Прочетен: 9041 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2016 17:07
Обичам Булат Окуджава.
Неговите песни за родния Арбат са ми любимите.
Арбат е московският Монмартър, а Булат Окуджава е един от най-ярките му жители.
Арбат е дворянство.
Арбат е религия!
А това са негови думи за НЕнеговия Арбат:
"...Возможно, я пристрастен, но мне кажется, что от живого Старого Арбата, с которым связано столько дорогого и памятного в истории Москвы, в жизни арбатских "соотечественников", и моей, осталась лишь пестрая декорация. Пусть внешне милая, но для меня — чужая. Поселиться здесь сейчас я бы не хотел — да и можно ли жить среди театрализованных фасадов?.."
Текста на една от любимите ми песни -
"Плач по Арбату":
Я выселен с Арбата, арбатский эмигрант.
В Безбожном переулке хиреет мой талант.
Кругом чужие лица, враждебные места.
Хоть сауна напротив, да фауна не та.
Я выселен с Арбата и прошлого лишен,
и лик мой чужеземцам не страшен, а смешон.
Я выдворен, затерян среди чужих судеб,
и горек мне мой сладкий, мой эмигрантский хлеб.
Без паспорта и визы, лишь с розою в руке
слоняюсь вдоль незримой границы на замке,
и в те, когда-то мною обжитые края,
все всматриваюсь, всматриваюсь, всматриваюсь я.
Там те же тротуары, деревья и дворы,
но речи несердечны и холодны пиры.
Там так же полыхают густые краски зим,
но ходят оккупанты в мой зоомагазин.
Хозяйская походка, надменные уста...
Ах, флора там все та же, да фауна не та...
Я эмигрант с Арбата. Живу, свой крест неся...
Заледенела роза и облетела вся.
1982
Една случка днес ме накара да си я затананикам на ум.
Почувствах се като емигрант на собсвената си улица,
която вече не е тази от преди 35 години.
Нито флората, нито фауната са същите.
Чужди, непознати, намръщени, безсърдечни хора, отсечени дървета и изкоренени люляци ...
Много сме емигрантите на собствената си улица, превърната в ... зоопарк или магистрала ...
Преди хората може да не бяха богати, но живееха задружно Имаше живот, радост!
И тогава имаше вълци, но не бяха масово явление
Сега отчуждението създаде нова порода хора- подобни на вълци единаци
Хубава вечер!
Отчуждението е страшно, но озлоблението е още по-страшно.
Прави са били римляните - "Homo homini lupus est." - "Човек за човека е вълк."
Многократно се убеждавам в правотата им, но все ми се иска да не е така ...
Хубава вечер и на теб!
И, аз, харесвам Булата Окуджава! - и руската музика
...
Поздрави!
Благодаря ти!
Булат Окуджава! - и руската музика. Ех ...
Поздрави и на теб!
Висоцки и Окуджава бяха идолите на нашето поколение.
Чела съм повечето ти нови публикации.
Продължавай! И нека са различни:))).
Съгласна съм, че отчуждението и озлоблението в нашето общество главоломно растат, че промените напоследък, уж за добро, ни носят все негативи. Но…не знам, не искам да мисля така, не чувствам нещата по този начин. Все пак не бива да приемаме промените непременно като нещо чуждо и студено. Обичам улицата си – тя расте с мене вече 41 години:))) Нито аз, нито тя сме се запазили такива млади и хубави, каквито сме били преди почти половин век, когато съм се заселила на нея:)))) Тъжно ми е за хората и дърветата, които си отидоха, за кривите усмихнати комини по покривите, заменени от жълти, заплашителни газоразпределителни кутии по фасадите, за китните дворове с много цветя и задължителна табелка „Образцов дом” на вратата, полегнали тихо в бетонните основи на безличните кооперации, за провинциалното спокойствие, тишина и чистота, пометени с асфалта в двойното разширение на пътното платно. Да, моята улица се промени – но това не ми пречи да я обичам такава, каквато е – защото е моята улица, защото е част от моя живот и моя свят.
И другото – за човека. Мисля, човек за човека не е вълк, а онова, което вижда насреща си….Помниш приказката: „Каквото повикало…” Усмивката в 9 от 10 случая поражда усмивка, е, понякога крива, насмешлива или недоверчива, състрадателна дори:))), но усмивка – и денят ти е спасен!
Не съм сигурна, Кате, че правилно съм разчела посланията ти – но от сърце ти желая да бъдеш по-усмихната, по-щастлива! Поздрави, приятелко!
Няма песен на Булат Окуджава, която да не харесвам!
Все пак Арбатските му са ми любими - там намирам частица и от себе си.
Прочетох коментара ти, който ме разнежи, напомни ми уюта на любимите улици от детството ми.
Всичко тече, всичко се променя. Никога не можеш да се изкъпеш два пъти в една река.
Не съм черногледа, не съм предубедена, но нашата "река" стана прекалено мътна, довлече отчуждение, озлобление, невъзпитание, незачитане правата на другите и ... не е нужно да изброявам всичко.
Днес минах по друга улица в квартала и се застоях пред един блок.
Дървета /диви череши/, орех и ябълки стигаха до втория етаж и дори влизат клонки в балконите.
Никой не е пипнал да ги отсича, че му пречат или цапат /дивите череши/ тротоара ....
Люляците, вече без цвят също извисяваха снагички, но на хората не им е хрумнало да ги изкоренят, че им правят сянка.
Нашата улица я оголиха, но за сметка на това не остана нито педя незастроено място. Огромни строителни машини, кранове и тежки ТИРове с материали изровиха асфалта. Няма тротоар, заради строежите, няма от къде да мине човек, за да се прибере вкъщи.
Ако се "сблъскаш" с изнервените шофьори на тези машини, чуеш попържните им, видиш злостта в очите им сигурно ще се запиташ: "Що за хора станахме? Хора ли сме или вълци?"
Усмивката при мен помага в 10 от 10 случая.
"Повиквам" с добро, а не обратно.
Правилно си разчела написаното, но от друга гледна точка.
Не се оставям без усмивка и намирам радост и щастие дори в най-дребните на глед неща.
Днес съм щастлива от това, което видях на другата улица.
Хубав ден и честит празник на всички деца - от 0 до 101 години:).
Балада за Булат Окуджава
В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.
В сърцето — 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.
Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.
Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.
Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат — милосърдни.
Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.
Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.
Догаря книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.
Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
(О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо!)
Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому,
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.
От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.
Мисля, че съм го чела и преди при теб, но сега ми хареса много повече!
Във всеки твой стих откривам негова песен и преди всичко - неговия дух!
Благодаря ти!
01.06.2016 13:19
Мисля, че съм го чела и преди при теб, но сега ми хареса много повече!
Във всеки твой стих откривам негова песен и преди всичко - неговия дух!
Благодаря ти!
да примомня света му. Имаше и още кухлети, но стана много дълго и като го направих на песен, ги съкратих.
01.06.2016 17:06
„ носталгията е нож с две остриета..:)
поздрави /Юлия
Имаш ли запис на песента, Барде?
Не живея в и с миналото, а в настоящето и мога да направя сравнение на човешките отношения.
Хубава вечер!
01.06.2016 18:10
Драго ми е да те видя тук.
Синтез, анализ - зависи.
Ще ти копна малко от отговора на коментара на Фактчето: "Не живея в и с миналото, а в настоящето и мога да направя сравнение на човешките отношения."
Хубава вечер и честит празник!
Нашата улица настрани чупеше в пряка, после идваше ” Розова долина”, по която ходех, докато завърша 8-клас. Имаше едно момиче, Лорета се казваше, живееше в къща на същата улица, беше в съседен клас. Около месец се рових в телефонния указател, за да намеря телефона й. Мислех си, не може да живее в такава хубава къща и да няма телефон. Сигурно от това окьоравях, от взиране. Едно друго момиче ми се беше обадило по телефона, пусна ми Бийтълс. Аз на края й казах да не си хаби друг път двете стотинки за телефон, с непознати не разговарям. Като завършихме годината бях на спортен лагер и за пръв път отидох на среща. На улица ”Витоша”, пред кино ” Млада гвардия”. Беше спортистка като мен. Чаках цяло лято да ми пише писмо, бях на село. После разбрах, че се заиграла с едни по-големи от мен, страдах три седмици и половина.
По ” Крум Попов” и после по ”Миджур” ходех за ръчен хляб. Фурната беше на ъгъла, в края на улицата. Докато се върна, една трета от единия хляб липсваше. Улица ”Миджур” беше малко бижу тогава. С двуетажни къщи, с дворчета, с мирис на люляк и дюли в късната есен..."
01.06.2016 21:16
Имаш ли запис на песента, Барде?
Благодаря за един от твоите хубави разкази!
Чела съм го преди и дори мисля, че съм ти писала коментар.
Сега ми се струва, че има някои допълнения:).
Това не беше ли и в "Лодките"?
Как мина по "Хоризонт"?
Късно разбрах и не можах да се възползвам от удоволствието.
Наистина лятото дойде, но ти пак хвана гората:)))).
Поднови нещо от "босоногото детство", моля те.
Направо дай за малкото, зелено трамвайче, което си спомням и аз с умиление и приятност:).
Поздрави, скъпи приятелю!
02.06.2016 14:02
Направих няколко безуспешни опита, но влизам само в сайта на Пламен Сивов.
Стигнах до Ловеч и Поморие от 2011-та.
Само подскажи на коя страница при БАРОВЕТЕ да търся.
'...ах, Арбат, мой Арбат тъй моя религия, мостовие твои....'
...когато учих там ми беше много готино да постоя на някй ъгъл и да послушам площадна поезия...Зареждах се...Благодаря за спомена!
Не е същото...
"Ах, флора там все та же, да фауна не та..."
Но Арбат си е там, попроменен, но е религия за москвичи и почитатели!
Радвам се, че ме върна отново на тази любима улица!
Поздрав!
Благодаря за спомена!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder