Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2016 16:00 - 18.СРЕЩАТА С ИВО /ФИНАЛ/
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2825 Коментари: 28 Гласове:
57

Последна промяна: 12.05.2016 16:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Барселона беше последната й "дестинация".
Беше обиколила половин Европа и вече с нетърпение искаше да остане завинаги при Иво. При нейния Иво, при любовта на живота й.
Той не знаеше същността на нейната работа.
Сега беше решена да му разкаже всичко - от игла до конец, без да скрива нищо от сегашния си живот.
Щеше да му разкааже за "работата" си при Пепи и неудоволствието и погнусата й от тази работа, за брака с Луи Фонтание, за това, че сега е негова вдовица, но той не я е докосвал дори с пръст като жена. Приемал я е само като дъщеря.
Иво ще я разбере, защото се обичаха, защото макар и разделени от хиляди километри те оставаха едно цяло.
Щеше да му каже и за новия живот, който носеше в себе си и беше плод на тяхната необикновена и трудна любов.
Толкова неща имаше да му разкава! Толкова много копнееше да се сгуши в него и и да останат слети завинаги.
Иво ...
Където и да ходеше, с когото и да беше по "служба" Иво неотстъпно беше с нея, в мислите и сърцето й. Това я крепеше, това й даваше сили.
Сега вече ще свали "картите" и ... 
Иво може да се отврати и отвърне от нея, може дори да си тръгне без да я излуша до край ... може ...
Все пак от него ще й остане една частица, която ще расте, ще пита, ще иска ...
Барселона беше последната й задача!
Въздъхна с облекчение, когато се приземиха на летище "Орли".
Взе такси и с трепетно сърце се приготви за срещата с Иво.
Знаеше, че я чака пред жилището й в 16-ти район.
Знаеше, че крие зад гърба си огромен букет червени рози. Милият, не се промени през годините!

Само не знаеше, че в розите има малка кутийка с четирикаратов диамантен пръстен. Беше дошло времето му! Тяхното "гнезденце" беше готово и  очакваше стопанката си.

Иво също тръпнеше в очакване и през минута поглеждаше часовника.

Видя го първа и помоли шофьора да спре малко по-далече от него.
Той видя елегантен, обут в обувка с висок ток крак да се измъква от таксито и позна Мария. Само тя имаше такива стройни и грациозни крака!
Беше на отсрещната страна на булеварда.
Нямаше търпение да я прегърне и веднага да я отведе със себе си.
Затича се към нея и ... не видя колата, която го връхлетя.
Розите се разпиляха по булевард "Суше", а една малка, червена кутийка се търкулна в краката на Мария, но тя не я видя.
Тичаше към него, викайки името му.
Закъсня ... Той успя само да й се усмихне.
Тя взе главата му в скута си.

После всичко беше като в забавен каданс.
Всичко беше някак извън нея. 
В болницата кимаше с глава, но все едно не се отнасяше за нея и Иво.
В полицията даде показания. Разказа им това, което видя на булеварда.
Те й дадоха малката червена кутийка, която бяха намерили на мястото на произшествието.
Тя я отвори като насън. Взе пръстена, целуна го и го сложи на пръста си ... После избухна в неудържим и горестен плач.
Скръбни и пречистващи сълзи.
Приключи с един етап от живота си. 
Дочака пръстена от Иво, но ... него вече го нямаше ...
"Той ще е с нас, дете ми!"

И ... загуби съзнание ...













Гласувай:
58
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - КРАЙ на мъките ви:)
12.05.2016 16:02
Това е вторият откъс от разказа за Мария, който написах преди повече от 2 години.
Първият беше "Мария".
Вероятно още тогава ми се е зародила идеята да опиша живота на една жена /поне това, което знам от нея/.
Не си спомням защо написах такъв финал, но ако трябва да поправям нещо /а аз не поправям:)/ не бих пипнала нито ред от написаното тук.
НЯМА КАПЧИЦА ИСТИНА в този финал.
Това е "художествената измислица":), за която писах в нещото като предговор /1.НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА /БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАКВОТО И ДА Е/ , който написах последен -преди да се реша да започна да подреждам този пъзел.
Не всичко е публикувано по хронология.
Дори и номерацията на постингите ги поставях в "крачка".
Много от парченцата са посветени на приятели, които ме поощряваха да продължа с публикуването.
Основно дължа благодарност на един щастлив приятел, /а дали е щастлив и дали е приятел само той може да каже/, който пръв ме подтикна да започна.
След т.н. предговор, след коментарите, които веднага обърнаха всичко само в политика и в "про" и "анти" смятах да не пускам нищо от написаното.
В живота има всичко. Има и политика естествено /особено у нас/. Има социално-икономически и политически проблеми, които прокудиха милиони българи по света ...
Моята идея беше да покажа личните чувства и преживявания на една жена от тези милиони.
Няколко пъти в коментари към отделните частици писах, че нейните носталгични терзания и сълзи са мои, а не нейни .
Така, без да искам с чувствата си присъствам и аз:) в този разказ.
Може би ще попитате какво в действителност се случва с "Мария" сега.
Не знам наистина. Знам само, че има две чужди гражданства, но няма българско ...
цитирай
2. kvg55 - Неочаквано наистина.
12.05.2016 16:05
Злощастен финал. Дългата раздяла е оказала своето.
цитирай
3. katan - 2. kvg55 - Неочаквано наистина.
12.05.2016 16:08
Неочаквано и за мен беше, когато прочетох какво съм написала, защото няма дори капчица истина ...
цитирай
4. ivoki - :-(
12.05.2016 16:10
:-(
цитирай
5. katan - 4.ivoki -:(
12.05.2016 16:13
Жалко наистина. Иво беше и си остава едно добро и реализирало се в живота и професията си момче /за мен момче, иначе мъж/.
цитирай
6. aip55 - Често
12.05.2016 19:52
мечтите и обратите вървят ръка за ръка.
Нетърпеливите от радост винаги страдат от грешките си.
А мислиш ли, че Иво е толкова наивен, колкото и да я обича
че ще може да и повярва? А дали ще се стигне до компромиси, това е вече друг въпрос....
Поздравления за труда ти Катан! Не може всеки разказ да има щастлив край.
Такъв е живота, жесток и безкомпромисен, а надеждите все по често
остават в забрава на времето.
Знам, колко е трудоемко да напишеш разказ.
Браво Катанче!
цитирай
7. katan - 6. aip55 - Често
12.05.2016 20:09
Здравей, приятелю!
Последният откъс от разказа е ИЗЦЯЛО МОЯ ИЗМИСЛИЦА по простата причина, че животът на двамата е коренно различен, че любовта им е обречена, дори Иво да я приеме след изповедта й.
Трудно се прощават такива грехове, дори любовта да е сляпа.
Освен това тази жена, за която разказвам не беше влюбена. В нея материализмът беше над всичко.
Всъщност това съм го написала в първия коментар.

"Поздравления за труда ти Катан!
Знам, колко е трудоемко да напишеш разказ.
Браво Катанче!"

Благодаря ти, приятелю!
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
8. katan - 8.vostroto - Да, доста нюанси,
12.05.2016 20:20
Да, животът е най-големият сценарист.
Благодаря ти, че намина!
Поздрави!
цитирай
9. vostroto - Финал не по моя вкус. . . но щом така е ...
12.05.2016 20:25
Финал не по моя вкус... но щом така е решила авторката...:)
Учудвам се, че Мария въпреки опитността си беше решила да разкаже всичко на Иво - това щеше да е голяма грешка, и дори Иво да беше останал жив, едва ли щяха да са щастливи както преди...
Браво, Катя!
цитирай
10. katan - 9.vostroto - Финал не по моя вкус.
12.05.2016 20:32
Дали е решила е друг въпрос.
Пиша за пореден път, че ТАЗИ част е ЧИСТО МОЯ ИЗМИСЛИЦА.
И двамата /прототипите на Мария и Иво/ са живи и здрави.
Иво има семейство и успешен бизнес, а Мария ...
За нея писах в първия си коментар ...

"Браво, Катя!"

Благодаря за браво-то, но не го заслужавам.
цитирай
11. anin - Кате,
12.05.2016 21:02
Много жесток финал, дано истинската Мария е по-щастлива... :)
цитирай
12. katan - 11.anin - Много жесток финал
12.05.2016 21:11
Вероятно е щастлива по неин си начин, Ани.
Тя постига, каквото реши.
цитирай
13. stela50 - Не зная дали съм очаквала точно такъв финал, Кати...
12.05.2016 23:53
но имах някакво предчувствие за невъзможността да завърши
щастливо разказа при толкова дълга раздяла и натежала
от тайни връзка... да... има неща, които може би могат
да бъдат простени, но не и забравени. След толкова време
двойнствен живот, нима може да остане и частица доверие,
да се започне отначало... Финалът е абсолютно логична
развръзка, макар и творческа измислица...
Благодарности за поднесената история, разказана вълнуващо,
размисляща, с болезнено откровение на моменти за нещата
от съвременната реалност...
Много добър материал за художествена творба.
Поздравления !
цитирай
14. ozgojovan - Уф, ще спрете ли с вашите мелодра...
13.05.2016 01:04
Уф, ще спрете ли с вашите мелодраматични и съшити с бели конци, черно-бели историйки за български проститутки, женени "насила" за богати фрснки дъртаци, противно на волята си, и търсещи с техните пари и безкористна помощ фантомната любов на живота си, задължително беден българин от другия край на света. Повдига ми се от този фалш!
цитирай
15. dinkov - Динков
13.05.2016 01:20
katan - не знам защо, но по Канал 1 дават филма " Винаги в същия ден" или нещо от този род. Гледал съм го и му знам финала. И филма и твоя разказ ми харесват. Причината е простичка. Има много истини. Животът е шарен, всеки знае себе си и никой няма право да съди другия ( разбира се, ако другия не е извършил престъпление с член в НК, но за тази работа си има съд ). Малко е и комично, разбира се през сълзи. Ние правим планове, имаме мечти, амбиции, а Господ разполага с живота ни. Не възприемам края на историята ти за художествена измислица с драматичен край, а като хипотеза която е съвсем реална. Аз имам един малко анархичен девиз взет от заглавие на един френски филм от 70-години. " Карай да върви това е валс... ", затова и приемам разказаната история като интересна и напълно възможна защото просто такъв е живота.
Поздрав
Ицко
цитирай
16. katan - 13. stela50 - Не зная дали съм очаквала точно такъв финал,
13.05.2016 09:33
Здравей, Таня!
При така стеклите се обстоятелства не може да има друг финал.
Вчера като го четох ми стана мъчно за Иво, който е със истинското си име тук и е жив и здрав, със семейство и деца и проспериращ бизнес.
Животът му е подреден и се надявам да е все по-подреден.
Понякога най-невинните страдат. Макар в случая да е само измислица.
Благодаря ти за подкрепата! Не всички са на твоето мнение:).
Поздрави и хубав ден, мила!
цитирай
17. katan - 14. ozgojovan - Уф, ще спрете ли с вашите
13.05.2016 09:40
Ами спрях де:)!
В заглавието пише - ФИНАЛ:).
Историята не е съшита с бели конци, а е преразказана.
Някой друг я е шил с бял конец. Вероятно не е имам друг "нюанс":))).
Т.н. Мария не е женена "насила", а сама си е избрала да се омъжи.
Но ... няма да ПРЕпреразказвам.
Беден българин в другия край на света няма. Точно обратното, но явно не четете, а само пишете.
Фалш има само тук, ако наречем измислицата фалш.
Приятности!



цитирай
18. katan - 15. dinkov - Динков
13.05.2016 09:56
Здравей, Ицко!
Ако смяташ, че съдя някого не си прав - не съм съдия, за да съдя или прокурор, за да обвинявам.
Всеки сам избира как и къде да живее.
Рядко гледам филми по телевизията, а и за другия филм, за който споменаваш не си спомням да съм го гледала преди.
Благодаря ти, че се отби!
Хубав ден и поздрави!

цитирай
19. litatru - Превратностите
13.05.2016 15:36
на съдбата...
Поздравления - Литатру!
цитирай
20. donchevav - Да, неочаквано, тъжно, някак не...
13.05.2016 15:52
Да, неочаквано, тъжно, някак неудовлетворяващо - няма хепиенд, нито ясно подчертан момент на възмездие. Просто нелепа случайност, която ни гневи и ни кара да недоумяваме - както и в живота. Но си спомням една притча с подсказващото заглавие "Не знаем цялата история"за онзи старец, който нито се радвал на сполетялото го щастие, нито страдал за връхлетялото го нещастие, защото знаел, че всичко е относително, че щастието често води до нещастно развитие на събитията, а нещастието може да стане причина за друг, още по-щастлив край:
http://www.spiralata/kratce/index.php/istoriite/705-ne-znaem-tzyalata-istoriya
Е, Кате, Иво загина - не без твоя вина:))), но Мария е още жива, нали?
"Не знаем цялата история":))))))))
цитирай
21. katan - 21. litatru - Превратностите на съдбата...
13.05.2016 17:34
Подсети ме за "Форест Гъмп" /един от филмите, които много харесвам/.
Там той казва: Животът е кутия с бонбони и никога не знаеш какъв ще ти се падне /по памет/.
Поздрави, Лити!
цитирай
22. katan - 22. donchevav - Да, неочаквано,
13.05.2016 17:48
Здравей, Венетче!
Неудовлетворяващо е, няма хепиенд, няма подчертано възмездие ...
Нелепата случайност наистина ли е случайност?
Да, такива "случайности" ни гневят, защото се случват не на точния човек.
"Не знаем цялата история" - т.е ВИЕ не знаете цялата история.
Иво "загина" не без моята намеса /не се чувствам виновна за това:)/.
Не исках да му причиня живот с Мария, която отдавна не беше тази, която той обичаше.
Мария никога не е носила в себе си нов живот /при тази професия?!/.
Иначе и двамата са живи и здрави.
Иво е щастливо женен с деца и проспериращ бизнес във Флорида и то по неговата специалност и призвание.
Мария също е жива и здрава. Поостаряла и загубила блясъка си. Омъжена няколко пъти, но сама ...

За съжаление не мога да отворя линка.
Благодаря !
цитирай
23. donchevav - http://www.hera.bg/s.php?n=2077
13.05.2016 22:58
Съжалявам, че линкът не може да се отвори. Можеш да пробваш този, който е в заглавието на коментара. Или просто да изпишеш "Не знаем цялата история, притча". Иска ми се да я погледнеш - ще разбереш защо:)))))) Хубава вечер, приятелко!
цитирай
24. lion1234 - Благодаря ти за трогателно поднесената
13.05.2016 23:18
красива измислица, Катя! Някои те критикуват за липса на реализъм/,,не било така в тоя живот''/, забравяйки, че литературата и изкуството са си една красива илюзия, а не копие на живота. Други очакват да видят в теб едва ли не втора Вирджиния Улф и разочаровани те упрекват защо въобще пишеш, сякаш някой им е дал правото да определят кой да пише и кой - не. Трети пък изпитвали досада от четене на мелодрами, сякаш някой насила ги е вързал пред постинга ти. Да се чудиш и маеш на подобни смешни претенции!
За мен по-важно е, че си изпитвала вътрешна потребност да опишеш ,,преживяванията на една жена'' и че си споделила историята си с нас. Могат да те критикуват за това или онова, но не могат да ти забранят да споделяш неща, които те вълнуват.
Приятна вечер!
цитирай
25. ozgojovan - Дами с никакви проблеми, не се оп...
14.05.2016 02:42
Дами с никакви проблеми, не се опитвайте да пишете в стил дързост и красота, защото ще се получи фалш на втора степен и копие на копието. Дързост и красота е последното, което си струва да бъде видяно, прочетено, осмислено, и преживяно хибридче между холивудска бозичка и силиконов блясък. Пишете за чувства колкото искате, но търсете истинското в живота, а не приповдигнатата псевдодрама на катастрофа с диамант в ръка като утешение за смъртта на любимия, това е гнусна и отвратителна комерсиалност откъдето и да го погледне читателя. И защо изобщо е необходимо да се говори за богати безкористни меценати, защитници на бедни български прости...опс, бедни български момичета- търсачки на богати, но красиви и млади принцове- спонсори, след като много добре знаете, че богатите старчоци са пинтии като спаружени цаци, и посмъртно са лишени от всякакви качества като благородство и безкористна помощ. Хайде моля без тези, не и на читателя, колкото и да се гъделичка мястото, което предизвиква спонтанни въздишки. В истинската литература фалшът и комерцията под прикритието на драматични катастрофи и диаманти в зестра нямат място, и не могат да имат.
цитирай
26. katan - 25. donchevav - http://www.hera.bg/s.php?n=2077
16.05.2016 11:11
Здравей, Венетче!
Прочетох притчата, която съм чела преди доста време. Не съм сигурна, че беше за индианци/.Произходът няма значение, защото всички подобни притчи и истории са общонародни.
"Не знаем цялата история"- никой не знае цялата история.
Дори, когато ти писах, че ВИЕ не знаете цялата история се запитах дали аз я знам, както писах ...
Историята продължава, докато човек е жив, а може би и след това ...
Никой не знае какво следва след войната или преди мира.
Никой не знае какво печели, губейки нещо.
Сега се сещам за отворената и затворената врата:) и т.н.
Поздрави и извинения за закъснелия отговор!


цитирай
27. katan - 26. lion1234 - Благодаря ти за трогателно поднесената
16.05.2016 11:48
Благодаря за разбирането и коментара, приятелю!
Животът е много по-изненадващ от някои измислици.
Казвайки или разказвайки самата истина, на някои им се струва измислица.
Измисляйки красива лъжа, но с хепиенд всички я приемат и харесват.
Може би така е устроен човек - да търси само хепиенд -а?
Вирджиния Улф или Даниел Стийл ?
Не желая съдбата на първата, а от втората съм прочела един розов роман и ми стига:).
При мен май розовото е съвсем малко:) или никакво го няма:).
Аз съм си аз и дори не ми се мисли, че някой друг би поискал да съм като тях.
Този откъс е краят на една история, която започнах с 1.НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА /БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАКВОТО И ДА Е/, запълвайки времето си в почивната станция.
Започнах на шега, а след това стана наистина "вътрешна потребност" да разкажа една тъжна история, която на места запълвах с възторг /разказите за Антиб и Ница, които познавам/. Барселона, Тенерифе, Майорка и дори Брюксел са само споменати - не съм ходила там и само "голямото село Брюксел" е споменато, точно, както ми е разказано.
Мария наистина по това време живее в Париж, 16 район, на бул."Суше" ...
Има и носталгия и терзания, но те отново са само мои - смятах, че зад равното и безразлично "споделяне" има поне по капчица от тях.
Не, много се заблуждавах. Оказа се, че отдавна е забравила за тях ...
Дори не смятах да публикувам нищо от написаното преди години. Приех предизвикателството на един приятел и сега търпя обиди на личностна основа.
Приемам критики, но обиди по отношение на внуците ми не бих простила, въпреки че съм компромисен човек.
Всеки има право на собствено мнение. Аз например не харесвам захаросани истории и сериали и не ги чета или гледам.
"Едно око":) ми е достатъчно да преценя дали да продължа да чета или гледам.
Никога не бих си позволила да накарам, когото и да било да "ме чете".
Въпрос на избор:).
Поздрави и хубав ден на теб!
цитирай
28. katan - 27. ozgojovan - Дами с никакви проблеми,
16.05.2016 11:56
Има ли "Дами с никакви проблеми" или изобщо хора без никакви проблеми?!
Аз не познавам такива.
"Дързост и красота" смятам, че би трябвало да е свършил преди много години.
Ако още го има жалко за тези, които го гледат ...
Този откъс е краят на няколко разхвърляни откъсчета.
Помолих те да прочетеш преди да пишеш, но нейсе!
Ще се огранича с отговора си до тук, затова цитирам целия ти коментар.
Остани си със здраве!

ozgojovan написа:
Дами с никакви проблеми, не се опитвайте да пишете в стил дързост и красота, защото ще се получи фалш на втора степен и копие на копието. Дързост и красота е последното, което си струва да бъде видяно, прочетено, осмислено, и преживяно хибридче между холивудска бозичка и силиконов блясък. Пишете за чувства колкото искате, но търсете истинското в живота, а не приповдигнатата псевдодрама на катастрофа с диамант в ръка като утешение за смъртта на любимия, това е гнусна и отвратителна комерсиалност откъдето и да го погледне читателя. И защо изобщо е необходимо да се говори за богати безкористни меценати, защитници на бедни български прости...опс, бедни български момичета- търсачки на богати, но красиви и млади принцове- спонсори, след като много добре знаете, че богатите старчоци са пинтии като спаружени цаци, и посмъртно са лишени от всякакви качества като благородство и безкористна помощ. Хайде моля без тези, не и на читателя, колкото и да се гъделичка мястото, което предизвиква спонтанни въздишки. В истинската литература фалшът и комерцията под прикритието на драматични катастрофи и диаманти в зестра нямат място, и не могат да имат.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2894199
Постинги: 682
Коментари: 18117
Гласове: 119376
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930