Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.12.2018 00:06 - КЛАДИТЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 10860 Коментари: 6 Гласове:
37

Последна промяна: 07.12.2018 00:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image



image

image

image

image





Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - КЛАДИТЕ- БЛЕСТЯТ В МРАКА НА МИНА...
07.12.2018 07:46
КЛАДИТЕ- БЛЕСТЯТ В МРАКА НА МИНАЛОТО
ПОЗДРАВИ!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. zaw12929 - КЛАДИТЕ- БЛЕСТЯТ В МРАКА НА МИНА...
07.12.2018 09:36
zaw12929 написа:
КЛАДИТЕ- БЛЕСТЯТ В МРАКА НА МИНАЛОТО
ПОЗДРАВИ!

Здравей, Zaw! Да, "Le roi est mort - vive le roi!" Кралят умря - да живее Кралят! Поздрав с тристишие от третата ми поетична книга - "МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА" - СИЕЛА, 2016 - ISBN 978-954-28-1901-1
(от "В р е м е т о" - последният, пети цикъл от стр. 125)


* * *

Помня книгите изгубени
и кориците им сребърни
как светлеят в здрача

_______

ps Поздрав и с четиристишие, пак от "МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", (от втори раздел, който кръстих
"С в я тъ р а", стр. 39):

* * *

Когато човек приютява
неща от далечините
не знае, какво прави,
нито, защо го прави.


Хубава предколедна седмица! :)
цитирай
3. ladylady - Надее, това бе страхотен подарък за Празниците,
07.12.2018 17:10
/
Когато човек приютява
неща от далечините
не знае, какво прави,
нито, защо го прави./

толкова просто..топло, и мъдро, и вечноо..
бъди,Слънце...
обичаме те!!
Благодаря ти ,миличка!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. ladylady - Надее, това бе страхотен подарък за Празниците,
07.12.2018 18:17
ladylady написа:
/
Когато човек приютява
неща от далечините
не знае, какво прави,
нито, защо го прави./

толкова просто..топло, и мъдро, и вечноо..
бъди,Слънце...
обичаме те!!
Благодаря ти ,миличка!


Аз ти благодаря Джул, прегръдки, бъди все така невероятна и позволи ми да цитирам нещо от последния ти постинг, нещо важно за нас, приятелите тук, които се обичаме и което трябва да помним и знаем. Колкото до мисълта на Джордж Бърнард Шоу - тя е повече от прекрасна!

"Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът." - Магнус Феликс Енодий , 486 г."

Благодаря ти, светло Бъднуване и до скоро!
цитирай
5. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=9WhNn6zxqVg
07.12.2018 23:18
Първо, благодаря за музикалното предложение! Изключително изпълнение - толкова чисто, така мощно, уникален щрайх! След Густав Малер /и любимата на една наша приятелка тук, precoria, Осма симфония/, не съм чувала нищо толкова силно!
На този фон твоите клади на миналото извисяват жертвен дим чак до небесата. Огън и лед, светлост и тъма, ефирност и твърдост, ангелска чистота и магична призрачност - и в крайна сметка присъствие и следовност въпреки физическото отсъствие... сгъстеното историческо време в човешката ни родова памет като някакъв тревожен атавизъм, който ни връща към началото, към времето в нас - за да ни каже, че всичко е там, съществува, неподвластно на никакви минали клади.
Много силен стих, с триумф на човешкото - като в произведение от великите австрийски композитори.
Иска ми се да те поздравя с небесния финал на споменатата Осма симфония на Малер с фаустовските послания към човешкото в нас .... и чудесния превод на Кр. Станишев:

Тук всичко преходно
притча остава,
непостижимото
се претворява,
неизразимото
дело тук става,
вечната Женственост
ни извисява. /Кръстьо Станишев/

Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - https://www.youtube.com/watch?v=9WhNn6zxqVg
07.12.2018 23:55
donchevav написа:
Първо, благодаря за музикалното предложение! Изключително изпълнение - толкова чисто, така мощно, уникален щрайх! След Густав Малер /и любимата на една наша приятелка тук, precoria, Осма симфония/, не съм чувала нищо толкова силно!
На този фон твоите клади на миналото извисяват жертвен дим чак до небесата. Огън и лед, светлост и тъма, ефирност и твърдост, ангелска чистота и магична призрачност - и в крайна сметка присъствие и следовност въпреки физическото отсъствие... сгъстеното историческо време в човешката ни родова памет като някакъв тревожен атавизъм, който ни връща към началото, към времето в нас - за да ни каже, че всичко е там, съществува, неподвластно на никакви минали клади.
Много силен стих, с триумф на човешкото - като в произведение от великите австрийски композитори.
Иска ми се да те поздравя с небесния финал на споменатата Осма симфония на Малер с фаустовските послания към човешкото в нас .... и чудесния превод на Кр. Станишев:

Тук всичко преходно
притча остава,
непостижимото
се претворява,
неизразимото
дело тук става,
вечната Женственост
ни извисява. /Кръстьо Станишев/

Прегръдка, мила приятелко!

Благодаря ти, скъпа Вени, остави ме безмълвна - такава музика - до небето! И думите ти..., развълнува ме, благодаря ти, дано заживея в истината им един ден. Спомних си смътно началото на старобългарския "Старозаветен апокриф" за "началото на света". И където има сътворение, няма как да няма море. Тивериадското море.

"Когато нямаше небе, нито земя, имаше само едно море Тивериадско, и то нямаше брегове..." Така звучи тази музика, тя е море без брегове, за да ни досътворява. Благодаря ти, щастлива съм, че сме приятелки, мила Вени, прегръщам те!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267480
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566