Тази снимка е правена миналата година. Масата не е подредена по мой вкус, но така я намерих подредена от сина ми и снаха ми. Снимките бяха вече направени, когато дойдох от кухнята.
По принцип празнуваме в трапезарията, но миналата година по това време снаха ми беше бременна и празнувахме в хола, за да може евентуално да си полегне. Не се наложи:).

Бъдни вечер е един от най-хубавите и тачени празници в нашия дом!Този празник е вечерта преди Рожество Христово и има неповторим и специфичен аромат / поне за мен/ !
Носи незабравимо настроение в очакване на тихата и свята нощ!
За този празник се подготвям няколко дни - с радост и много вяра!
Елхата я украсявам още за Никулден, така правя и с украсата на целия дом.
За Бъдни вечер остава само да подготвя традиционните постни гостби, които винаги са нечетен брой - минимум 7, но аз нещо доста надвишавам броя, като се старая да е нечетен:))).
Основното нещо - обредната питка с късмети /аз винаги слагам по две късметчета - една паричка за берекет и пъпка от дрян за здраве/ в последните няколко години я прави синът ми и я прави невероятно пухкава и вкусна! Нея я оставяме за накрая. Вадим я от фурната малко преди да седнем на масата, за да е топла и уханна.
Аз правя само украсата върху нея.
Но да карам по ред.
Най-напред правя баницата с тиква / тиквеника/ , задължително с олио, защото все още е пост, а започвам с тиквеника, за да престои малко повече, защото става по-вкусен и сочен.
Преди години правех и малки,бачковски сармички, но в последно време ги правя по-големи, като обезателно във всяка слагам по няколко стафиди.
После идва ред и на пълнените  сухи червени чушки с боб, който предварително сварявам, а чушките накисвам за малко в хладка вода, за да се "поизпънат".
Бобът в гърнето го правя в самия ден - слагам му 1-2 сухи червени чушки 1 малка суха люта  за повече пикантност /е, и подправки на вкус, но джодженът е задължителен/, в последните 5-6 години слагам и малко чимен на зърна.
Ошав/ф/ът го сварявам още от предния ден и го държа на студено.
У нас правим и един "постен таратор", /в който няма краставици:)))/. Това го правя повече от 30 години. Вкусно е и е много пикантно, но е шопско.
Баба ми правеше нещо подобно, но с расол / зелева чорба с праз и натрошена червена люта чушка/. Аз възприех шопския вариант на тази "чорба", както я наричаше баба, защото няма люта чушка...
Та тази шопсака "чорба" / синът ми я нарича "разядка":)/ се прави със студена вода, счукана глава чесън, счукани /не смлени!/ орехи, оцет и сол.Наистина е "разядка":))), но аз си я наричам таратор по шопски:))).
За пръв път на Бъдни вечер правя и салата от кисело зеле /е, слагам и други салати, но тази я харесват най-много, защото е много обикновена и подходяща за случая/.
Подреждам и всички плодове, които съм намерила на пазара и знам, че ще бъдат одобрени от домочадието.
Изпичам една тава фастъци и орехи.
Напуквам няколко пакетчета пуканки.
Изваждам нов, пресен мед.
Червено вино и греяна ракия "стоплят" още малко атмосферата и повдигат настроението / не знам дали е редно, но така се прави у дома/.
От скоро правя и баница с праз - сетих се преди няколко години, че баба ми Катя правеше такава баница за този празник, но й слагаше и ориз. Аз слагам вместо ориз няколко лъжици булгур.
Сварявам и малко жито, просто за адет.
Подреждам масата, като задължително слагам икона на Пресвета Богородица с Младенеца.
На питката, сармите и някоя от баницте слагам и по една свещичка.
Идва най-хубавият и дългоочакван момент - прекадяването на трапезата и цялата къща.
До преди няколко години аз изпълнявах този ритуал, но сега го прави синът ми.
Най-напред прекъдява трапезата, после минава през всички помещения, за да прогони с аромата на тамяна всички зли и нечисти сили от дома ни.
После сядаме на масата.Вече и ние се чувстваме пречистени и радостни!
Разчупваме питката / отново това е привилегия и отговорност на сина ми/. Първото парче нарича на Бога,след това на Пресвета Богородица и ги поставя пред иконата, след това за дома, после на всеки по старшинство.
Голяма е радостта от намирането на късметите!
По принцип масата не се вдига до заранта, а ако някой трябва да стане ходи приведен, за да са високи житата / макар да нямаме такива, нали все някъде има:)/.
По стар обичай от детството ми, ако някой кихне на трапезата му се дават парички / монети/. Не знам защо, но такава беше традицията.
И по някакво неизвестно правило винаги кихам аз:))).
По някое време ставам малко гузно, но трябва да отида в кухнята, за да подредя капамата за Коледа.
Всичко е подготвено само трябва да го сложа в гърнето / какво ти гърне,направо "гърнище"!:)))/.
Замазвам с тесто капака и го слагам във фурната - до сутринта капамата е готова, а на обед вече празнуваме Коледа!