Eдин въпрос... Ще позволите ли? Във делника Ви прашен... да Ви задам, аз гол и бос... от душата си съблечен... Без поетично съдържимо... и задължителния ритъм... Приемам го за ,,да,, и питам... На живота в мръсното се скитам... - Най - мръсното кое е, според Вас? Не чакам истина в анфас... Да помислите ще Ви оставя... ... и ще опитам аз,  да погадая... Фекалии ли? Не... Те следствие са... Ресто, на което слагаме в уста, за да живеем ние просто... с две - три екстри и една мечта... Повърнато, убийството, жестокостта, лъжата, предателството, гордостта и много други и далеч по - мръсни са всъщност ,,децата ни невръстни,, Корен имат всички те,
в нас посят от памтивека и казвам Ви без срам и аз.. Няма по - мръсно от човека... По мръсно нещо  няма, от човешката душа, когато на земята в тлен живее тя...  

Априори, при зачатие получаваме една чиста и кристална душа, дадена ни от Бог.
След това получаваме тяло и по късно ум, за да служат на душата ни. Когато станем слуги на тялото и умът си и заробим душата , тогава всичко се срива и се давим в мръсотия. Но душата ни в страданието си остава чиста......

мисли така?

Ив, по тази тема може дълго да се разсъждава...

Да, много може да се разсъждава, но има непреходни истини......

казах ти... темата е обширна и много дълбока...
Каква ти кристална душа?!
... ами прераждането?
... не ми се спори... няма смисъл...

Пожелавам ти обич! :)

ето едно мое...

" Безкрайно обичам,
обичам децата!
Те са начало!
Нашето, твоето, моето...
на всеки, са начало.

Начало са и думи.
Думи, които сърцето,
тупти ли, тупти ги.
Туптейки, то чистата
ни съвест
- прави "чиста".

Кристална и до бяло,
въздух за мисли,
кислород за чистият
- сияй в кристали.

Снегът, до бяло...
Вдишвам и Обичам!

"Обичай!"

Бъди вдъхновена! Мила

карат ни да се замисляме как минаваме през живота - пълзейки , плувайки , ходейки , летейки и тн.
този стих е право в целта, Ан.

...толкова си ми добричка...
Благодаря, благодаря, благодаря...
... нямам повече думи... много ме трогна...

абсолютно права, както винаги.
... ти си моята перличка, благодаря ти!

наистина няма по мръсно нещо от черната човешка душа.....аплодисменти Ани...прекрасно е))))

радвам се, че се отби...
БЛАГОДАРЯ!

ти този въпрос на себе си ли го задаваш, след като сама си отговаряш?! :))

Толкова се радвам да те видя тук!
... помня беше преди сто години, в една зимна вечер получих от теб около десетина коментара за половин час... и почти всички в стихотворна форма.
Та... За стихото ми... Въпросът би могъл и да е риторичен, но не е... отговарям, докато чакам да помислите, не четеш ли? Истина в анфас не чакам... Никой няма да си признае колко точно е мръсен. Други въпроси? )))))

признавам си, че аз съм един мръсен тип! Ето, че се намери един, който си призна... Други признания, скъпа приятелко? :)))

Глобално погледнато си права: най-много бели на тази Земя е сторил човека.
Но човеци има толкова много и толкова различни, че не може да се сложат всички под един знаменател. Още повече като се каже човешка душа се подразбират (поне така би трябвало) качества като: доброта, чистота, одухотвореност и т.н. Много е сложна наистина темата, по-скоро религиозна, като се има предвид че отрицателните качества се приписват на дявола вселил се в човешката душа. Човек се ражда с душа чиста като сълза и от обкръжението зависи с какви багри ще се оцвети тази душа...
Поздрави!

благодаря! Вярвам ти. Всички сме така...
... а другите признания... колкото, каквито и където ти решиш... ))))

благодаря ти за коментара, че си тук и за всичко....
Извини ме, но не вярвам в доброто у хората... Изобщо не вярвам.

Ужас!
Прочетох го цялото и даже много ми хареса:)
Сигурно полудявам, но има няколко поета вече, които чета и ми харесват как пишат....
Да кажеш нещо чрез стих е като музиканта да изпее песен...разбира се не всички могат да пеят както и да пишат! Добре звучи, явно имаш талант! За човек, който не си пада по поезия като мен ми звучиш като музика...
Хареса ми много...прочетох го 3 пъти (рекорд е за мен)....:))

това точно не е точно поезия, но тук в блога си, си позволявам всичко...
Безкрайно ти благодаря! Радвам се, че съм от тези поети, които ти ще четеш.
Харесвам емоционалността ти... благодаря ти отново, зарадва ме.

развълнувахте ме с въпроса, Поетесо. човек не е само тленност и фекалии.
деца сме на Свтлината. дошли сме на земята. училище.
затънали в тленност носим любовта.
малко сме. живеем в лудите, различните.
един от тях съм. обичам. превръщам се в пепел. Вие сте жена, едва ли ще ме разберете.
жената е призвана да пази и носи живот. мъжете сме войни. отхвърлили егото търсим се. не винаги се намираме. балансът е тъй бленуваното щастие. трудно се постига...
бъдете!!!

не съм поетеса. Пиша някакви неща...
Нахвърлял сте много мисли... разпокъсани...
В това писание по горе имах предвид човешката душа с най-искрените й пориви...
Човек не е само тлен и фекалии, но често пъти е по-мръсен от тях, представяйки се за нещо съвсем друго.
Благодаря за коментара!