Нещо става тази сутрин!
Не знам какво точно, но ще разбера по-късно!
От сутринта телефоните звънят, мама и тати все благодарят и все споменават името ми и дават и аз да кажа нещо, но аз търпеливо си мълча и очаквам да разбера каква е причината.
За мен си е един обикновен, съботен ден, изпълнен с обичта на всички, но има и нещо различно, все още не знам какво.
Изкъпаха ме, нахраниха ме, облякоха ме с нова рокля, дори ми позволиха да поровя в палмата и вместо: "Ще се изцапаш!" ме целуват и прегръщат!
Наистина има нещо необичайно, но какво ли е?
Приспа ми се и ме сложиха да си легна.
Като се събудих ме облякоха отново с новата рокля, сресаха ме /обикновено не ми харесва, но този път си мълчах в очакване/.
Обуха ми  новите обувки и бях сигурна, че ще ме изведат на разходка, но нищо такова не се случи.
Има нещо! Сигурна съм!
Стаята ми е пълна с балони, които не ме слушат - вместо да падат надолу се издигат нагоре и достигат тавана. Тати е вързал няколко за креватчето ми, но ще ги отвържа по-късно!:)
Непрекъснато обикалям стаите, за да открия какво се случва.
В хола, на пода са постлали моето одеялце и нещо подреждат, но не виждам точно, защото отново звъни телефон и отново ми дават да се обадя, но аз си мълча.
На вратата се звъни и мама отива да отвори - идват баба и чичи и те носят балони и цветя, прегръщат ме, целуват ме и ми дават да подържа балоните /те вече не са ми интересни, но ще ги подържа малко/, носят ми подаръци.
Баба ме снима, това много го обичам, но не мога да стоя дълго на едно място и тръгвам нанякъде, пускайки балоните.
Има нещо! Сигурна съм!
Отново се звъни на вратата, идват прабаба ми, вуйчо и вуйна /те са ми баба и дядо, но са толкова млади!/, каките, които са ми лели:), и те с цветя и балони, дават ми и подаръци, които няма как да не проуча из основи:).
Е, непрекъснато се звъни и ми пречи на заниманията:),  идват приятели на мама и тати с  децатата си, които са ми приятелчета и аз ги водя да ми видят балоните и подаръците - давам им да си поиграят с играчките.
Повече не ми се чака и искам да разбера, защо всички ми казват :"Честит рожден ден, мило Мишенце!" и какво е това рожден ден!
Ако рожден ден е да ти носят балони и подаръци - искам всеки ден да е рожден ден!
Отново се звъни и баба ми отваря - идват баба Мима и леля, която иска да ми е кака:).
Охо, те пък каква голяма кукла носят! Почти, колкото мен! Но ми се струва, че аз съм по-висока!
Сега вече не само ми дават на погледна към одеялцето, на което има толкова много неща, които обичам, но ми и позволяват да пипам и си играя на воля с тях!
Кое да взема най-напред?!
Лаптопът е много интересен /знам го от личен опит/, четки и бои, молив, тетрадка, книги, кабели, с които много обичам да се занимавам, телефон и други неща, които не ме привличат особено.
Има и нещо голямо, по-встрани от одеялцето, но ще го проуча по-късно!
Сега да се захващам с лаптопа и четката с боите - ооо, какво става?
Всички ми ръкопляскат /много обичам да ми ръкопляскат!/ и нещо си говорят - "Ще стане програмистка!", "Не, ще стане художничка!", а едната ми кака-леля казва:"Ще стане графичен дизайнер!".
Да си говорят, а аз да се захвана сериозно с това голямото с  бели и черни клавиши.
А! Какво стана? Ами то свири! И е много приятно, защото всички отново ми ръкопляскат, а аз реших и да потанцувам малко, с което ги накарах да ми ръкопляскат още повече!
Какво ли ще стане, ако стъпя на клавишите? Дали няма музиката да стане по- хубава? Ще пробвам! Същата е - и с ръце и с крачета мога да свиря! Браво на мен, заслужавам си аплодисментите!
Сега пък ме карат да отида на масата /не да се кача на нея:)/ - има торта с една свещичка и пише:"Честит рожден ден, Мишел!"
Тати ме е гушнал и всички казват: "Духай свещичката, Миши!"
Тук вече не издържам и се разплаквам.
Защо да я духам? Аз обичам да гледам запаленото пламъче!
Всички настояваят и ние с тати духаме!
Отново ми ръкопляскат и всички пеят "Happy birthday, Мишел!" и отново ми ръкопляскат!
Е, то било много хубаво да е рожден ден! Искам и утре да е рожден ден, но сега трябва да посвиря малко на йониката /така се казвало онова с клавишите, на което и тати е свирил/.
Ех, не ме оставиха на мира! "Наздраве, Мишел! Да си жива и здрава, голяма да пораснеш!"
Вдигам си и двете ръчички да им покажа колко голяма ще стана - "Еййй, тоооолкова!"
Това било значи  - рожден ден и прощъпулник в едно, като в рекламите по телевизията, които много обичам!
Сега вече разбрах какво става - днес станах на една годинка!
Да взема да се поздравя и аз:))) - Честит рожден ден, Миши!
Браво на мен!
А сега мога и да поспя, но преди това ще надникна да проверя дали не идва още някой да ми каже: "Честит рожден ден, Мишел!"