.jpg)
Радостина / Ина / Григорова..
Може би всички си спомняте за нея - за списанието "Егоист", за предаването "1002" нощи, за песните по нейни текстове...
Преди известно време търсех нещо из библиотеката си и от някъде изпадна една почти "разнищена" от четене малка стихосбирка. Мисля, че тя беше първата издадена стихосбирка на Инчето, която познавам от времето, когато беше във втори клас...
Много отдавнашно време! Аз й вързах и пионеската връзка, /което тогава беше голяма чест / на "Камбаните".
Каза ми, че мечтата й е да стане актриса...
Имаше един период от време, в който се виждахме всеки ден и за мен беше голямо удоволствие.
Това бяха първите й години като студентка в Университета.
Спомням си за нея винаги с известна доза тъга, но и с голямо умиление и обич.
От малкото дете с дългите руси коси и сини очи и много "сладкото" произнасяне на буквата "р", Ина се превърна в една екстравагантна, много красива, интелигентна и умна жена.
Но не за това искам да пиша сега. Това са си мои лични спомени от едно време, което е безвъзратно отминало, но изпълнено с красиви спомени.
Искам да ви представя едно стихотворение от първата й стихосбирка - "Послушай пяната", която е с много силно и красиво посвещение.
Между страниците, които от четене се разпиляха като есенни листа, намерих листове с непубликувани и написани на ръка от нея стихове...
Била е на 19-20 години, а в тези редове наред с много силната любов и чувства, открих мъдрост, обич и ... какво ли не...
Стихотворението,което искам да ви представя е последното в стихосбирката и е озаглавено "Молитва":
МОЛИТВА
Как искам да съм страшно гладна, Боже,
тогава лесно би ме вдъхновила
на хляба чер напуканата кожа
и би ми дала чудотворна сила.
Как искам да съм, Боже, много жадна
и капките в гърлата на цветята
да ме изпълват с тая дива радост,
с която Ти белязваш простотата.
Как искам, Господи, да бъда бедна,
и пак, когато покрай просяк мина,
монетата ми дребна и последна
да звънне в шапката му като рима.
Да смъкна помогни ми, суетата,
да я захвърля като рокля стара.
Да стана просто шепа кал, която
отчаяно ръцете Ти повтаря.
Да нямам име, възраст и почивка -
момичето на ъгъла, което
срещу сълза или срещу усмивка
разказва на децата за Небето.
Изчезна някъде.
А и скоро не съм чувала за нея . . . може би не е в България ?
Благодаря ти за този пост!:))
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него..."
ПИСМО
Аз ходих толкова далече, мамо,
обувките се скъсаха и ризата
отвори се на лявото ми рамо,
и плъхове косите ми изгризаха,
и паметта последна ми остана.
На толкова врати похлопах, мамо,
и там, където хора ми отвориха,
си късах стрък от детелина само,
а там, където с камък отговориха,
навеждах се и кротко вземах камъка.
И стана време да поема, мамо,
по корените-пътища за вкъщи,
обратно към окъсаната памет.
Кажи на кучето, че се завръщам,
но нося само пълен джоб със камъни.
Радостина Григорова
Благодаря, Катя... За спомена! :)
29.01.2010 01:49
Белмекен.com
(Ина Григорова)
Животът често си харесва нещо малко, приближава лупата си, придава му емоционална стойност и го лепва в колективната памет на човечеството, за да ОЗНАЧАВА нещо. Ето, Сатовча я нямаше на картата във фирмения ми тефтер за 2000 година. В този за 2001 също я няма, но сега вече всички знаем къде е. И отсега нататък първото, за което ще се сещат хората, когато срещнат сатовчанин, е че той и съседите му "не пуснаха онези наркоманчета да правят комуна наблизо". Някои ще ги приветстват затова, други ще ги кълнат. Повечето ще кълнат. И аз се изкуших да го направя в едно телевизионно интервю. Питаха ме, дали това, което сториха онези граждани е като да откажеш хляб на гладен човек. Не, казах, това е като да откажеш на давещ се да го качиш на борда и да му извикаш, че по разписание през този квадрант следобед минава и друг кораб. И други страшни неща казах. "Кръвта им е върху вашите ръце" примерно. Обаче май трябва да се извиня на хората от Сатовча. Те бяха умишлено наплашени. Някой разигра картата на загрижеността и етническото единство, за да обедини избирателите пред призрака на Големия Град и на неговите пороци. А под влияние на страха никое човешко качество не се засилва така, както глупостта.
Сега обаче няма да говоря за това, че познавам достатъчно наркомани, за да знам, че никой от тях не е отворил първото си пакетче хероин с мисълта "Я сега да стана наркоман, да разоря родителите си и да видя мога ли да си проваля живота, така както съм седнал". Нито за корупцията в държавните медицински институции, посветени на борба с наркоманията, и разбираемото им нежелание някой да намери истинско решение, което ще извади от играта скъпите им терапии и ще спре субсидирането на метадоновата столова. Нито за това, колко добър психолог е бившият наркоман, защото години наред е бил принуден като картоиграч да разгадава всяка мимика и жест на човека срещу него, за да си набави следващата доза. Нито за логичния факт, че тези кому
29.01.2010 01:57
"Уморих се да се оправдавам за това, че искам да помогна на децата ни" ми беше казал в последното ни интервю Владо Качаклиев, онзи холерик с раздърпан пуловер и сива брада, който се наби в очите ни на безбройните дискусии по темата. Вярвам му. Няма как да не си уморен, когато за няколко месеца сам си направил за борбата с хероина повече от всички центрове и стационари взети заедно. Когато се зае да сформира комуна, Владо вече беше изпратил дузина тукашни деца в италиански комуни на собствени разноски. Прекрасно знаеше каква е схемата там пълна изолация, труд от тъмно до тъмно, никакви екстри, постоянен надзор. Не знаеше обаче в какво се забърква, разчитайки на изконната благост и гостоприемство на българина, за да пренесе схемата тук. И въпреки това Сатовча не го сломи. Той събра разпилените си доспехи, стисна зъби и намери ново място частна постройка върху частен парцел, която благороден човек му позволи да използва безвъзмездно и направи там нелегална комуна. Седмици наред кметът на Якоруда град, отдалечен на 50 километра заплашваше комунарите с линч. "Нелегална комуна" как звучи само. Когато някой се дави, а друг скочи да го спасява, трябва да си изрод, за да питаш спасителя дали има курсове по първа помощ и удостоверение, че може да плува.
Оттогава обаче нещата се промениха. Премиерът изпрати писмо, в което пожела на момчетата Силата да е с тях. Мюфтията на Якоруда обеща да започне разяснителна дейност между молитвите. Рядко минава ден, без един или друг журналист да се опита да живее като комунар с комунарите, без телевизионен екип да направи от отшелничеството им български вариант на Биг Брадър. От една страна това е супер, защото знанието е противоотрова за страха, то поражда силна толерантност. Но от друга страна статуса на медийни звезди пречи на 13имата горе онова вътрешно мълчание, което им е нужно, за да преборят демона в себе си.
Такива сме ние, силно любим и мразим.
И вместо с омраза и презрение сега май сме на път да ги убием с любов.
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
