Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2016 17:05 - ПЛАЧ ПО АРБАТУ
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3526 Коментари: 26 Гласове:
56

Последна промяна: 31.05.2016 17:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Обичам Булат Окуджава.
Неговите песни за родния Арбат са ми любимите.
Арбат е московският Монмартър, а Булат Окуджава е един от най-ярките му жители.
Арбат е дворянство.
Арбат е религия!
А това са негови думи за НЕнеговия Арбат:

"...Возможно, я пристрастен, но мне кажется, что от живого Старого Арбата, с которым связано столько дорогого и памятного в истории Москвы, в жизни арбатских "соотечественников", и моей, осталась лишь пестрая декорация. Пусть внешне милая, но для меня — чужая. Поселиться здесь сейчас я бы не хотел — да и можно ли жить среди театрализованных фасадов?.."

Текста на една от любимите ми песни -

"Плач по Арбату":

Я выселен с Арбата, арбатский эмигрант.  
В Безбожном переулке хиреет мой талант.  
Кругом чужие лица, враждебные места.  
Хоть сауна напротив, да фауна не та. 

 

Я выселен с Арбата и прошлого лишен,  
и лик мой чужеземцам не страшен, а смешон.  
Я выдворен, затерян среди чужих судеб,  
и горек мне мой сладкий, мой эмигрантский хлеб. 

 

Без паспорта и визы, лишь с розою в руке  
слоняюсь вдоль незримой границы на замке,  
и в те, когда-то мною обжитые края,   
все всматриваюсь, всматриваюсь, всматриваюсь я. 

 

Там те же тротуары, деревья и дворы,  
но речи несердечны и холодны пиры.  
Там так же полыхают густые краски зим,  
но ходят оккупанты в мой зоомагазин. 

 

Хозяйская походка, надменные уста...  
Ах, флора там все та же, да фауна не та...  
Я эмигрант с Арбата. Живу, свой крест неся...  
Заледенела роза и облетела вся.

1982

 

Не случайно се сетих за тази песен.
Една случка днес ме накара да си я затананикам на ум.
Почувствах се като емигрант на собсвената си улица,
която вече не е тази от преди 35 години.
Нито флората, нито фауната са същите.
Чужди, непознати, намръщени, безсърдечни  хора, отсечени дървета и изкоренени люляци ...
Много сме емигрантите на собствената си улица, превърната в ... зоопарк или магистрала ...

 





Гласувай:
56
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Полека се отчуждаваме дори от ко...
31.05.2016 17:20
Полека се отчуждаваме дори от корените си.
цитирай
2. katan - 1. kvg55 - Полека се отчуждаваме дори
31.05.2016 17:29
Дори не полека, а с бързи темпове.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави, Катя!
31.05.2016 19:59
Да, много страшнонещо е отчуждението!
Преди хората може да не бяха богати, но живееха задружно Имаше живот, радост!
И тогава имаше вълци, но не бяха масово явление
Сега отчуждението създаде нова порода хора- подобни на вълци единаци

Хубава вечер!
цитирай
4. katan - 3. leonleonovpom2 - Поздрави, Катя!
31.05.2016 20:46
Здравей, Иване!
Отчуждението е страшно, но озлоблението е още по-страшно.
Прави са били римляните - "Homo homini lupus est." - "Човек за човека е вълк."
Многократно се убеждавам в правотата им, но все ми се иска да не е така ...
Хубава вечер и на теб!
цитирай
5. astrojozi19 - БЛАГОДАРЯ КАТЕНКА!
31.05.2016 21:25
И аз я обичам!
цитирай
6. katan - 5. astrojozi19 - БЛАГОДАРЯ КАТЕНКА!
31.05.2016 21:42
И аз също, Жози:).
цитирай
7. indiram - Здравей, Катан!
31.05.2016 22:12
Поздравления за постинга!
И, аз, харесвам Булата Окуджава! - и руската музика
...
Поздрави!
цитирай
8. katan - 7.indiram - Здравей, Катан!
31.05.2016 22:21
Здравей, indiram!
Благодаря ти!
Булат Окуджава! - и руската музика. Ех ...
Поздрави и на теб!


цитирай
9. barin - Здравей, Катя. Не бях чувал за Булат ...
31.05.2016 23:02
Здравей, Катя. Не бях чувал за Булат Окуджава, но ми хареса песента. Аз написах доста теми напоследък, като някои са доста различни.
цитирай
10. katan - 9.barin - Здравей, Катя.
31.05.2016 23:50
Здравей, Иване!
Висоцки и Окуджава бяха идолите на нашето поколение.

Чела съм повечето ти нови публикации.
Продължавай! И нека са различни:))).
цитирай
11. donchevav - Много харесвам Булат Окуджава /...
01.06.2016 00:57
Много харесвам Булат Окуджава /Любимата на компанията ни песен е ”Ваше благородие”:)))/. Благодаря ти, Кате!
Съгласна съм, че отчуждението и озлоблението в нашето общество главоломно растат, че промените напоследък, уж за добро, ни носят все негативи. Но…не знам, не искам да мисля така, не чувствам нещата по този начин. Все пак не бива да приемаме промените непременно като нещо чуждо и студено. Обичам улицата си – тя расте с мене вече 41 години:))) Нито аз, нито тя сме се запазили такива млади и хубави, каквито сме били преди почти половин век, когато съм се заселила на нея:)))) Тъжно ми е за хората и дърветата, които си отидоха, за кривите усмихнати комини по покривите, заменени от жълти, заплашителни газоразпределителни кутии по фасадите, за китните дворове с много цветя и задължителна табелка „Образцов дом” на вратата, полегнали тихо в бетонните основи на безличните кооперации, за провинциалното спокойствие, тишина и чистота, пометени с асфалта в двойното разширение на пътното платно. Да, моята улица се промени – но това не ми пречи да я обичам такава, каквато е – защото е моята улица, защото е част от моя живот и моя свят.

И другото – за човека. Мисля, човек за човека не е вълк, а онова, което вижда насреща си….Помниш приказката: „Каквото повикало…” Усмивката в 9 от 10 случая поражда усмивка, е, понякога крива, насмешлива или недоверчива, състрадателна дори:))), но усмивка – и денят ти е спасен!
Не съм сигурна, Кате, че правилно съм разчела посланията ти – но от сърце ти желая да бъдеш по-усмихната, по-щастлива! Поздрави, приятелко!

цитирай
12. katan - 11. donchevav - Много харесвам Булат Окуджава
01.06.2016 11:02
Здравей, Венетче!
Няма песен на Булат Окуджава, която да не харесвам!
Все пак Арбатските му са ми любими - там намирам частица и от себе си.

Прочетох коментара ти, който ме разнежи, напомни ми уюта на любимите улици от детството ми.
Всичко тече, всичко се променя. Никога не можеш да се изкъпеш два пъти в една река.
Не съм черногледа, не съм предубедена, но нашата "река" стана прекалено мътна, довлече отчуждение, озлобление, невъзпитание, незачитане правата на другите и ... не е нужно да изброявам всичко.
Днес минах по друга улица в квартала и се застоях пред един блок.
Дървета /диви череши/, орех и ябълки стигаха до втория етаж и дори влизат клонки в балконите.
Никой не е пипнал да ги отсича, че му пречат или цапат /дивите череши/ тротоара ....
Люляците, вече без цвят също извисяваха снагички, но на хората не им е хрумнало да ги изкоренят, че им правят сянка.
Нашата улица я оголиха, но за сметка на това не остана нито педя незастроено място. Огромни строителни машини, кранове и тежки ТИРове с материали изровиха асфалта. Няма тротоар, заради строежите, няма от къде да мине човек, за да се прибере вкъщи.
Ако се "сблъскаш" с изнервените шофьори на тези машини, чуеш попържните им, видиш злостта в очите им сигурно ще се запиташ: "Що за хора станахме? Хора ли сме или вълци?"
Усмивката при мен помага в 10 от 10 случая.
"Повиквам" с добро, а не обратно.
Правилно си разчела написаното, но от друга гледна точка.
Не се оставям без усмивка и намирам радост и щастие дори в най-дребните на глед неща.
Днес съм щастлива от това, което видях на другата улица.
Хубав ден и честит празник на всички деца - от 0 до 101 години:).

цитирай
13. slavimirgenchev1953 - Ето какво съм Му посветил тук:
01.06.2016 12:06
http://slavimirgenchev1953.blog/poezia/2011/05/09/balada-za-bulat-okudjava.744332


Балада за Булат Окуджава

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.

В сърцето — 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.

Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.

Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.

Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат — милосърдни.

Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.

Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.

Догаря книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.

Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
(О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо!)

Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому,
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.

От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.
цитирай
14. katan - 13. slavimirgenchev1953 - Ето какво съм Му посветил тук:
01.06.2016 12:51
Превъзходно за НЕГОВО БЛАГОРОДИЕ, Слави!
Мисля, че съм го чела и преди при теб, но сега ми хареса много повече!
Във всеки твой стих откривам негова песен и преди всичко - неговия дух!
Благодаря ти!
цитирай
15. slavimirgenchev1953 - Това целях, Кате: чрез вътрешни цитати, имена, сюжети, асоциации и алюзии за песни на Булат
01.06.2016 13:19
katan написа:
Превъзходно за НЕГОВО БЛАГОРОДИЕ, Слави!
Мисля, че съм го чела и преди при теб, но сега ми хареса много повече!
Във всеки твой стих откривам негова песен и преди всичко - неговия дух!
Благодаря ти!


да примомня света му. Имаше и още кухлети, но стана много дълго и като го направих на песен, ги съкратих.
цитирай
16. faktifakti - поздрави за хубавата песен
01.06.2016 13:29
носталгията е нож с две остриета :)
цитирай
17. milady - кате,много богат и прочувствен Постинг/ както винаги умееш да създаваш ...синтез ;)
01.06.2016 17:06
но ,много ми хареса ракурса на faktifakti
„ носталгията е нож с две остриета..:)
поздрави /Юлия
цитирай
18. katan - 15. slavimirgenchev1953 - Това целях, Кате:
01.06.2016 17:54
Постигнал си го, Слави!
Имаш ли запис на песента, Барде?
цитирай
19. katan - 16. faktifakti - поздрави за хубавата песен
01.06.2016 18:06
Така е, Фактче, но аз съм написала с черен шрифт повода за "подсказката" за тази песен.
Не живея в и с миналото, а в настоящето и мога да направя сравнение на човешките отношения.
Хубава вечер!
цитирай
20. katan - 17. milady - кате,много богат и прочувствен Постинг/ както винаги умееш да създаваш ...синтез ;)
01.06.2016 18:10
Здравей, Джу!
Драго ми е да те видя тук.
Синтез, анализ - зависи.
Ще ти копна малко от отговора на коментара на Фактчето: "Не живея в и с миналото, а в настоящето и мога да направя сравнение на човешките отношения."
Хубава вечер и честит празник!
цитирай
21. lubara - Вместо поздрав!
01.06.2016 18:26
" ...Улица ”Крум Попов”. До хотел Хемус, на края в ляво. Една могилка, трева, глухарчета, дървена ограда. Не бях лозенския Том Сойер, събориха я бързо след като се преместихме да живеем там, на ъгъла със сегашния ” Свети Наум”. Могилката изравниха, за да паркират волга-комби, фолгцваген-костенурка и един таралясник. Там живееха инженери, доктори и военен пенсионер-учител. Дядо ми. За онова време хора с позиции в обществото. Всяка година някой заминаваше за чужбина или Африка. Тогава черния континент не го смятахме за добро място, където да те изпрати съдбата. Съседите отсреща вкупом забягнаха във Франция, имахме ги за продажници. Ние не бягахме, ние бяхме хора на властта. По точно на идеята, която властта използваше.
Нашата улица настрани чупеше в пряка, после идваше ” Розова долина”, по която ходех, докато завърша 8-клас. Имаше едно момиче, Лорета се казваше, живееше в къща на същата улица, беше в съседен клас. Около месец се рових в телефонния указател, за да намеря телефона й. Мислех си, не може да живее в такава хубава къща и да няма телефон. Сигурно от това окьоравях, от взиране. Едно друго момиче ми се беше обадило по телефона, пусна ми Бийтълс. Аз на края й казах да не си хаби друг път двете стотинки за телефон, с непознати не разговарям. Като завършихме годината бях на спортен лагер и за пръв път отидох на среща. На улица ”Витоша”, пред кино ” Млада гвардия”. Беше спортистка като мен. Чаках цяло лято да ми пише писмо, бях на село. После разбрах, че се заиграла с едни по-големи от мен, страдах три седмици и половина.
По ” Крум Попов” и после по ”Миджур” ходех за ръчен хляб. Фурната беше на ъгъла, в края на улицата. Докато се върна, една трета от единия хляб липсваше. Улица ”Миджур” беше малко бижу тогава. С двуетажни къщи, с дворчета, с мирис на люляк и дюли в късната есен..."
цитирай
22. slavimirgenchev1953 - Има я в сайта "Поети с китара" на Пламен Сивов. Ето линк: http://plamensivov.com/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D
01.06.2016 21:16
katan написа:
Постигнал си го, Слави!
Имаш ли запис на песента, Барде?

цитирай
23. katan - 21. lubara - Вместо поздрав!
02.06.2016 13:59
Здравей, Любо!
Благодаря за един от твоите хубави разкази!
Чела съм го преди и дори мисля, че съм ти писала коментар.
Сега ми се струва, че има някои допълнения:).
Това не беше ли и в "Лодките"?
Как мина по "Хоризонт"?
Късно разбрах и не можах да се възползвам от удоволствието.
Наистина лятото дойде, но ти пак хвана гората:)))).

Поднови нещо от "босоногото детство", моля те.
Направо дай за малкото, зелено трамвайче, което си спомням и аз с умиление и приятност:).
Поздрави, скъпи приятелю!
цитирай
24. katan - 22. slavimirgenchev1953 - Има я в сайта "Поети с китара" на Пламен Сивов. Ето линк: http://plamensivov.com/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%84%D0%B5%D1%81%
02.06.2016 14:02
Здравей, Слави!
Направих няколко безуспешни опита, но влизам само в сайта на Пламен Сивов.
Стигнах до Ловеч и Поморие от 2011-та.
Само подскажи на коя страница при БАРОВЕТЕ да търся.
цитирай
25. andromen - ...
22.06.2016 18:58
.
'...ах, Арбат, мой Арбат тъй моя религия, мостовие твои....'
...когато учих там ми беше много готино да постоя на някй ъгъл и да послушам площадна поезия...Зареждах се...Благодаря за спомена!
цитирай
26. katan - 25.andromen - ...ах, Арбат, мой Арбат!
22.06.2016 19:12
Ходил ли си скоро там?
Не е същото...
"Ах, флора там все та же, да фауна не та..."
Но Арбат си е там, попроменен, но е религия за москвичи и почитатели!
Радвам се, че ме върна отново на тази любима улица!
Поздрав!
Благодаря за спомена!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2894199
Постинги: 682
Коментари: 18117
Гласове: 119376
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930