Постинг
10.04.2017 10:29 -
Смирение
Гледам смирено часовника
как песъчинки отмерва.
Два-три акорда от тоника
лазят по моите нерви.
Някъде хорът на птиците
звучно пропъжда тъмата.
А телефонът замислено
чака да дрънне в стакато.
Има да чака! Проклетникът
даже не ме е запомнил!
Може да мине столетие -
все още мисля за оня,
с който пилеех си времето...
(Но пък бях с ранг на богиня!)
Боже, дари ми спасение
в тъмно индигово-синьо!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.