Вероятно всяка от нас си има своята неизживяна любов, която не и дава покой в нощите и всяка от нас си мисли, че ако нещата са били малко по-различни сега щеше да живее в свят от приказно щастие...
Е, ще ви кажа, че това са пълни глупости!
Да, истина е, че неизживяният копнеж е най-силен, но това е така, защото всичко се е случило само в главите ни. В сферата на предположенията – това е смесица от реално изживяни неща и мечти. Съществува в съзнанието ни и колкото повече време минава, толкова по-идеален става образът.

А причината за това е проста - отдалечавайки се във времето и пространството от обекта на желанията ни, ние започваме да му придаваме черти, които на практика не съществуват, а същевременно пренебрагваме реални аспекти от характера на въпросния обект.
И така се оказваме в собствения си капан, изграден от самозаблуди и идеализиране на някой, който съвсем не е това, за което го смятаме.
И оттук следват два пътя. И двата са почти еднакво болезнени.
Единият вариант е да съумеем най-накрая да получим онзи, за когото сме мечтали. След първоначалния момент на дива еуфория и радост от сбъднатата мечта идва момент за приземяване. А то обикновено е неочаквано и доста болезнено. Оказва се, че там, в мечтите ни, мъжът с главно М е съвсем различен от реалния му образ. Плановете за съвместно прекрасно бъдеще се сгромолясват с гръм и трясък, когато започнем да опознаваме истинското му лице, а не това, което сами сме си измислили. И така кулите на щастието ни са срутени, защото идеалният мъж, който толкова време сме чакали се оказва най-обикновен... човек... Този момент е труден и малко жени съумяват да се справят с това. Най-сложно е да успеят да изхвърлят от мислите си идеалния образ, с който са живели до сега и да свикнат с реалния. Много се отказват и решават, че трябва да продължат търсенето на идеалния за тях. Други се примиряват с недостатъците на партньора си, пренастройват се и се учат на компромиси.
Другият вариант е не по-малко неприятен. Когато обектът на желанията ни е недостижим и забранен, когато не можем да се докоснем до него по някаква причина, тогава степента на идеализиране на този човек се усилва.
Колкото по-недостъпен е той, колкото са по-големи пречките да бъдем с него, толкова по-съвършен ни се струва той.
Умовете ни рисуват прекрасни картини, в които той е главният герой, мислите ни го превръщат в най-перфектния, който за лош късмет няма начин да бъде с нас... Така започват проблемите. След като вече познаваме идеалният мъж, всички други мъжки екземпляри губят очарованието си. Те изглеждат толкова прозаични и бледнаеят пред г-н Идеалния. И колкото по-недостъпен е той, толкова по-нищожни ни се струват „достъпните” мъже.

Типично по женски не можем да оценим това, което ни се предлага, защото сме заслепени от това, което не можем да имаме. И се вкарваме в ужасна въртележка от изолация и самосъжаление. Никой не е достатъчно добър, за да замести онзи - „невъзможния”.
”Не мога да си представя да бъда с друг... искам само него...” – ридае най-добрата ти приятелка, а ти си мислиш какво пък толкова е намерила в тоя кретен. Но вътрешно в себе си знаеш, че няма сила на света, която да я убеди, че въпросният е кретен. Знаеш го именно защото и ти си имаш един такъв кретен, който се мярка в сънищата ти, за да ти припомни колко щастлива е трябвало да бъдеш с него... или пък не...?

Е да... ама е така само докато не се появи някой, който да ти покаже, че имаш нужда точно от него. Тогава не се сещаме за кретена от сънищата...

А когато е била споделена любовта, но е невъзможна, поради ред причини тогава кой вариант би посочила?

При споделената, но неизживяна любов е най-трудно да се продължи напред и да се осъзнае, че всичко е загубено... обикновено трябва много време докато събереш сили да погледнеш някой друг... Образът на мъжа, дори и да не е идеализиран, си остава все така недостъпен... а това прави оздравяването още по-бавно и трудно.

mnogo viarno si go opisala...to si e naprvao kato edno obsebvane, pri men prodalzhava napravo s godini i znam, znam, znam che ako realno neshto se beshe poluchilo mezhdu nas dosega da biahme skusali i se radelili i to sigurno po moe zhelanie...obache pusto vaobrazhenie, chertae li chertae rozovi kartini...