ГЛУПОСТТА НЕ МОЖЕ ДА ЛЕТИ
Глупостта не може да лети.
Всеки ден я гледам как се мъчи - подтичва, засилва се, влачи тежките си нозе - котва са те, не може да се отлепи от земята и това си е. А очевидно много иска, непрекъснато опитва.
Навсякъде я срещам, и навсякъде едно и също. Същият стремеж, вечното желание за полет, яростта от неуспеха, злобата от чуждия летеж...
Не че няма крила. Не че няма пари да си купи каквото й трябва. Просто иска да прилича на онези, които летят без пари, без злоба, без алчност и подлост, онези, които се целуват във въздуха и им е леко, толкова леко, че се реят на вятъра и гледат отгоре.
Много е тежка глупостта. Носи товари, пари, спомени, злоба. Как да полети? Пък и защо й е? За да ни гледа отгоре? Тя и сега го прави.
Глупостта не може да знае, че летенето не е движение на материята. То е състояние на мисълта.

Една,че две,че три мислички и все в кофички за боклук,
дали това не е напук, а ПУК подскача и се перчи...
PSЧукнах +1 но не излезе, тя цялата работа ни е такава.