Постинг
03.05.2016 21:51 -
14.МАРИЯ, ЛУИ, ИВО И ...ДРУГИТЕ
Мария работеше в "козметичната компания" по два-три пъти в месеца. Общо й се събирха по шест-седем "работни" дни, но "надниците", както казваше Пиер бяха годишни за ден, а понякога и повече.
Посещаваше Луи - така се казваше мосю Фонтание.
При него си почиваше и повдигаше духа си.
Той беше забаваен и духовит кавалер от старото френско поколение. На нея това много й харесваше.
Беше овдовял преди повече от десет години.
Във вечерите на откровение разказваше за жена си с много любов. На Мария й харесваха тези вечери.
Разказваше и за дъщеричката си, която починала от скарлатина на десет години.
Тогава се разплакваше, а Мария съвсем чистосърдечно го прегръщаше и утешаваше, колкото може.
- Щеше да е на повече от четиридесет години. Можех да имам и внуци сега, но съдбата реши да ме зарадва като ми изпрати теб в края на пътя ми.
Мария се натъжаваше, избърсвше сълзите му и милваше ръцете му.
После пиеха по чаша червено вино и тя оставаше да пренощува при добрия човек, който нито веднъж не потърси съпружеските си права.
Приемаше я като дъщеря.
Иво идваше през няколко месеца и това бяха най-щастливите й дни.
Измъчваше се, че трябва да скрива от него естеството на работата си и това, че е омъжена заради гражданството ...
С него забравяше истинското си ежедневие и се чувстваше безгрижна, влюбена и щастлива.
Чакаше с нетърпение да й се обади, че идва след няколко месеца, че "гнезденцето" им е завършено ...
После се молеше "гнезденцето" да почака, докато вземе заветното френско гражданство.
Оставаше още година и щеше да каже на Луи за истинската причина за брака им.
Щеше да я разбере, защото я обичаше като родна дъщеря. Щеше да й прости и да си останат все така добри приятели и силно привързани един към друг.
Съжаляваше, че не му каза още, когато се омъжваше за него...
Съжаляваше за много от новите промени в живота си, но въпреки това отиваше на "задача" в следващия град, в следващата държава ...
Посещаваше Луи - така се казваше мосю Фонтание.
При него си почиваше и повдигаше духа си.
Той беше забаваен и духовит кавалер от старото френско поколение. На нея това много й харесваше.
Беше овдовял преди повече от десет години.
Във вечерите на откровение разказваше за жена си с много любов. На Мария й харесваха тези вечери.
Разказваше и за дъщеричката си, която починала от скарлатина на десет години.
Тогава се разплакваше, а Мария съвсем чистосърдечно го прегръщаше и утешаваше, колкото може.
- Щеше да е на повече от четиридесет години. Можех да имам и внуци сега, но съдбата реши да ме зарадва като ми изпрати теб в края на пътя ми.
Мария се натъжаваше, избърсвше сълзите му и милваше ръцете му.
После пиеха по чаша червено вино и тя оставаше да пренощува при добрия човек, който нито веднъж не потърси съпружеските си права.
Приемаше я като дъщеря.
Иво идваше през няколко месеца и това бяха най-щастливите й дни.
Измъчваше се, че трябва да скрива от него естеството на работата си и това, че е омъжена заради гражданството ...
С него забравяше истинското си ежедневие и се чувстваше безгрижна, влюбена и щастлива.
Чакаше с нетърпение да й се обади, че идва след няколко месеца, че "гнезденцето" им е завършено ...
После се молеше "гнезденцето" да почака, докато вземе заветното френско гражданство.
Оставаше още година и щеше да каже на Луи за истинската причина за брака им.
Щеше да я разбере, защото я обичаше като родна дъщеря. Щеше да й прости и да си останат все така добри приятели и силно привързани един към друг.
Съжаляваше, че не му каза още, когато се омъжваше за него...
Съжаляваше за много от новите промени в живота си, но въпреки това отиваше на "задача" в следващия град, в следващата държава ...
Тагове:
След "Анри-3" и този пръв от последните три части има още няколко между тях, но ми се стори, че не са от особено значение.
Една и съща "работа", на различни места и с малки разлики в подробностите.
Тази и следващата част са достоверни.
Само краят, който смятах да не публикувам са чисто моя измислица.
цитирайЕдна и съща "работа", на различни места и с малки разлики в подробностите.
Тази и следващата част са достоверни.
Само краят, който смятах да не публикувам са чисто моя измислица.
Поводите за съжаляване се трупат един след друг.
цитирай направих Паралела с моята Джули Мария...
ти ме изпровокира, направо ме..активира,мила ...
надявам се ,че ти допада „играта“...
давай още,аплодирам...
цитирайти ме изпровокира, направо ме..активира,мила ...
надявам се ,че ти допада „играта“...
давай още,аплодирам...
Виждам и борбата на доброто и злото у нея.
цитирай Здравей, Джу!
Усетих, че има игра:) между нашите Марии:).
Днес прочетох при теб, че си написала нещо подобно и ти оставих коментар.
Преди дни прочетох, че ме препращаш към Карл Густав Юнг. Имаме сходни вкусове към определени автори и учени.
С тази разлика, че при мен са били, а при теб СА:).
Още малко ще давам:), Джу и приключвам с тази история.
Започнах публикуването й с неудоволствие и леко на шега, а стана ...:))))).
Благодаря за аплодисментите, мила!
цитирайУсетих, че има игра:) между нашите Марии:).
Днес прочетох при теб, че си написала нещо подобно и ти оставих коментар.
Преди дни прочетох, че ме препращаш към Карл Густав Юнг. Имаме сходни вкусове към определени автори и учени.
С тази разлика, че при мен са били, а при теб СА:).
Още малко ще давам:), Джу и приключвам с тази история.
Започнах публикуването й с неудоволствие и леко на шега, а стана ...:))))).
Благодаря за аплодисментите, мила!
допълва образа на главната героиня и разкрива по-дълбоко
чувствата и преживяванията й, противоречивите, понякога дори
наивни мисли и очаквания в опитите да убеди самата себе си
в правилността и необходимостта им. Винаги последователна
в преследването на крайната цел, с надежда за промяна някъде
във времето, трогателна на моменти, отблъскваща в други...
И да - документалната основа прави още по-стойностен разказа.
Аплодисменти и от мен !
цитирайчувствата и преживяванията й, противоречивите, понякога дори
наивни мисли и очаквания в опитите да убеди самата себе си
в правилността и необходимостта им. Винаги последователна
в преследването на крайната цел, с надежда за промяна някъде
във времето, трогателна на моменти, отблъскваща в други...
И да - документалната основа прави още по-стойностен разказа.
Аплодисменти и от мен !
Здравей,Таня!
В един от предишните си коментари - отговор, /мисля, че на теб отговорих/,бях написала, че в нея сякаш живеят двама души...
На моменти студена и пресметлива, дори плашеща; на моменти топла, чувствителна и отзивчива ...
Понякога дори и наивна. Все пак тя е израснала и е възпитана в добро сейство и няма как сегашната й двойнственост да не й се отразява по един или друг начин.
Сега за "превъзпитанието" й се грижат Пепи-Пиер и другите й "клиенти".
Въпреки всичко у нея доброто семенце, посято през първите седем години не е изтръгнато ...
Още малко и ще престана да ви тормозя:).
Пак повтарям, че краят е чисто моя измислица, която не e по действителността.
Благодаря ти, мила!
цитирайВ един от предишните си коментари - отговор, /мисля, че на теб отговорих/,бях написала, че в нея сякаш живеят двама души...
На моменти студена и пресметлива, дори плашеща; на моменти топла, чувствителна и отзивчива ...
Понякога дори и наивна. Все пак тя е израснала и е възпитана в добро сейство и няма как сегашната й двойнственост да не й се отразява по един или друг начин.
Сега за "превъзпитанието" й се грижат Пепи-Пиер и другите й "клиенти".
Въпреки всичко у нея доброто семенце, посято през първите седем години не е изтръгнато ...
Още малко и ще престана да ви тормозя:).
Пак повтарям, че краят е чисто моя измислица, която не e по действителността.
Благодаря ти, мила!
Твоята Мария все повече ми харесва, Кате! „Мургава” - това определение, дадено някога за героите на Вапцаров и малко по-късно за Димитър-Димовите персонажи заради сложните, противоречиви характери, които носят, някак подхожда и за характеристика на тази героиня. Човечна, чувствителна, интуитивна и в същото време земна и прагматична, Мария има толкова разнопосочно отношение към мъжете в живота си - тя може да пренесе през трудностите и изпитанията на времето любовта си към един мъж, да приближи до себе си, да приласкае, да стопли и утеши друг , но и да отблъсне, да дистанцира трети - различна, примамлива и опасна, изчакваща, импулсивна в едни моменти и хладнокръвна в други, състрадателна и жестока, готова много да даде, но и да граби безжалостно в алчността и студената си пресметливост. Като прибавим високия интелект и онази външност, след която всеки се обръща – дано поне малко доближаваме представата си до реалността, до истинската Мария! Разкошен образ изграждаш, Кате – и го правиш наистина майсторски! Поздравления!
цитирайЗдравей, Венетче!
"Мургава" е Мария по Димитър-Димовски.
Искам само да направя една уговорка - аз нищо не изграждам, само преразказвам и описвам външността й.
Знаем я от първия откъс, познаваме я вече и сега.
В откъсите, които смятам да не публикувам има още доста интересни неща от живота и "работата" й, в които тя разкрива и други черти /според мен положителни/ от характера си.
Много стана и затова ще ги спестя.
"Човечна, чувствителна, интуитивна и в същото време земна и прагматична, Мария има толкова разнопосочно отношение към мъжете в живота си" - тук ме матира:).
В следващите два откъса ще видим тези черти още по-ярки и засилени.
Благодаря ти за добрите думи за Мария:) и мен:), Венетче!
цитирай"Мургава" е Мария по Димитър-Димовски.
Искам само да направя една уговорка - аз нищо не изграждам, само преразказвам и описвам външността й.
Знаем я от първия откъс, познаваме я вече и сега.
В откъсите, които смятам да не публикувам има още доста интересни неща от живота и "работата" й, в които тя разкрива и други черти /според мен положителни/ от характера си.
Много стана и затова ще ги спестя.
"Човечна, чувствителна, интуитивна и в същото време земна и прагматична, Мария има толкова разнопосочно отношение към мъжете в живота си" - тук ме матира:).
В следващите два откъса ще видим тези черти още по-ярки и засилени.
Благодаря ти за добрите думи за Мария:) и мен:), Венетче!
10.
anin -
А дали
04.05.2016 15:09
04.05.2016 15:09
Историята й има ли добър край?
цитирайИмай още съвсем малко търпение, Ани:).
Ще прочетеш края на историята, който аз самата съм измислила.
Иначе историята на Мария продължава. Тя е жива и здрава и смятам, че се радва на живота.
Поздрави, мила!
цитирайЩе прочетеш края на историята, който аз самата съм измислила.
Иначе историята на Мария продължава. Тя е жива и здрава и смятам, че се радва на живота.
Поздрави, мила!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 195520
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder