Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2016 21:51 - 14.МАРИЯ, ЛУИ, ИВО И ...ДРУГИТЕ
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5331 Коментари: 11 Гласове:
50


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мария работеше в "козметичната компания" по два-три пъти в месеца. Общо й се събирха по шест-седем "работни" дни, но "надниците", както казваше Пиер бяха годишни за ден, а понякога и повече.
Посещаваше Луи - така се казваше мосю Фонтание.
При него си почиваше и повдигаше духа си.
Той беше забаваен и духовит кавалер от старото френско поколение. На нея това много й харесваше.
Беше овдовял преди повече от десет години.
Във вечерите на откровение разказваше за жена си с много любов. На Мария й харесваха тези вечери.
Разказваше и за дъщеричката си, която починала от скарлатина на десет години.
Тогава се разплакваше, а Мария съвсем чистосърдечно го прегръщаше и утешаваше, колкото може.
- Щеше да е на повече от четиридесет години. Можех да имам и внуци сега, но съдбата реши да ме зарадва като ми изпрати теб в края на пътя ми.
Мария се натъжаваше, избърсвше сълзите му и милваше ръцете му.
После пиеха по чаша червено вино и тя оставаше да пренощува при добрия човек, който нито веднъж не потърси съпружеските си права.
Приемаше я като дъщеря.
Иво идваше през няколко месеца и това бяха най-щастливите й дни.
Измъчваше се, че трябва да  скрива от него естеството на работата си и това, че е омъжена заради гражданството ...
С него забравяше истинското си ежедневие и се чувстваше безгрижна, влюбена и щастлива.
Чакаше с нетърпение да й се обади, че идва след няколко месеца, че "гнезденцето" им е завършено ...
После се молеше  "гнезденцето" да почака, докато вземе заветното френско гражданство.
Оставаше още година и щеше да каже на Луи за истинската причина за брака им.
Щеше да я разбере, защото я обичаше като родна дъщеря. Щеше да й прости и да си останат все така добри приятели и силно привързани един към друг.
Съжаляваше, че не му каза още, когато се омъжваше за него...
Съжаляваше за много от новите промени в живота си, но въпреки това отиваше на "задача" в следващия град, в следващата държава ...




Гласувай:
50



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Това са последните три чaстици, които смятам да публикувам.
03.05.2016 21:56
След "Анри-3" и този пръв от последните три части има още няколко между тях, но ми се стори, че не са от особено значение.
Една и съща "работа", на различни места и с малки разлики в подробностите.
Тази и следващата част са достоверни.
Само краят, който смятах да не публикувам са чисто моя измислица.
цитирай
2. kvg55 - Поводите за съжаляване се трупат ...
03.05.2016 21:57
Поводите за съжаляване се трупат един след друг.
цитирай
3. milady - Приказката става все по „добра“, вълнува ме ,Кейт!
03.05.2016 21:59
направих Паралела с моята Джули Мария...
ти ме изпровокира, направо ме..активира,мила ...
надявам се ,че ти допада „играта“...
давай още,аплодирам...
цитирай
4. katan - 2. kvg55 - Трупат се ...
03.05.2016 22:00
Виждам и борбата на доброто и злото у нея.
цитирай
5. katan - 4.milady - Приказката става все по „добра“, вълнува ме ,Кейт!
03.05.2016 22:09
Здравей, Джу!
Усетих, че има игра:) между нашите Марии:).
Днес прочетох при теб, че си написала нещо подобно и ти оставих коментар.
Преди дни прочетох, че ме препращаш към Карл Густав Юнг. Имаме сходни вкусове към определени автори и учени.
С тази разлика, че при мен са били, а при теб СА:).

Още малко ще давам:), Джу и приключвам с тази история.
Започнах публикуването й с неудоволствие и леко на шега, а стана ...:))))).
Благодаря за аплодисментите, мила!
цитирай
6. stela50 - Поздравления, Кати... всеки нов епизод
04.05.2016 00:43
допълва образа на главната героиня и разкрива по-дълбоко
чувствата и преживяванията й, противоречивите, понякога дори
наивни мисли и очаквания в опитите да убеди самата себе си
в правилността и необходимостта им. Винаги последователна
в преследването на крайната цел, с надежда за промяна някъде
във времето, трогателна на моменти, отблъскваща в други...
И да - документалната основа прави още по-стойностен разказа.
Аплодисменти и от мен !

цитирай
7. katan - 6. stela50 - Поздравления, Кати... всеки нов епизод
04.05.2016 11:20
Здравей,Таня!
В един от предишните си коментари - отговор, /мисля, че на теб отговорих/,бях написала, че в нея сякаш живеят двама души...
На моменти студена и пресметлива, дори плашеща; на моменти топла, чувствителна и отзивчива ...
Понякога дори и наивна. Все пак тя е израснала и е възпитана в добро сейство и няма как сегашната й двойнственост да не й се отразява по един или друг начин.
Сега за "превъзпитанието" й се грижат Пепи-Пиер и другите й "клиенти".
Въпреки всичко у нея доброто семенце, посято през първите седем години не е изтръгнато ...
Още малко и ще престана да ви тормозя:).
Пак повтарям, че краят е чисто моя измислица, която не e по действителността.
Благодаря ти, мила!
цитирай
8. donchevav - Твоята Мария все повече ми харесва, ...
04.05.2016 12:59
Твоята Мария все повече ми харесва, Кате! „Мургава” - това определение, дадено някога за героите на Вапцаров и малко по-късно за Димитър-Димовите персонажи заради сложните, противоречиви характери, които носят, някак подхожда и за характеристика на тази героиня. Човечна, чувствителна, интуитивна и в същото време земна и прагматична, Мария има толкова разнопосочно отношение към мъжете в живота си - тя може да пренесе през трудностите и изпитанията на времето любовта си към един мъж, да приближи до себе си, да приласкае, да стопли и утеши друг , но и да отблъсне, да дистанцира трети - различна, примамлива и опасна, изчакваща, импулсивна в едни моменти и хладнокръвна в други, състрадателна и жестока, готова много да даде, но и да граби безжалостно в алчността и студената си пресметливост. Като прибавим високия интелект и онази външност, след която всеки се обръща – дано поне малко доближаваме представата си до реалността, до истинската Мария! Разкошен образ изграждаш, Кате – и го правиш наистина майсторски! Поздравления!




цитирай
9. katan - 8.donchevav - Твоята Мария все повече ми харесва,
04.05.2016 13:39
Здравей, Венетче!
"Мургава" е Мария по Димитър-Димовски.
Искам само да направя една уговорка - аз нищо не изграждам, само преразказвам и описвам външността й.
Знаем я от първия откъс, познаваме я вече и сега.
В откъсите, които смятам да не публикувам има още доста интересни неща от живота и "работата" й, в които тя разкрива и други черти /според мен положителни/ от характера си.
Много стана и затова ще ги спестя.
"Човечна, чувствителна, интуитивна и в същото време земна и прагматична, Мария има толкова разнопосочно отношение към мъжете в живота си" - тук ме матира:).
В следващите два откъса ще видим тези черти още по-ярки и засилени.
Благодаря ти за добрите думи за Мария:) и мен:), Венетче!
цитирай
10. anin - А дали
04.05.2016 15:09
Историята й има ли добър край?
цитирай
11. katan - 10. anin - А дали
04.05.2016 15:30
Имай още съвсем малко търпение, Ани:).
Ще прочетеш края на историята, който аз самата съм измислила.
Иначе историята на Мария продължава. Тя е жива и здрава и смятам, че се радва на живота.
Поздрави, мила!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5655280
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195520
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031