...а последното изречение напълно описва днешното "съществуване". Загубили сме всякакви истории за ревност, състрадание, любов или болка... Защото вече просто не чувстваме и не пазим онова, което са ни дали предците... Поздрави!

Само спомен, приятелче!
А защо не чувстваме и не пазим ...?!
Не знам!
Лоши станахме като че ли ...
Хубав ден!

Хей , страхотно си го написала :))))
Хареса ми ...всичко :)

Написала съм само това, което си спомням ...
Е, добавила съм и една- две думи с днешна дата:).

и даже си намерих място за мене си - и чак тогава страхът от смъртта изчезва наистина

____________________________________________
Няма да забравя детската реакция на любимия ми племенник - имаше храна и свещи по целия гроб на дядото, течеше ритуал, жените се суетяха как да си подават нещата, когато едно детско гласче тъничко попита: "А къде е тортата?" Събрах всички малчугани и ги отведох, но и днес си мисля, че това е най-хубавата служба...

Въпросът за Гробето ли или за другите неща?
Аз отидох за пръв път не на помен, а за да полеем цветята и да видя къде е дядо...
Имам спомен от времето, когато няколко дни преди трите години /от подготовката за тях/ всичко в къщи беше много хубаво, уханно, като за празник ...
Но споменът ми от самия помен е много тежък - свещите се топят от жегата, поповете пеят, размахват кандилниците и ... тъпчат цветята ... и всички плачат ...
А спомените ми за Гробищата, където са майка и татко са ... :((((
Страхът от смъртта - изчезва ли наистина СЪВСЕМ?

Там започваш да мислиш наистина философски, разбираш колко безмислено пропиляваме живота си, понякога, за какви глупости се ядосваме, знаейки, че няма да променим нищо с това, просто си вредим на себе си. Нахлуват спомени, мили и незабравими, можеш да си поговориш с духа на обичания човек, да излееш душата си и някак си си сигурен, че той ще те чуе и ще те разбере, ще ти помогне , а може би просто ти олеква. То е като да разговаряш с бог. Точно това много истински си предала. Хубава неделя!

запазили сме доброта в душите си.
Разказът е страхотен .Много силно ме докосна .
Поздрави !

Е, в началото е малко страшничко, но после наистина става различно.
В моята 11 годишна главица едва ли са се раждали някакви философски разсъждения:)).
Просто "попивах" историите и разказите на живите.
Може би по-късно това ми е въздействало по някакъв начин и за разбирането на света около мен ...
Хубава неделя и на теб!

Благодаря, Стела!
Разказвам детските си спомени.
Другите не са така светли и ведри!
Но си спомням само хубави неща, дори да са обагрени с тъга и печал ...

ДА!

И това дава свободата на живота! Съвсем различно е, като го разбереш! И става интересно:)))

Даааа!
Разбираме и приемаме, но не всяка, нали?

Хареса ми как си го написала:) И усещането там наистина е спокойствие:)

Наистина е спокойствие, Марти.
Загубваш представа и за време ...

много хубаво и вълнуващо си го написала! Човек се замисля за много неща-за маловажните,за непреходните...Усещането на гробището е наистина особено-един друг свят,пълен със спомени,събития и едно странно спокойствие.
Забележително е ,че пазиш тези детски спомени!

Колко любов можем да съхраним в сърцата си, Катя, дори и да сме изгубили много скъп човек. Той си остава вътре в нас с най-хубавите спомени...
Когато чета написаното от теб се замислям за много събития и моменти от моя живот и оставам минути безмълвна!
Не спирай да ни разказваш, Катя! Ти умееш да докоснеш и най-нежните струни от душата на човек!
Поздрави!

"Братя и сестри, и ние бяхме като вас и вие ще дойдете при нас". Този надпис се отнася за тези които се възприемат като живи. Има начин да се умре без да се напусне Физическото тяло. След това човек не живее, а съществува. Има съществена разлика между живия на когото все някой му е виновен и мъртвеца който чувства хармоничната работа на организма си. Аз съм мъртвец.
А за спокойствието си права, винаги когато си ,,дигна нервите" отивам до Гробищния парк - толкова е хубаво да се разходиш сред себеподобни, чувстваш се пречистен от нервната отрова която си погълнал от нечий злонамерен поглед или дума.

Хубавите спомени остават... Нали?
Само тях пазя, много са ми свидни.

Да, Скарлети!
Човек чувства и се замисля за много неща, когато е сред тишината ...
Аз едва ли съм си задавала тези сложни и сериозни въпроси, които си задавам сега.
Тогава ... ми беше хубаво, преодоляла страха и открила нещо ново и различно.
А и усещането, че дядо е с мен ме правеше спокойна...

Мила Скарлет!
Винаги ми действат благотворно твоите коментари!
Благодаря ти!
Много любов и обич воже да съхрани човешкото сърце, както и много мъка ...
Но любовта е повече!
Сега, като пиша тези наивни детски спомени разбирам, че обичта ми към всички, за които пиша е останала такава, каквато си беше и в детството.
Написах спомена за Гробето не с тъга, а със светло и ведро чувство.
Надявам се така и да го разберат всички, както ти си го разбрала!
Радвам се, че мога да върна и нечии други спомени!
Хубава вечер и много поздрави!

Всички са живи, приятелю!
И тези, които са там и тези, които са тук ...
Не ми се водят сега философски разговори, не съм настроена за тях в момента.
Само искам да ти припомня за Сташният съд - едните ще са от дясно, другите - отляво.
А живите, които се възприемат като мъртви ...
Не знам...
Мъчно ми е за такива хора! Прав си да казваш, че те само съществуват.
Май много от мъртвите са по-живи от живите!
И за злонамерения поглед или дума си прав.
Но все ми се струва, че нашите себеподобни сме ние, огледай се внимателно около себе си и ще видиш че си ... ЖИВ!
Поздрави и благодаря за размислите, на които ме наведе!

Да, приятелко!
И аз помня само хубавите неща от живота си!
"Само тях пазя, много са ми свидни."
И на мен.
Поздрави и само хубави преживявания за хубави спомени!

всички други са неприемливи...

От година се каня да преведа едни текстове по темата... може би някой ден ще го направя - невероятно е усещането за свобода след определен опит...

Най-сигурното и безпорно нещо е, че всички сме смъртни:), мисля си, че който не го осъзнава и приема е меко казано глупак:).
Но тук аз описвам само един детски спомен. Тогава не съм разсъждавала по начина, по който разсъждавам сега ...
Като направиш превода някой ден ще ми бъде интересно да го прочета!

Не бях се отбивала скоро при теб, а сега като заседнах...назад, назад, чак до "Тюхката" (там съм спряла последно). Събуди и моите спомени от детството. Макар и в другия край на България, всичко ми е познато - Движението (Стъргалото при нас), Градската, Минералната баня с басейна, нощвите на баба (не помня да е пекла хляб, но правеше често питки, а то си е пак хляб)... и още много, много мили детски спомени. Бих ги описала, ако можех така сладко като теб да разказвам...
Прегръщам те с много обич, мила, а ти предай прегръдката ми и на Мишел :)

Добре си ми дошла, мила Славе!
Усмихнах се на първото ти изречение:)!
И аз не съм те посещавала скоро, но при първа възможност ще те проверя:).
Радвам се, че "събудих" и твоите спомени!
Кой ми говори за сладко разказване?:)))
Ти, която си ме карала да се възторгвам от твоите стихове - истински, нежни, прекрасни!
Това си е вече комплимент!:)
Благодаря ти!
И аз те прегръщам, а Мишел, утре живот и здраве ще бъде напрегръщана и нацелувана мноооого!:)

:( !!! Pozdravi za postinga mn hubavi mili spomeni= ot koga se kaneh da otida i az pri moq bashta, no dnes nasitina nqma da gubq vreme.Blagodarq ti !!!

Поздрави и на теб, fatmin!
Не губи време! Отиди!
А споменте са мили, когато са те обичали толкова ...