Връщаш ми много спомени :) Все хубави :)

А катрана по пръстите миришеше различно от всичко:)))
Веднъж отидох с комшиите на полето - много рано - преди 5, докато растенията не са омекнали от жегата и листата се кършат лесно. Гледах как избират листата за кършене, а после нивата оставаше с оголени стебла и бяло-розовите цветове на върха... Пълнеха чували, минаваше каруцата и събираше чувалите и ги разнасяше, а жените бързаха в къщи да нахранят животните и семейството преди да седнат да нижат...
Но низане на тютюн в града - това ми бе непознато. Макар че Пловдив миришеше на старите тютюневи складове...

Все ми се струва, че в спомените е нашето бъдеще!
Поздрави!

Катранът /зехира/ миришеше много различно - на свежест и ранна утрин, макар след обед вече да беше натежал от жегата ...
Вече като доста по-голяма една сутрин ме взеха една приятелка и семейството й на нивата - да видя как се бере тютюн.
Беше в 4 часа сутринта. Аз не бях мигнала от мерак!:)
По листата имаше капки роса и беше много хубаво, като само за веднъж, де:))).
В Пловдив, покрай тютюневите складове миришеше като като покрай Монопола в Града.
Обичах да минавам по "Иван Вазов", защото ми напомняше на Града, който си остава за мен единствения Град!
Имах малко недоразумение с един от секретарите на ГК на БКП на Града, когато бях там в командировка през 1987-ма.
ГрадА не беше същият!
Нямаше ги неговите емблематични къщи, нямаше го аромата ...
На мястото на къщите имаше стандартни блокчета, побрали аромата на обитателите си ...
Секретарят ми се обиди, защото били положили толкова усилия, докато постигнат този "напредък":(.
Бяха превърнали Града в един средностатистически малък, български град ...

Имах чувството ,че съм била там и усетих аромата ,който познавам само от старите тютюневи складове .
Великолепен разказ . Поздравления !

Благодаря ти, Стела!
За мен всеки спомен е отделен аромат!
Понякога един аромат ме връща към далечен спомен, понякога е обратното ...
Поздрави и на теб!

Защо ли като вляза при теб, винаги усещам оня хубав аромат на най-нежните спомени от детството!
Поздравявам те, Кatan! Ти си щастлив човек, защото имаш невероятни спомени и едно щастливо детство! Сигурна съм, че създаваш този уют и на своето семейство!
То просто се усеща!
Прекрасна вечер ти желая!

Радвам се, че влизаш при мен, ckarlet и не ти е скучно.
Надявам се да не съм се превърнала в скучна и досадна бабичка, която си няма друга работа освен да разказва спомени ...
Написах няколко по време на "дремките":) на Мишел, най-вече заради нея, защото и тя като мен е едно много щастливо и обичано дете /писах го вече в коментар към друг спомен/.
Толкова дълго съм ги разказвала тези спомени на децата си, че ги записах само за няколко часа.
Наслагала съм дати и часове, да си излизат сами и не знам кога ще ме изненада:) някой спомен.
Не поглеждам и в "чернови". Искам да е изненада и за самата мен.
Не знам доколко съм успяла с домашния уют,но синът ми като си дойде казва: "Навсякъде е хубаво, мамо, но от дома, по-хубаво няма!".
И друго казва, когато сме заедно и съм приготвила на всеки любимото хапване и настроение: "Жива да си, мамо!"
Това за мен са двете най-големи признания и награди!
Наистина съм щастлив човек, ckarlet!
Жива да си!!!

погледа и носа на едно дете. Без политика и трагедии. Катюш, гуш!
Каза тя и си запали една цигара;-)))

Толкова тютюн:) направо си е като "Тютюн":).
Ароматна и кефска да ти е цигарката:)!
Не само гуш, но и много цун!:)

Ароматът на детството... Най-вълшебният аромат! Поздрави от Родопите, Катя!

Жена ми е низала тютюн, който са произвеждали, но изобщо не е толкова ентусиазирана:))

Няма по-хубав аромат от детството, Васко!
Поздрави на теб и Родопите!

Права е жена ти, приятелче!
За мен беше удоволствие, защото не беше задължение, а едва ли не игра и детска надпревара:))).
Хубав ден!

и аз карах майка ми да ме води у съседите на село, че да понижат градските ми пръстчета... а после ги стъргах, стъргах мозайката на мивката - да падне горчилката :))))
Поздрави, Катан :))))

taka leko i uvlekatelno podxva6ta6 spomenite mila...i u vseki subujda6 po ne6to ot minaloto mu...Priqtno e taka,romanti4no!!
leka no6t mila..

Чудесни аромати долових в постингите ти, Катан! Ароматите на детството, никога не губят красотата си. И аз си имам един аромат на дюли, който ме връща в детството...

Поздрав за хубавите, топли разкази:))

Между утринните ухания на делника и вечерните на празничното е ароматът на живота. Хубаво е, че го вкусваш и че ни го поднасяш! А моят от детството е сгушен до един дувар и ухае на зюмбюли. Поздравления! :)))

Ех, ronya!
Аз не си триех пръстите като другите...
Гордеех се, че съм станала като другите деца!:)
Запазвах си за дълго и черното и пожълтялото, а и белезите от иглата:).
Поздравявам те!

Благодаря ти, приятелко!
За мен детството е една романтична, безкрайна приказка ...
Поздрави!

И аз имам любим спомен с аромат на дюли, но той е от родната ми къща ...
Всяка есен си купувам по няколко дюли от различн иместа, но те вече не ухаят така сладко и топло.

Благодаря ти, Мег!
В един от спомените си бях писала, че ароматите бяха различни в различно време на годината.
Имам и спомен от аромат на зюмбюли и нарциси, съчетан с червеното на лалетата...
Може би затова обичам толкова много лалета и нарциси /зюмбюлите вече ми предизвикват алергия:(/.
Поздрави!

по мило от детските спомени няма ...Уханието на спомени е онзи свят наситен с мили образи и преживени топли мигове ...Хубав ден!! С обич!

Благодаря ти!
Всеки мой спомен е свързан с определен аромат или аромати.
Свързани са завинаги в мен.
Хубав ден и на теб, а още по-хубава вечер с много обич!