тези спомени са едно голямо богатство,което всеки би искал да има! Какво по-хубаво от това да си спомняш с любов и признателност за родителите си! Била си щастливо дете!:) Поздрави за хубавия ти постинг!

С такова удоволствие пътувах с теб в красивите ти спомени. Уверявам те беше приятно, незабравимо усещане.Все едно, че на леки ангелски криле ме пренасяше назад в гоните...там където децата са щастливи!
Благодаря ти за трогателните мигове!

Не си ми досадила, поне на мен - не... Не спирай, пиши :)
Всеки живот е един изживян роман. Нека имаме възможност
да съберем "романите" си в Библиотеката на Приятелството :):):)
Хубав ден, Катан и... чакам продължението... :)))

Та да си довърша...с цветната словесна ферия, с която си започнала поредния си спомен, дойдох с теб...там и тогава...Страхотно, дори с леката носталгия за миналите прекрасни спомени.
Но, мила моя дружке ти имаш какво да разказваш на Мишел. С твоята сладкодумност, богато въображение и толкова много "материал" ще сътвориш твоята вълшебна приказка в нейните детски спомени.
И когато тя порасне ще разказва за теб!
Благодаря ти!
С обич Лили

http://www.youtube.com/watch?v=DHnspN6MyiU

Мисля си, че е страхотна илюстрация на тези твои спомени!
Ако решиш сложи го като фон...

Хей, продължавай да гониш мечтите...

Но ме подсети, утре като ходя в Благоевград, ще мина да наснимам - знам, че там не се оставят без цветя в дворчетата - ружи и гергини...

За копринените блузки: голям конфуз - майка ми също ми шиеше зимни рокли от кадифе - чувствах се абсолютна фръцла... и жакетчета с дантелено жабо...
Но на първия ден в гимназията, когато ни записваха и ни преглеждаха униформите и прическите, ме върнаха да си сложа ямболенена якичка с бродерия на черната манта, вместо дантелената, копринена с избродирана на машина емблема - на майка ми не й беше мъчно, само бе озадачена... Но на мен за първи път ми беше мъчно: "Какви са тия копринени якички! Махнете я веднага! И да й купите 4 ямболенени - за утре да са избродирани!" - е, как при това положение, през следващите 5 години да не участваш в заговори, номера, нарушения на правилника и съчиняване на вицове безброй за Мама Шо, Мадам Пърнел, директорите и всичките учители поотделно и вкупом:)))

Страхотен букет от гергини - днес пропуснах, като минавах покрай галерията на Владимир Димитров - обикновено влизам и хвърлям по едно око на неговите гергини - обичал е да ги рисува - грамадански, с много нюанси и много пестеливо полагане на боята върху платното - да се чудиш колко точен поглед е имал...

Скъпа, scarlety!
Започнах да преплитам спомените си с по-възрастни:))), а намерението ми, когато ги започнах беше да са само най-ранните ми спомени.
Но ... това е паметта, преплита:))).
Ако се върна в пърите си спомени ще си спомня може би едни малки сини обувчици, които майка ми пазеше много години ...
Щастливо и обичано дете бях! И за обичах и обичам по много, не мога по малко:).
Благодаря ти за добрите думи!

Благодаря ти за всичко, Лили!
Трогателни са спомените ... не само моите ...
Всеки има красиво-щастливи детски спомени, към които неизменно се връща!
Хубав ден /то денят май преваля:)/ и още по-хубава вечер!

Дивна моя приятелко!
Права си за романа!
Ако започна да разказвам моите недетски спомени ... то ще стане една сага, затова ще поспра до тук, поне за сега.
Благодаря и на теб от сърце, че беше с мен в моята разходка в детството!

Лили! Ти си цветна феерия, а съм само katan:).
Имам много "материал":) наистина, от който може да се получи приказка за милото ми:).
А и то слуша с внимание, когато му разказвам:))) !
Но виж въображение ми липсва ...
Не съжалявам!
Имам толкова хубави спомени, които компенсират въображението.
Дай, Боже, дълго да й разказвам и тя разказва ...
Благодаря ти още и още!:)

Мила, Лили!
Благодаря ти!
Една от любимите ми песни от любим филм, който ме връща ... там, преди сто лета!:)
Тази песен е най-подходяща според мен за "Ароматите на дядовата къща".
Когато написах първите спомени реших да не слагам музикален фон, но ти ме накара да се замисля ...
Но ..., ако сложа на един трябва да сложа на всички, нали?:)))
Затова само ще те поздравя с една любима ми песен, която е поздрав и за всички, които бяхте с мен в моето детство:

http://www.youtube.com/watch?v=ogOWRwXPKh4&feature=related

Поздрави и благодаря!

Твоите спомени върнаха моите и доста позабравени неща...
Бъди здрава!

Гергини има навсякъде!
Има и в Благоевград, може ли двор, който уважава себе си без гергини?:)
Виж, ружи не си спомням в двора в Града ...
Баба Катя слагаше ружи и кадънки, може да са били по-непретенциозни, не знам.
О, и аз си спомням кадифените ми рокли и поли и блузките с богато жабо!
Но от тях като че ли не ми беше толкова неудобно.
А за ямболенените якички ... ами там нямах проблем.
В нашата гимназия не са ме връщали за якичка /то за нищо друго не са ме връщали, де:)/, макар и там да имах специално подготвени от лелите ми якички с дантела, но бяха само от ... "брилянт":).
Спомням си, че веднъж ми направиха забележка, че съм с волажни чорапи, а не рипсени, както искаше директора /задължително черни!!!/.
Тогава баба Катя ми даде един чифт от нейните ...

А за Владимир Димитров и картитините му - ами картини на МАЙСТОРА!!!
Поздрави и на Благоевград!

Радвам се, че беше с мен!
Още повече, че те върнах в твоето детство - там, при извора на радостта и обичта!
Благодаря за пожеланието! Имам нужда от него!:)

Много интересни детски спомени!

на мен ми дадоха тефтера на сестрата на дядо ми, защото вече я нямаше, на баба ми манджите ги знам, защото 19 лета съм стажувала при нея, но как твоето Мишенце ще научи рецептите от твоята баба Катя, ако не допълниш картинката:)))

Ами нямам други:))).

Баба Катя е импровизаторка:))), но си има и свои тайни:))) рецПки:))))))!
Най-важната тайна и подправка е мерак и естествено любов!:)
Нали ти писах за рататуя - и на Миши й хареса:))).

Израстнала си в необикновено семейство, Катя! Благодаря ти, че твоята разходка в миналото ме върна и мен към моето щастливо детство! Всеки твой постинг ми напомняше и за мои преживявания, които никога няма да забравя!
Удоволствие е да прочета всеки ред написан от теб!
Поздрави от цялото ми сърце! Ти си човек, който има какво да разкаже както и да даде от топлината, изпълнила сърцето ти!

И онзи рачел с къдравите парченца, хрускави от варната вода, и зелените смокинки - и едрите кехлибарени смокинки - в бистро сладко, и сините сливи с индрише, парчета тиква и орехи----
Не може да не е имало, макар че е есенна работа:))))

Скъпа, Скарлет!
Винаги съм го знаела и ми е било много хубаво с моето семейство!
Майка и татко бяха най-добрите родители! Не защото са били моите, а защото, разговаряйки с близки приятелки съм се учудвала на неприязненото чувство и отношение, които имат към родителите си или към един от тях:(.
Не го разбирам! Макар да имам два много лоши примера ...
За баба и дядо и лелите ми - няма какво да пиша - то се вижда и усеща и с "невъоръжено око":))).
Може би затова ми е толкова мъчно, че си отидоха много рано!
Радвам се, че те върнах и теб в твоето щастливо детство!
Удоволствие за мен бяха твоите изпълнени с топлина и сърдечност коментари!
Имам чувството, че сме били заедно там, някога, някъде ...
Благодаря ти за добрите думи!
Хей, не се сбогуваме!:)))
Има още един постиг за финал на този цикъл:))).
Поздрави и хубава вечер!
И до скоро:)))))))))!

Права си за есенната работа ...
Нарове, тикви и рачел - това бяха специалитетите на баба ми Катя, но те не са от Града ...
А майка правеше сладко от зелени смокинки ...
Е, и аз разбира се по-късно!:)
А от рачела на баба Катя ми стана веднъж толкова лошо:))) - /много хубав го правеше/, че сигурно повече от 40 години не бях близвала от тази сладост:))).
Баба Катя правеше и една парена туршия с червени капии, която правя и аз, но ... пак казвам, че това са есенни спомени, които не са свързани с Града.
Но баба Марика беше царица на летните манджи и кокошите супи и яхнии.
Забравих да кажа за сладкото от дюли и индрише.
Сините сиви не ги обичам.

щастливо детство - хубави спомени. Всеки си има хубави спомени от детството, но ти така увлекателно разказваш . . . Ще очакваме с нетърпение следващия постинг! Лека и приятна вечер!

Индришето в саксиите е кичесто и се кипри - дюлите не са узрели, но тикви има вече готови за рачел...
В Пловдив на тепето има едни диви ябълки - дребни и много ароматни - от тях става едно кехлибареночервено сладко - невероятно! Мисля че ги има и в Родопите - над Кричим по предните по-ниски и по-обикновени хълмове - сетих се - към Храбрино...

Темата става нещо като: плодовете на земята - начин на употреба:)))

magnoliya!
Хубави спомени - сладки, неповторими и незабравими, но ...
ще се "ориентирам към приключване":))).
Хубава вечер!

"Темата става нещо като: плодовете на земята - начин на употреба:)))"
Току-що бях при Дисо и неговите прекрасни сортове ябълки и ме досмеша:))), добре, че си написала последното изречение:)))!
Хубава вечер и поздрави на Благоевградчани:)!

всеки твой постинг от тази серия ме връща в моите детски години и ми припомня толкова много хубави моменти!

Като чета твоите мили детски спомени, оживяват и моите!
Обич в тях прелива, а от нея имаме нужда всеки миг!
Всъщност, тя е най-важното, най-същественото, най-блаженото, което ни се случва в този живот! Прави ни по-добри хора, готови да даряват, да са всеотдайни, милосърдни, съпричастни, неравнодушни...Мисля, че няма друго чувство, дето да има силата да ни очовечава повече от обичта!
Какво по-хубаво от това може да ни се случи!
Благодаря ти!
Лека нощ, мила!:)

Приятелче!:)
И двете с Мишел сме дами:))).
Полагат ни се по две ябълки на ден - за здраве и красота:).
530гр. делено на 4?:)
Е, може да остане и за другия ден или да бъдем благосклонни и да почерпим мама и тати, а?:)
Поздрав и хубав ден!

Това е вълната на детството, мила Инел!
Идва, залива ни, отдръпва се и пак идва ...
Никога не си отива завинаги!
Тази вълна ни прави добри и толерантни, милостиви и съпричастни ...
Вълната винаги ни връща обичта, ако сме я позабравили ...!
Благодаря ти, че отново беше тук!
Хубав ден!

Разходката ти в миналото беше приятно преживяване за мен ,Кати ...
Много чисто ,по детски мило ,подсилено от философията на годините .
Но силно и истинско .
Поздравления и благодарности !

Благодаря за хубавите думи, Стела!
Не знам до колко съм успяла, но за истинско - гарантирам:)!
Има още един постинг, който ще излезе след няколко дни, който е в цвят, но за съжаление е без аромат:).
С него наистина приключвам темата.
Поздрави и на теб и много хубава нова вечер!