Радвам се и за Любо, че има такава читателка:))

Много добро представяне!
Поздравления и за двамата!:)

Подкрепям добрите ти думи!:)
За човека, написал повода за поста - поздрав и пожелания за време и вдъхновение да ни радва!:))

Той заслужава да бъде поздравен!
Аз само изпълних едно закъсняло обещание...
Хубав ден на всички!
Поздрави!

Коментарите на всички поне за сега ще излизат без модерация:).

Поздравления за книгата!

чак ми се прииска и аз да прочета тези разкази.

такава рецензия! Браво и на двама ви ;-)))

Това, което днес прочитам в този постинг, ме радва много. Защото го е написала една жена, с която от първите ми участия в блога разбрах, че имаме сходни разбирания и вкусове. И тя като мен, цени приятелството, красотата в природата, държи на семейството и близките си и на дадената дума.
И която е естествена, чувствителна и любвеобилна.
Не искам да използвам повече думи, за да й кажа :

КАТЯ, БЛАГОДАРЯ ТИ ! За това , което си написала, за това, което съм споделил с теб, и ти с мен.
Бъди жива и здрава, пък може един ден да се засватим, нали аз съм дядо на момче, ти си баба на момиче.
Да растат децата, да ни ядосват, но повече да ни радват. За да си кажем един ден, е, има кой да крачи след нас. Със своите си стъпки, но все пак малко и с нещо от нашата походка.
Благодаря ти !

Ще се радвам да ги прочетеш, те са в блога ми.

Благодаря ви за тези думи!

И аз се радвам и съм щастлив, че тук срещнах "Лодките" на Любо.
А katan заслужава нашите поздравлния за приятелския постинг.
Lubara заслужава нашето внимание и адмирации!
И дано лодките му не спират през зимата, а продължават през всичките сезони и години напред.

Кatan, аз съм една от първите прочела книгата на Lubara, и трябва да призная също като теб, че съм впечатлена! Той не само е невероятен талант, но и човек! Поздрави за постинга! А книгата е страхотна!

Освен това, че казваш, книгата е хубава, си спестил това за мен, че съм разсейка. Ама какво да правя, не е от вчера това ми състояние. На първи януари ме спря една катаджийка. Млада си беше, все пак.
- Ами вашата шофьорска книжка е с изтекъл срок от 21.02.2009 година- ме изгледа особено тя.
Аз не знаех това, че и в гръцка територия лятото бях нагазил за един ден. Кой да гледа?
- Хайде, личи си, че сте улегнал човек, да не започваме с глобите от първия ден.
Съгласих се веднага с нея. Само с това, че съм "улегнал" малко не съм съгласен, но не й противоречих нито за секунда.

Аз малко от това се опасявам. Защото и аз си я харесвам книгата. И после- какво ще правим от сега-нататък. Въпреки, че не е задължително.
Но си е вълнуващо, най-вече минутите, хайде, часовете пред клавиатурата, когато пишеш, без да се замисляш дори. Защото написаното идва от някъде, чак да се зачудиш откъде.
И после се връщаш в предишното си, прозаично състояние на съществуването си.

Познавам разказите на Любо и те наистина са чудесни. Поздрави и на двамата!

Чудесно е описано, Катя!
Б.

Поздрави, hel и kalin8 !

Липсата на фалш и превземки!
Бъди все такъв - искрен и непритворен!
Поздрави, приятелю!

Любо заслужава нашите адмирации, разказите му са
толкова човешки, топли и завладяващи, понякога носталгични или с неподправен хумор, на места леко иронични и много жизнени. Дано да има достатъчно време да напише още много такива разкази.

Още съжалявам, че не беше заедно с нас на срещата ни в София...
Прегръщам те!

чел книгата, но познавам разказите на Любо от блога му и се присъединявам към казаното от теб, Катя.

Поздрави и от мен!

Нали знаеш, освен време е нужно по-важното, да има какво да разкажеш. По-точно да си развълнуван от нещо. Иначе не става.

Магнетични,увличащи, бликащи от сърцето.Докосващи нас обикновенните читатели.Да е жив и здрав!А на теб katan ,поздравления за топлотата с която ни го представяш!

Е, тези хубави думи изискват само едно - благодаря ти !

Благодаря за добрите и топли думи за постинга ми, но той нямаше да съществува, ако не бяха "Лодките" на lubara.
Аз само описах моите мисли и чувства, породени от разказите на Любо.
Открих го случайно тук миналата година горе-долу по това време.
Направиха ми впечатление обикновените, искрени и от сърце написани разкази, които не те остават равнодушен.
Поздрави, Любо!
Продължавай, защото можеш!