... навярно е от мокрите поляни, протегнали душици след дъжда, 
красива си! – и топлите ти длани ми ровят в побелялата брада, 
усещам се на тридесет години! – не просто дядо на шейсет и три,
и устните ти с дъхче на малини ме будят с тиха обич призори,

каква е тази женствена магия – хем Демон, хем светулчица в гора, 
Жена – покой ли, пролетна стихия? – така и не успях да разбера, 
неназовима, шеметна – и Свята! – мечтая си да бъда жив от теб,
навярно Господ кърти Необята, че да те дишам? – вятърче във степ.

20 април 2019 г. 
гр. Варна, 12, 45 ч.