Когато се развеждали, решили
и грижите за мен да поделят–
(защото и на двамата бях мила,
а тесен се оказа онзи път...).

И детството ми стъпваше по дати:
при татко три дни, четири при мама.
А после списъкът е наобратно...
Така пораснах. Вече съм голяма.

Сега си имам собствена пътека
и всеки Божи ден е само мой.
Но в сънищата виждам пак детето –
как тича между капчици любов.

Тъжно...и малко мъчително. Понякога да тичаш "между капчици любов" е почти като да тичаш "без капчица любов"... Не знам, може и да не съм права - но ми стана тъжно.
Силни стихове - карат те да потръпнеш от студ. Топла прегръдка за тебе, Ели!

Стихът ми е по истински случай.
Не знаех, че освен парична издръжка, при развод някои бащи се задължавали да гледат децата и в определени дни на семицата. И как се понася от едно дете това системно преселение от единия до другия, не знам. И дано не го узнае повече никое дете!

"Но в сънищата виждам пак детето –
как тича между капчици любов."

При такава житейска ситуация подобен спомен е просто вълшебен!
И аз рея мисълта си в отминалите години, но признавам, че все по-малко се вълнувам от това, какво е било. Възраст и нови грижи! Но все пак ми става топло от спомена на уюта в детството...
Благодаря, Земьо мила, Ели!
П и е р

Този стих ми стана специален по някои причини и ме замисли за много неща. Какво причиняваме ние, родителите на децата си с решенията които взимаме, макар и често пъти правилни. Накрая всеки поема по своят път с мъдростта която е успял да възприеме от живота. Силен стих!!!

за искреността и съпричастието.
Трогнахте ме с разсъжденията си, приятели.
И нека мислим повече за невинните създания – децата...

Хубави зимни дни на всички тук!