Много мил разказ! А кой е Града?
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Всеки един от нас къта в сърцето си такива!
Щастливи августовски дни и още много красиви бъдни спомени!

паркът ни е удивителен. Вече не е същият, както едно време, но все още е красив. Много го харесвам!
Още веднъж благодаря за милия разказ, предизвикващ безброй спомени!

:))))
Рибите не бяха златни:).
Сега като си ги представям ми приличат на малки сомчета, но едва ли са били такива.
А кой е ГРАДЪТ?!
Ами на автогара "Овча Купел" като кажеш :"Моля, един билет за Града!", не питат за кой град, а само за колко часа:))) и ти дават билет за ... гр. Гоце Делчев!!!!!:))))
Поздрави от мен!

Добре дошла при мен, мила ЛИЛИ!
Всички спомени са едно връщане като към друг живот ...
Но ти ми върна едни футболни спомени, за които съм ти много благодарна!

"И ти ли, Бруте?":)
Какъв парк, Цвете мило?:)
Тук става дума за ГРАДСКАТА!!!!:)))))
Като отидеш в Града - моля те, поздрави я от мен и й предай, че не съм я забравила!:))))

Ауууу, каква грешка допуснах :)!!! Моля да бъда извинена!
Градската, разбира се, че Градската!
Не знам кога ще имам възможност, но с най-голямо удоволствие ще предам!

На другите им е простено, но на теб...?:))))
И не само Градската - поздрави всичките ми любими места!:))))
Поздрави и на теб, разбира се!:))))))))

Не, аз знам, че ще ми простиш! Иначе кой ще прати поздрави на Града, Градската и всички любими места :)?
Знаеш ли, че строят нова сграда на Митрополията?
Сърдечни поздрави и за теб, Кате!

И знаеш къде бихме се срещнали! В Градската! :))

Знаеш, че прощавам и затова направи грешката, нали?:)
Поздрави всичко, което съм споменала, а и което не съм, но не съм забравила ...
Благодаря ти за информацията за Митрополията!
Нищо не знам вече за Града, а и няма кой да ми каже ...
През 87-ма спах в хотел "Неврокоп", а през 98-ма - в хотел"Христов"/мисля, че беше с "ff".
Този хотел в моите спомени беше едно ТПК, а на долния етаж имаше ресторанто-закусвалня /според сегашните ми разбирания/. Мисля, че се казваше "Москва", но кое беше ТПК-то или ресторанта не си спомням ...
Благодаря ти, Цвете!
Добре, че си ти!

Непременно в Градската, мила Тони - приказна и вълшебна като в моето детство!

Но сякаш ми разказваш за Градската градина в Пловдив. Там бях за малко в началото на август - другото си е така, няма ги рибите, обаче! И моите бяха големи - сивосинкави и червени... Така и не научих как се казват. В Пазарджик не си спомням дали имаше риби, но градската градина си беше като продължение на пловдивската.
И фонтан, и цветни килими...
Права си - не е парк просто...
До ден днешен като отида някъде другаде - търся градините... Те са като сърце на града...

Доста време я строят, върви бавно. Преди години сградата почти изгоря след пожар.
Да, там, където в момента е хотел Христов, някога беше ресторант Москва. Аз това го бях забравила...
При следващото ми ходене до Града, ще направя всичко възможно да направя снимки. Специално за теб!
Аз също благодаря, Кате!

Виждаш ли как старите спомени оживяват и съживяват паметта?
А снимките ги чакам вече втора година:))).
Ще ги дочакам, живот и здраве!

Радвам се, че си тук!
Да, но в Пловдив Градската миришеше по друг начин ...
За Пазарджик не знам - синът ми направи една обиколка това лято из България и ми каза, че Пазарджик бил хубав град.
Така показва и разказва и Дисо, но аз си спомням един друг Пазарджик ...
И все пак - ГРАДСКА като ГРАДСКАТА НЯМА!:)

Никога не съм си задавала въпроса, защо твоята душа е толкова светла и чиста...
Бях сигурна, че детството ти е било една хубава приказка. А ти с твоите разкази го доказваш. Колко много любов има в теб, Катя! Радвам се, че има хора като теб, защото те могат да дадат много любов на всички около себе си, както и да ги научат да ценят, уважават и обичат!
Усещам, че и малката Мишел е взела много качества от прекрасната си баба!
Не спирай да ни разказваш за своите спомени. Винаги изпитвам едно голямо вълнение, когато ги чета!
Поздрави и от мен!

Когато гордо крачех с панделки по - големи от главата ми по алеите на Градската ...но в Пловдив. И до днес си остана с това име ...
Поздравления за хубавия разказ !

Щото на другото място вече е парк...

Мила, Скарлет!
Наистина си много мила!
Благодаря ти!
Но и моята душа, като всяка друга си има и тъмни ъгълчета, където са стаени болка, гняв и не забравени обиди ...
Но всичко това е от много по-късно време, а и вече съм "отворила прозорчетата", през които тези тъмнотии да бягат в дън гори Тилилейски:).
Наистина съм щастлива, когато направя поне един човек щастлив или помогна с нещо.
И децата ми са такива.
А Мишел е почти мое копие:).
Разперва ръчички като мен, радва се, когато днес ми напълни устата с чери-доматчета и си ръкопляска, че е нахранила баба си:))) ...
И гледа много хитро-тарикатски:))).
Много я обичам!
В моето сърце има обич за много хора ...
Благодаря ти, Скарлет - топла и обичлива си ти!

Ех, Стела!
Какви хубави години бяха!
Щастливи деца с големи панделки и грейнали лица!
Ех, минало невъзвратимо!

Спомняш ли постинга ми :"Човек е жив, докато е жива паметта за него"?
Е, мисля, че това важи и за Градската!
Тя ще е ГРАДСКАТА, докато поне един човек си спомня за нея така, пък после ще си стане обикновен ПАРК:).

Но с удоволствие прочетох, два пъти. Спомените от детството... няма какво да кажа за тях, овен че са любими спомени.

Някой ден ще го пробвам тоя номер на Овча купел!
Значи това бил Градът!

Имам спомени за Морската в Бургас ...
Късноесенни спомени, приятни и натежалали с предстоящото ми майчинство ...
Хубави бяха тези морски спомени, но от много по-късно време.
Всяка година около 1--ти декември ги разказвам, а миналата година ги споделих и тук.
Поздрави на МОРСКАТА градина във Варна!

А каго кажеш Огняново - все си спомням за жълтите зъбки и минералната вода :);)

Пробвай някойпът!:))))))))
Синът ми веднъж преди много години , може би - 14-15 , беше отишъл да провери дали е така:))))!
Дойде си много развълнуван и усмихнат -"Да, попитаха ме за колко часа искам, а не за кой ГРАД!":).
Дано не са се променили много нещата от тогава!
Хубав и успешен ден!

Ех, Цецо!
Припомни ми още нещо! Да, Огняновалии имаха жълти зъби!
Такива имаха и кореняците Бургазлии - заради състава на водата, която имаха!
Благодаря за новата вратичка, която отвори у мен!:)
Поздрави, скъпи приятелю, и прекрасен ден!

Не съм забравила, че съм обещала снимки. Нямам фотоапарат, за съжаление, а с телефона си мога да направя 2-3 снимки, не повече. Затова все още чакаш :)
Поздрави!

Цветенце!
Как си влязла аномимно при мен?!
Аз не пускам анонимни!
Познах, че си ти по коментара:))).
2-3, 2-3 - кой ти ги дава?:)
А без 2-3?:)))
Поздрави за теб!

Отново обагрена с много нежност!
А нашата, в която имам разкошни снимки, свързани с незабравими ученически преживявания...от акфалтови кръстоски не може да се познае. Скамейки има, но на тях почти никой не сяда. Колите фучат свободно денонощно, затова и детската площадка е самотна. Зеленината обаче не е унищожена, слава Богу! Затова и надеждата е жива!
Винаги има на какво да се зарадва човек!
Сърдечен поздрав за теб, мила!:)

Непременно ще пусна нещо актуално от нашата "Градската" - а-ха да реша, че става дума за нея - има и Огняново наблизо, и езеро с фонтан в средата...:))

Може би времената са други ...
Може би ние сме се променили ...
Може би ...
Но щом има все още зеленина - надеждата е жива!
За мен цветът на НАДЕЖДАТА е ЗЕЛЕН!
Сърдечен поздрав и за теб, Инел!

Непременно , приятелче!
Непременно направи постинг с актуални снимки на Пазарджик!
Видях доста от Острова и от други места, сега направи нещо за Градската!
Моят спомен за Пазарджик се различава от твоите красоти.
Поздрави и до скоро!

Кате, влязох си съвсем неанонимно, но цялата система така се е бъгнала, че вчера имах възможност да гласувам за собствения си блог :)))

Нещо става наистина!
Още не съм се логнала и ми пише, че сесията ми е изтекла ...
Но чак като твоето бъгясване:) не съм имала:))).