата покривка върху една малка, кръгла масичка с извити крачета и два плота - на горния стоеше сребърна фруктиера, в която винаги имаше  плодове ...
Години след това сложих в моя хол подобни завеси, но не беше същото ..., както не беше същата и сребърната фруктиера от масата в гостната! Веднъж намерих една, която много ми заприлича на нея и си я купих с такава любов и радост, но тя се покри на места с леки ръждиви петънца ...
Да не се увличам в подробности, защото отново ще трябва да "извадя пъзела":)))!
Все пак нищо не беше същото като в детството, колкото и да се опитвах да го върна ...
На едно място сякаш открих градинката пред Църквата /или Попската, както казва cecka1504:)/.
В друга картина намерих и фонтана в езерото в Градската, но много зимен, снежен и замръзнал... Аз не го помня такъв. Затова тази картина не ви я предлам, но има други, които ми напомнят Градската ...
Видях и Улицата ... къщите, които много ми напомнят за къщите на нашата улица, но без онази слънчево-бяла светлина и без ... рамките с тютюн:))) ..., пък и не бяха толкова високи:).
Жалко, че няма как да ви покажа ароматите:).
Тогава наистина разходката в детството ми щеше да е пълна!
Вижте няколко избрани от мен картини - може и на вас да ви напомнят или поне "подскажат" някой позабравен спомен, нещо, което никога не сте забравяли, а сте кътали дълбоко в паметта си ...





















































И дойде септември ...

Това беше от мен ... за сега ...

Казвам ви - До скоро и до нови срещи, тук или на други места:)!