Известният предприемач и общественик, бивш депутат в Гос-Думата и бивш милиардер от списъка на «Форбс» Александър Лебедев, в интервю за неговия вестник «Новая газета» разказа сенсационни подробности за престъпната дейност на глобалната финансова олигархия, опустошаваща банковите системи в много страни по света, и за разследванията му, на тези престъпления.
  — От всички страни по света, банкерите ежегодно крадат един трилион долара. От този трилион, покрай банкерите се облагодетелстват още неколко десетки хиляди човека(!), и така се обезкръвяват Африка, Азия и Латинска Америка, а парите, след междинна спирка в офшорки, се насочват към САЩ, Англия, и частично към Франция и Швейцария. А след парите, в южна Франция, Ню Йорк и Лондон  се преселват и въпросните чиновници. Парите се перат и след това се «паркират» в най-големите банки и във инвестиционните им фондове.
Такива мръсни пари вече са натрупани около 60 трилиона долара, - колкото е Брутният продукт на целия свят за една година. Част от тези огромни пари се влагат в недвижимости и разкош, т.е вили, яхти, самолети, произведения на изкуството и скъпоценности, а останалото — в ценни книжа, държавни облигации или на фондовите борси, във Facebook, Starbucks или Microsoft. Например, Билл Гейтс "помага" на децата на Малави, чрез благотворителен фонд, чиито акции са купени с откраднати от Африка пари.
    Тази система аз я наричам «третият колониализъм». Затова, тази система трябва да се демонтира, а парите да се върнат.
— Но, не е ли това свърхзадача?
— Не. Просто е задача. Но тя може да бъде решена само на глобално държавно ниво. Що се отнася до хората, споменати и показани във филма, надявам се, след като го гледат съседите им, те ще престанат да се поздравяват с тези избягали мошеници, понеже ще им стане карайно дискомфортно да живеят в Европа. Сега за тях не знае никой, или те на всички наоколо разказват, че са «политически бежанци». Но когато напрвим филма…
— Значи, този филм не е начин да се реализирате в киното, а за решаване на други задачи?
— Считайте, че това е мисията на филма, и искам да го направя на качествено ниво. Т.е. хубаво кино, но идейно.
— А защо филма ви започва със Сергей Пугачов?
— Защото е интересна фигура. Беше приближен на властващите, благодарени на което, банката му се оказа в десетката най-големи банки и владееше корабостроителни докове в Петербург. После открадна от банката всичките пари, в т.ч. държавни един милиард долари, получени на времето от ЦБ на РФ, и избяга в Лондон, опитвайки се да се изкара «жертва на режима».
Но британският съд не му повярва, запорира му два милиарда долара и го осъди на две години затвор за измама на правосъдието. Пугачов после избяга във Франция и там се крие. Жена му е колоритна личност — прапраправнучка на Лев Толстой.
— Кои други персонажи ще станат герои на киноразследването ви?
— Интересен е сюжетът от разследването на Роман Анин, за дейността на Аслан Гагиев, когото наричат «килър № 1» — на неговата сметка има записани повече от 60 убийства.
Ние с Роман Шлейнов преди 10 години разследвахме за «Новая газета» и германското списание Spiegel, дейността на същата тази Финансово-лизингова компания, където беше акционер Гагиев. Това е държавна кантора, от която мошениците откраднаха 500 милиона долара, заделени от правителството за авиопромишлеността. За тези пзри той купи док в Германия, в избирателния окръг на Ангела Меркел.
После застреляха директора на ФЛК Андрей Бурлаков, в ресторанта «Хуторок» в Москва. Аз бях едно време депутат в Госдумата (в Държавната Дума) и написах 20 заявления до правоохранителните органи. Но и през ума ми не минаваше, че зад тази афера стои организирана банда убийци!
И изобщо, много от разследванията на «Нова», се борят да станат теми за екранизация, като «Ландромат», например, където изпраха 700 милиарда рубли, и  Аферата в Danske Bank за 234 милиарда долара. Задължително ще има серия и за Андрей Бородин, бившия ръководител на държавната «Банка на Москва».
— Бородин още при Лужков ли оглавяваше банката?
— Бородин, Лужков и Батурин, безусловно, ще са наши "герои". Бородин открадна 3,5 милиарда долара, понеже именно такава липса бе открита в «Банка Москва», след като той избяга в Лондон. При това, там властите му дадоха политическо убежище. Интересно, по кой параграф? Той беше от «Единна Русия», и целият беше окичен с ордени и регалии, от главата, до петите.
— Александър Евгениевич, познавахте ли се лично с повечето от тези персонажи?
— Разбира се. С Лужков, Батурин, Бородин. С Анатолий Мотилев, с Юров, с Ивашченко, с Живов, с Романов. С Александър Швец от банка «Пересвет», оказал се после в Израел с 500 млн. долара. С Булочник. С Мамут. Но много от тях не познавам лично. Например, Беджамов, който «изнесе» 4 милиарада от Внешпромбанк. Но това не е и важно. Може би, и Гайдар Алиев, и банкерът Джахангир Гаджиев, за които неотдавна в «Нова» написа Ирек Муртазин, заслужават особено внимание.
Аз познавам Гаджиев , от Международната банка на Азърбайджан... Англичаните арестуваха активите на жена му. Международната банка на Азербайджан изпра, чрез шотландски офшорки, сума, равна, примерно, на тази, за която обвиниха Гаджиев, получил впоследствие 15 години затвор. Възможно е, на него да са хвърлили вината, за чужди афери. Журналисти публикуваха факти, доказващи, че властите използвали тези пари, за подкупване на чиновници и политици в Европа.
— Аз редовно посещавам процеса по това скромно «театрално дело», и там се вижда небезразличната ръка на държавата. А в милионните и милиардни дела, още повече. Вие вероятно воювате с машината на системата, а не с конкретни хора?
— Вижте, от Русия за последните 15 години са изнесени, грубо казано, трилион долара. Разбира се, не всичките тези пари са «мръсни». Има хора, които честно са спечелили своите капитали и са ги прехвърлили в чужбина, а после ги инвеститат обратно, тук в руската икономика. Но има и криминални «доходи», които са, примерно, 100 милиарда, в банковата система.
Преди почти 25 години, самият аз станах банкер, и още в 90-те години започнах да разследвам дейността на хора, които използват банките за ограбване. Например, Ашот Егиазарян, разграбил Московскиата национална банка и Уникомбанк. Сега той се крие в Америка. За него непременно ще има отделна серия. На мен ми е все едно, има ли връзка между Кремъл и тези «банкстери». Силово покровителство (от страна на спец.службите), разбира се, имаше. Без колективния «полковник Захарченко» те не биха могли да откраднат толкова много.
— Значи са ги прикривали?
— Разбира се. Напълно ясно е, че Захарченко е получал дела си, за «покровителството». РЖД му плащаха, а и банкерите-мошеници. Ако са откраднали 100 милиарда долара, тогава и «покровителите» са получили милиарди долари, примерно 5–7%. Честно казано, на мен ми се струва, че всичко това Кремъл е «проспал», и на него по скоро му е изгодно да се върнат тези пари. Но, още веднъж казвам, че ми е все едно, кой ще ми е съюзник, — Кремъл, Даунинг-стрийт, Белият дом, африканските лидери или Генсекът на ООН…
— Т.е. за държавата това може и да е изгодно… Нали сега се чудят откъде да намират пари.
— Предполагам, че знаят от къде, — чрез девалвация на рублата, като сега, с увеличаване на данъците… Държавата не варва, че може да си върне нещо, или не знае как да го направи. Затова задължително ще направим и епизод във филма, как, да речем, министърът на финансите кани на разговор четворката банкови одитори — KPMG, EY, Deloitte и PwC. На масата се вижда списък на банките, които те са проверявали, и от които са откраднати 60 милиарда долара. И друг лист, до него: че в за последните 15 години, тези аудитори са спечелили 10 милиарда долара в Русия.
Ясно е, че тези господа, не само са  прикривали, но и са помагали в изработването на схемите за открадване на тези пари. При това, разговорът трябва да е, като при американците, които миналата година проведоха разговор с Deutsche Bank. Министерството на финансите, - и прокуратура на САЩ предяви подозрение към тази банка, че е участвала във финансови афери с ипотечни влогове, които провокираха световната финансова криза 2008 година. Американците поискаха от банката 12 милиарда долара. Банката размисли и заплати 7, без съд.
— Вие искате да покажете възможен сценарий за действие, ли?
— Нека просто предположим, че руската държава каже на одиторите: «Заплашват ви 5 милиарда долара глоба». Те ще се попазарят, и да речем, и накрая ще платят 2,5 милиарда, или ще ги изгонят от руския пазар. А ако не платят — тук въздухът само ще стане по-чист. За какво са ни тези одитори, щом само прикриват грабителството и изпират откраднатите пари? Нека отворим очите на света, поне за тези неща.
— Все пак, това за което говорите, вече е наложила се практика, международна и руска. И ако искате да разровите това грамадно гнездо на оси, мислите ли за рисковете?
— Не особено. Иначе отдавна да съм се отказал от тази работа. Та нали заради такива разследвания изгубих банковия си бизнес.
 Всичките наказателни дела против мене и против банката ми, се фабрикуваха от подобни «покровители». Задърпах ги с безкрайни интервюта: в New York Times и Guardian, с разследвания в «Нова». После лекции в интернет започнах да чета, назовавайки по имена генерали от ФСБ. И ето че те се раззлиха.
Надяваха се, че ще създадат проблеми на Националната резервна банка, клиентите ще избягат с изтеглените пари, аз няма да мога да се разплатя и ще избягам в чужбина. Но аз продадох всичко и се разплатих с клиентите. Но бизнеса си сведох до нула». За всичко в живота се плаща.
— «Телеграф» писа, че Лебедев преди критикуваше Путин, а сега престана.
— Престнах да критикувам, понеже престанах да виждам разлика между нашето и западното политическо устройство. Там има само повече лицемерие. А тук всички знаем, че няма независима съдебна система. А моята «Нова газета» е къде по-свободна от New York Times»...
Извадка от:
Источник: http://rusvesna.su/news/1542450198
Превод, Григор Симов