Няма да ви занимавам с моите здравословни проблеми,които имах наскора,а с бездушието и безразличието на няколко лекари/по този въпрос съм писала и друг път/.
Има и много съвестни лекари,на които съм благодарна за оказаната помощ и съдействие и то представете си тези лекари са от "Неотложна помощ" на нашето ДКЦ!
Специалистът, при когото отидох с направление за хоспитализация с диагноза бронхопневмония синистра дори не си направи труда да погледне рентгеновата снимка;долепи стетоскопа на лявото ми рамо,после на дясното и ми каза, че нямам пневмония, но ще направим кръвни изледвания.
Добре.В лабораторията ми взеха кръв и ми казаха да чакам пред кабинета.
От 7,30 до 11,30 аз стоях,седях обикалях около кабинета с 39 градуса температура.
Слава Богу! В 11,30 сестрата се появи и ме извика.
Не ми се иска да ви описвам състоянието си/физическо и емоционално/,когато влязох в кабинета,но реших да си направя моя любим тест - да видя до къде стига падението на нашите лекари/може би по-правилно е да кажа на хората,завършили медицина/,защото да си лекар е призвание,грижа и отговорност.
Сядайки на стола срещу този лекар аз много деликатно оставих 10/десет лева/ на бюрото за по едно кафе, като им благодарих за любезното отношение, вниманието,грижата,бързите и ефикасни мерки...
Стори ми се,че сестрата усети сарказма ми,но лекарят каза:"Нямаше нужда"и...се пресегна и ги прибра.
После вече реши дори да ме погледне,но гледаше не мен,а през мен.Каза ми,че изследванията ми са чудесни!
Левкоцити САМО 10,88 при норма до 10,9/моите бяха с ЦЕЛИ 0,02 по-малко!!!/.
Утайка/в Европа вече изследват други параметри/ - 26.Опитах се да обясня,че съм била в много по-тежки състояния,а утайката ми е била много по-ниска и бях удостоена с един син поглед,който отново гледаше през мен, а думите ми не достигаха до никъде...
Изписа ми един много скъп антибиотик,който се оказа,че е най-напред за бронхопневмония, а след това за всичко друго;антипиретик и витамин "С" и след 7 дни да отида на контролен преглед.
"И отидете при личния си лекар да ви продължи болничните."
Но аз не исках болнични,а лечение, още повече, че съм здравно осигурена!
На 7-ия ден се обадих по телефона да кажа,че ми е невъзможно да отида на контролен преглед,защото температурата ми не слиза под 38 градуса и се чувствам ужасно отпаднала.
Получих ОЦУ/Особено Ценно Указание/ да продължа с антибиотика още 3 дни,а след това ще му мислим.
КОЙ и за КАКВО ще мисли не ми стана ясно.
Само знам,че за пореден път се сблъсках с българското лекарско равнодушие,бездушие,а може би и нещо много по-лошо...
Преди няколко дни научих от една позната,че е ходила при въпросния лекар,защото разбрала,че при него "минават" по-едричките копюри.А тя искала да си вземе малко ... болнични/не защото е болна,а защото искала да си почине/.
Още с влизането си му оставила (вместо "Добър ден" 50/петдесет/ лева),а той й предложил да я настани в болница като й напише необходимата за това фиктивна диагноза!!!
Какво излиза?!
Че нашите лекари не са лекари, а алчни за пари бездънни джобове и те обслужват не заради болестта ти,а заради парите,които оставяш!
Ако е така - моля да напишат на вратата на кабинетите си - "За здрави хора - такса 50 лева."
"За наистина болни - такса 100 лева/или повече/ - иначе няма да се оказва НИКАКВА помощ"
Доктор Иван Кокалов миналата година беше написал една статия:"Черният рекет на белите престилки"...
Е,това ако не е рекет и корупция - здраве му кажи!

Това го написах в началото на ноември, но реших да не го публикувам /стори ми се прекалено лично/, но в момента съм отново в подобен "тупик" или "омагьосан кръг". Невъзможно е да се пребориш с този октопод - рекета на белите престилки.
Извинявам се на приятелите си лекари тук - нека не го приемат лично.
Има и хора, които все още са верни на Хипократовата клетва...