Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10 22:16 - ПРИКАЗКА
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2085 Коментари: 15 Гласове:
57

Последна промяна: 12.10 22:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



image

Имало едно време едно блато. Не приказно, не в някоя омагьосана гора или джунгла, а насред полето.
Блатото също не било  омагьосано. То било глобално и в него живеели най-различни жаби, жабоци и дребни попови лъжички.
Жабите били от различен вид, но все пак съумявали да живеят заедно в тяхното си блато.
Квакали от сутрин до вечер, особено вечер и по някакъв странен начин квакането им наподобявало нещо като хорово пеене, но без диригент.
Имало един жабок, който бил на почит сред другите и би могъл да мине за диригент, но нещо го домързявало и не се занимавал с другите.
Само от време на време, но много рядко надувал "бузи" и издавал по едно "ква-ква" ей така, за авторитет.
Всяка жаба си знаела "гьола" или местенцето в него.
Имало омагьосани жаби, които всъщност били принцове и принцеси, но все още не бил се намерил юнак или приказна девойка, които да ги целунат и да ги освободят от магията.
Имало крастави жаби, дългокраки, летящи, в последно време се заселили и сирийски, които били балкански /?!/.
Квакали си жабите и се опитвали да не развалят синхрона на квакането на другите. Да не си пречат един вид. 
Блатото било голямо и имало място за всички. Нека си квакат, както могат и колкото могат.
Да, но се появили и отровни жаби.
Те искали  техния глас да се извисява над другите, тяхното квакане да е най-силно и да заглушава другите.
Така се случило, че няколко от тези отровни жаби кикерици искали да отровят с капка от отровата си всички наоколо.
Изплашили се жителите на блатото /другите жаби от другите видове/.
Започнали да квакат по-тихо или съвсем замлъкнали.
Кикериците били не само отровни, но и много нагли. Искали да отровят всички, а които не могат - да прогонят от блатото, което решили, че е само тяхно. Те били образовани кикерици. Били прочели по някоя книга и не търпели друго мнение, различно от тяхното.
Дразнели и нападали със силно квакане, докато много от жабките не изтърпели наглостта и агресията и с усилие напуснали блатото, което смятали за свой дом ...
Другите ... Другите останали в блатото, но престанали да квакат. Така се разпаднал хора на жабите.
Не се намерил и никой от солидните жабоци да квакне силно и да въведе ред.
Обадили се няколко от жабите, но гласът им се загубил сред невъобразимия шум на кикериците.
Блатото загубило много от напусналите го бивши обитатели.
Тези, които останали, след бурната инвазия на кикериците тихичко и на ум тъжали за добрите стари времена, когато блатото било прилично място за живеене ...
                                             
                                                  image










Гласувай:
58
1



1. katan - Към всички, които искат да прочетат:
12.10 22:18
"Следвай пътя на жабите, защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: КУМ КВО КВА – дойде време за човешкото спасение. В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се хора и тръгнете в пътя, който води към голямото море! Не е лесна работа да си певец, да пееш като жабите които сега се учат. Аз ги слушам, те са нови певци, доста музикални са жабите, три месеца постоянно пеят. Казвам: В жабите има постоянство да пеят, не се уморяват, само когато ще се развали времето - млъкват. Когато времето става сухо – пеят, като започне да става много влажно – размекват им се гърлата, млъкват да си починат. Когато жабите млъкнат да пеят – показва, че влага ще има. Из "Музика / Проявления / Растения и животни" - Беинса Дуно.

Това е написал Христо Прусоров под клипа.

Аз ще добавя само няколко думи - нека спрем с агресията, злобата, непредизвиканото /дори и предизвикано/ настървение срещу хора, които дори не познаваме, но нападаме. Защо бе, Хора? Нали сме най-висшите създания? Защо не се обърнем към доброто в нас?
цитирай
2. born - Великолепна аналогия ! Почитания !
12.10 22:27
Великолепна аналогия ! Почитания !
цитирай
3. katan - 2. born - Великолепна аналогия ! Почитания !
12.10 22:49
Благодаря! Мислех заглавието да е "Басня", но все пак остана "Приказка".
Хубава вечер и поздрави!
цитирай
4. kvg55 - И приказките са поучителни.
12.10 23:14
И приказките са поучителни.
цитирай
5. katan - kvg55 - И приказките са поучителни.
12.10 23:22
Така е. Някой се е разпознал:).

цитирай
6. donchevav - Каква приказка само - и тъжна, и с...
13.10 08:02
Каква приказка само - и тъжна, и страшна! И съветите на Учителя - каква проницателност и мъдрост! Стана ми тежко... Припомних си думите и на друг един мъдрец, певеца на социалната неволя Елин Пелин: "И нека като жабите, кога им пресъхне гьолът, да прокълнем и да умрем!". Разказът "Напаст божия" е написан през 1901г. Каква ирония над съдбините ни!
Прегръдка, Кате! Поздравления за великолепната алегория!
цитирай
7. natali60 - Хубава притча,
13.10 09:40
и вярна... Уви.
цитирай
8. katan - 6. donchevav - Каква приказка само - и тъжна, и страшна!
13.10 09:59
Здравей, Венетче!
Пак ще цитирам Учителя: "Свестете се хора и тръгнете в пътя, който води към голямото море!"
Надявам се да е скоро това освестяване не само в нашето блато, а в глобалното. Иначе: "И нека като жабите, кога им пресъхне гьолът, да прокълнем и да умрем!", но малко по-различно - ще бъдем прокълнати и няма да намерим място в никой гьол.
И пак питам: Хора, хора ли сме все още?
Благодаря ти, Венетче!
Прегръдка и от мен.
цитирай
9. katan - 7. natali60 - Хубава притча,
13.10 10:00
Вярна е за съжаление!
Поздрави, Натали!
цитирай
10. batogo - !!!:))) Поздравления!
13.10 10:38
Такъв е животът в блатото на безсъзнанието... Когато си благословен от Бога с душа- извор, а си превърнал душата си от извор в блато, животът става крякане сред блатни газове... Но когато осъзнаеш Божият Промисъл и отново се превърнеш в извор, животът придобива други измерения и стигаш до голямото море... :)
Хубав ден, изпълнен с радостта, че си извор, Кате!
цитирай
11. katan - batogo - !!!:))) Поздравления!
13.10 10:52
Здравей, Оги!
Усмихнах се на "...такъв е живота ...", защото смятах да да допълня постинга и това бяха финалните думи.
Иначе никак не е смешно. Страшно е, че душите ни се затлачиха и от извори се превърнаха в блата.
Божият Промисъл ... Та нали сме създадени по образ и подобие Божие?
Бог е любов. А ние какво сме?!
Станахме нагли, арогантни, агресивни, незачитащи никого освен себе си ...
Надявам се да си отворим очите и душите и се пречистим от блатото, в което сме затънали.
Хубав ден и на теб, Оги! Благодаря за добрите думи!

цитирай
12. stela50 - Хубава приказка... и като всяка - мъдра и истинска...
13.10 20:02
да може нейното послание да докосне сърцата, да разбунтува
мислите, да ги поведе към добро... дано...
Поздрави, Кати !
цитирай
13. katan - 12. stela50 - Хубава приказка...
13.10 20:42
Здравей, мила Таня!
И аз казвам Дано на твоето пожелание.
Днес написах продължение на Приказката, но не го публикувах.
Сега ще го сложа тук. Ако някой чете коментарите да разбере, че посланието не е само до жабките, а и до ...

"Никоя от жабите, независимо от вида им не знаели, че блатото не е ничие. Имало си Господар, но никой не го бил виждал. Толкова дълбоко се бил скрил Господарят и само се подсмихвал под мустак, обрасъл с разни блатни, дънни зелении, че приличал на Чудовище. Не виждал, защото очите му били залепнали от зеленясалата тиня, но му се искало да се размърда и да покаже на всички, че е Господар. Да видим тогава кой кого. Но все го домързявало и се потапял още по-дълбоко с мисълта: "Да правят, каквото искат. На мен ми е добре. Получавам си, каквото ми трябва.Стига да не квакат толкова и да ми развалят спокойствието".
С този си мързел Господарят поощрявал кикериците, но ... такъв е живота ..."

Поздрави и хубава вечер, Таня!
цитирай
14. inel379 - Чудесно си го написала, Katan!
14.10 13:56
Свикнали сме приказките да са с хубав край,
когато героите осъзнават как да стигнат до него.
Не става с кряскане,
а с действия умели,
нали за доброто и мъдрото
няма никакви предели.
Да пием истина от изворите чисти,
тъй с избора на пътя ще станем оптимисти.
Не е достатъчно като човеци да сме добри.
Добри дела ни трябват и в тях да ни спори.
Когато доброто навсякъде се разпространява,
злото няма как буйно да се размножава.
Осъзнаването на жабите не става за ден...
от историята внимателно се учим да растем.
С дела и вяра в изворите на доброто,
наистина ще пресушим блатото.
Добрият край ни предстои.:)
Надявам се да бъдат пресушени всички блата по света.
Въпреки злото по пътя,
той върви напред, а не се връща назад.
Енергията млада е една страхотна барикада срещу него.
Вярвам в добрите сили, защото Бог е любов,
а ние всички го носим в себе си.
Щом обработваме градинките си търпеливо,
те ще ни зарадват с плодородие.

Твоята приказка дълбоко ме развълнува, скъпа Katan!
Такъв е живота.
Всяко време има своя малък ренесанс.
И така трябва да бъде.
Многобагрието му е заредено с надежда,
а нейните извори никога не пресъхват.
Сърдечни поздрави и искрени благодарности, мила!
цитирай
15. katan - 14. inel379 - Чудесно си го написала, Katan!
20.10 00:18
Прекрасен коментар, прекрасна Инел!
"С дела и вяра в изворите на доброто,
наистина ще пресушим блатото.
Добрият край ни предстои.:)"

Надявам се да е така, мила!
Навсякъде е блато, а чистите, живителни извори, които бликат и носят радост, живителна и съживителна сила са все по-малко, но с дела и вяра в изворите може и да пресушим блатото и и да го превърнем в градина!

Извини ме, че ти благодаря едва сега!

Поздрави и хубава вечер с надежда, че доброто предстои!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3015843
Постинги: 687
Коментари: 18198
Гласове: 121876
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031