Да се завърнеш у дома винаги е много хубаво.
Това си е едно щастливо събитие.
Завръщане в сайта, който не си посещавал дълго време също е завръщане у дома, макар и виртуално.
Виртуално или реално - разлика почти няма.
Първата среща с приятелите, които не са те забравили, или с тези, които са те позабравили, но виждайки те, те поздравяват - усещането е много приятно, като в реалния живот.
Щастлив си, че те помнят, че си част от една общност.
След първите радостни възклицания идва леко "приземяване".
Пооглеждаш се  и виждаш, че много неща и порядки са променени.
Разглеждаш с удивление и изумление и постепенно ентусиазмът ти намалява, намалява ...
Завръщаш се ...къде ?
У дома или в нов, ремонтиран и малко познат дом, който имаш чувството, че не познаваш ...
Само адресът е същия ...
Поглеждаш отново - намираш познати неща и хора, които са истински, с които си говорил с часове по телефона и са ти близки, свои ...
Отново се оглеждаш и намираш, че не всички те гледат доброжелателно ...
Разглеждат те и ти пишат хора, които не познаваш, които ти пишат провокативни и не особено приятни съобщения - ти естествено си над тези неща, не обръщаш внимание и не отговаряш, но това не значи, че не "скършват" настроението и радостта ти от завръщането ...
Задаваш си въпроси - "За колко време се завърнах? Завинаги или за малко? И защо трябва да има потребители, които да помрачават всичко? Пречиш ли на някого? И с какво?"
Изобщо ... задаваш си много въпроси ...
И един от тези въпроси е - "Дали да си разопаковам багажа, или да си остане в куфара?"


Това е завръщане в един друг сайт, който не бях посещавала с месеци...
В първия момент се зарадвах на посрещането ...
На третия ден започнах да получавам неприятни съобщения ...
Стигнах до извода, че напуснеш ли веднъж нещо, ставаш  ...чужд ...