Пит беше като гръмнат. Вярно, кой ли беше той, че да заслужи такава жена, действаща със замах, със сигурност по-силна от един мъж. Но въпреки това, той беше послушал съвета на приятелите си – не би могло да се случи каквото и да било, ако не я заговори. „Няма Господ за мен…“ – мислеше си той, отпивайки като никога от третата халба. Отстрани Супермен се опитваше да го успокои:
- - Спокойно бе, братче, те жените са си такива – колкото повече внимание им обръщаш, толкова по-кофти се държат…
И хоп! Идея заблестя в главата на Пит.
Така, да се пренесем в следващата Петък вечер, когато никой не очакваше да види нито него(защото трябва да го е много срам!), нито нея (защото трябва да се притеснява от своя преследвач). Но не познаха нито за едното, нито за другото.
Барманът изтърва мръсната кърпа, с която чистеше бара, при вида на Пит, влизащ през вратата под ръка с усмихната симпатична девойка. Цялата кръчма притихна за момент от изненада. Пит (видимо притеснен), поръча мартини за дамата, и разбира се, бира за него. Планът беше да покаже на възлюбената, че може и без нея, и че е желан мъж. Всички в бара чакаха пристигането на девойката и днешната доза борба в свободен стил. Не останаха разочаровани – тя пристигна един час по-късно, и застана като парализирана на вратата… Нейният преследвач седеше на същата маса, като всеки път, но с жена!
Тук, заради читателите от мъжки пол, ще спестя част от мислите на момичето, защото жените трябва да си останат енигма. Само ще отбележа, че почервеняла, тя отиде до бара, поръча 2 чаши червено вино на слисания барман, и ги изля на главите на Пит и неговата компаньонка. Момичето започна да крещи, да тича из кръчмата (за радост на посетителите) и накрая намери тоалетната, откъдето не излезна в продължение на поне час. През това време Пит и девойката седяха един срещу друг и се гледаха с усмивка – той, защото беше завоювал нейното внимание, тя – защото го беше наказала за начина, по който това стана.
- - Трябваше ли да дойда с друга жена тук, за да ми се усмихнеш? – осмели се да каже нещо той.
- - Виж сега, вие мъжете си мислите, че с някоя тривиална реплика жените ще паднат в краката ви. Какво иска една жена? Да я ухажваш. Да измисляш трикове, за да привлечеш вниманието й. Да не бъдеш посредствен. Да си щедър. Да покажеш, че си добър и грижовен човек. Ти дотук ми показа само, че имаш интерес към мен, и то чисто плътски. Поради тази причина аз няма да стъпя повече в тази кръчма…. – и тръгна да става.
Той моментално я хвана за ръката.
- - Чакай малко, а ти защо си ме наблюдавала? Да, харесал съм те визуално, но явно и ти? Твоят интерес какъв е? – реши да бъде дързък. Отново всичко или нищо, този път дали нямаше директно да го пребие?...
- - Признавам. Но за да ме спечелиш, искам да разчетеш сърцето ми. Искам аз да видя твоето. Прекалено много повърхностни и фалшиви хора има на този свят и не си заслужава иначе...
Днешният петък също щеше да остане в историята на кръчмата. Първо, защото дамата(казваше се Изабел), не преби Пит, а напротив, тръгнаха си заедно, под ръка, пет минути след нейното изказване. Второ, защото другата дама на Пит, залитна, излизайки от тоалетната, и се преби на лепкавия под, което за нея беше черешката на тортата; съответно избяга, обляна в сълзи (отново за радост на посетителите). Трето, защото всички заложили, че Пит ще остане на сухо, загубиха доста пари, и се напиха до такава степен, че на следващия ден писаха във вестниците за някаква тайфа пияни, обругали местния паметник, катерейки се по него голи и снимайки се в неприлични пози. След което припаднали на градския площад.
- - Значи имало такова нещо, като любов, а брат Хък? Има надежда за всички ни? – мислеше си барманът.
- - Брате, любовта съществува дори в пяната на бирата ми. Аз я поглъщам всеки ден. Бъди щастлив с тази форма, която се предоставя на теб.
Поздрави!:)