Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2016 17:29 - 3.ПЕПИ-ПИЕР
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5079 Коментари: 20 Гласове:
48


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                               Обещано на Джош /lion1234 /.
Пепи /Петър/ се оказа, че работи като бодигард на една високопоставена личност.
"Бодигард?!" - изуми се Мария! - Много месеци се лутах насам-натам без работа, без пари. Понякога заработвах по някой франк и тогава можех да си купя шунка, от най-евтината, която беше супер деликатес за мен. Той отпи от кафето, а тя гледаше напрегнато и притеснено. - Един ден, когато бях загубил надежда за постоянна или каквато и да е работа срещнах мой съученик, с когото не бяхме близки в България. Знаеш как е - колкото и да бяхме "равни" все пак имаше някои "лекета". Зарадвах му се, както ти се зарадва на мен! - Той беше добре облечен с френски маркови дрехи, а аз износвах моите "представителни" от София, които отдавна не бяха толкова "представителни" - усмихна се с крива и тъжна усмивка. - Реши да ми помогне, заради класните по математика, на които му давах да преписва. Отново се усмихна, но Мария усети, че нещо го измъчва. "Носталгия" - помисли, защото и тя страдаше от тази "болест".  Пепи спял в някакъв склад полулегално, докато срещне съученика си. "Аз поне все още имам квартира на четвъртия етаж в една стара сграда близо до "Пер Ла Шез". Неприятно е, че  ми се налага да слизам по старите, дървени стълби, които ми се струва, че всеки миг ще рухнат под мен до първия етаж, където има тоалетна и баня, /банята е разрешено да ползвам два пъти седмично/." Суъченикът му започнал да му дава по малко пари, колкото да не гладува. Записал го в някакъв фитнес-клуб  и обещал да му намери добра работа. Пепи усърдно тренирал по няколко часа на ден и приемал  хранителните добавките, които щедро му давал инструкторът. За месец и нещо физически се променил. Започнал да се променя и  мирогледът му. Фитнесът, който посещавал не бил за бедни, а точно обратно.
Виждал разликата в социално отношение между себе си и другите, но това го амбицирало да извайва тяло и мускули.
Не след дълго "мадамите" започнали да му обръщат внимание. При следващата среща с неговия съученик Пепи споделил наблюденията си. - Те, така те искам! Ще те направя човек, заради преписването и подсказването - му казал той. След няколко дни се видели по желание на съученика. Казал му, че има работа за него. Ще му хареса, а ще изкарва и добри пари. Няма да се притеснява за нищо. Пепи почти подскочил от радост!  В момента след фитеса ходел на гарата. С метла, контейнер с дезифенктанти и лопата чистел /все пак с  маска на лицето/ мръсотиите от тоалетните на отминалите влакове, а получавал нищожно заплащане. Дори черните и арабите се гнусяли от тази работа, но нямал избор. Всъщност имал - или Париж или България. Не искал да се върне като неудачник в България, затова толкова се зарадвал на думите на Борил /съученика му/. Прегърнал го с благодарност.  - Работата няма да е по специалността ти - му казал  Борил. - Макар тази работа да е по специалността на всеки мъж -и му намигнал заговорнически и някак нагло. Пепи веднага "зацепил" за каква работа може да става дума, но решил да изчака. - Виж с"я, брато! Има няколко мадами от фитнеса, на които им текат лигите по теб. Много богати и са много дискретни, иначе ... нали се сещаш к"во ста"а? "Жиголо! До там ли стигна, Пепи?!" - това си помислил Пепи и не знаел какво да каже, а и все още не бил получил предложение, а само "опипване на почвата". - Виж с"я, брато! Не се коркай! Ако искаш можеш да пробваш още днес следобед. Мадамата е готина, богата, дискретна, а и не иска нищо специално. Просто ще й обърнеш внимание, ще си мил, ще си легнеш с нея за един час и ... ще си тръгнеш с 2000 франка. Не забравяй, че ми дължиш поне 20 000! Пепи се погнусил от себе си, но въпреки това приел предложението. - От безизходица! - гузно смотолеви. Първият път му било кофти от самия него, но постепенно свикнал, а парите ставали все повече и той все по-малко се гнусял от работата си. Върнал си заема на Борил, наел си прилично жилище, купил си дрехи за "пред хората". Започнал да живее добре, дори по-добре, отколкото живеел в България преди. Никакви "засечки", никакви проблеми! Само шампанско и удоволствия! Един следобед тъкмо били свършили с "увертюрата" и мосюто на мадам се върнал неочаквано. Пепи си помислил, че това е краят на "кариерата" му, а може  дори на живота му. М/дамата обаче  била много находчива и обиграна и го представила на мосюто като "Момчето от фитнеса за когото ти говорех, скъпи. Поканих го да се запознаете и ако го харесаш да го наемеш за бодигард". Пепи си отдъхнал, защото си помислил, че с това телоохранение може да приключи сегашната му кариера.  Почти познал.
Мосюто провел с него едно наистина професионално интервю, само дето не му поискал писмено СВ и останал доволен от разговора.
Казал му, че може да започне работа при него до 10 дни и то със заплата, за която дори не можел да мечтае! - Е, работата на мосюто не е от най-чистите, но аз се старая да изпълнявам всичко. Така живея като "бял човек". Дамата  ползва често и другите ми услуги, но съм й благодарен за всичко, което направи за мен. Не загубих и другите си "клиентки". Но все по-рядко. Новата ми работа ангажира почти цялото ми време. Сега изпращам пари на "старците" и те си мислят, че работя най-малко в Сорбоната! Усмивката му беше крива, но не достатъчно.  "Мисли си, че е постигнал върха!"- мина през ума на Мария. След няколко дни си определиха среща в Латинския квартал. Там му било удобно. Там живеел. "Винаги си е бил малко "арт" - помисли си Мария и се съгласи.


 



Гласувай:
48
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Още една съдба - отново сложна, п...
09.04.2016 18:26
Още една съдба - отново сложна, противоречива, тъжна. Важното е, че героите ти имат избор. Да се надяваме, че имат и изход:))) Поздрави, мила Кате! Хубава съботна вечер!
цитирай
2. katan - 1. donchevav - Още една съдба - отново сложна
09.04.2016 18:34
Здравей, Венетче!
Такива са съдбите на героите ми - сложни, противоречиви и ... тъжни /за нас/.
Те са направили избора си.
Изход винаги има, но не се знае дали ще се насочат към него.
За пореден път искам да кажа, че тук нищо не е измислица, а самата действителност, както ми е разказана.
Само на места в един образ слагам черти и преживявания от различни хора.
Хубава съботна вечер и на теб!
цитирай
3. kvg55 - Тези емигрантски истории не са о...
09.04.2016 20:34
Тези емигрантски истории не са особено оптимистични.
Дали внушението е умишлено такова.
цитирай
4. born - Най-древната професия
09.04.2016 20:41
Защо да е само за жени ? Работа като всяка друга, нали.
цитирай
5. katan - 3. kvg55 - Тези емигрантски истории
09.04.2016 21:00
Да, Краси. Не са.
Не съм търсила умишлено никакво внушение.
Просто преразказах разказаното ми от различни хора.
От всички герои най-симпатичен ми е Иво.
цитирай
6. katan - 4. born - Най-древната професия
09.04.2016 21:04
Здравей, приятелю!
При тази еманципация:).
Работа като всяка друга, но на мен не ми харесва. Нечистоплътна е, дори и за мъже.
цитирай
7. tera - Честно казано аз този манталитет не го разбирам
10.04.2016 11:01
Като бях на практика във Франкфурт се засякохме с една колежка, която беше там преди мен, но после остана. Беше готова на всичко, драпаше със зъби и нокти да остане там, може и да е, не знам, загубихме връзка. Хазяина я беше взел нелегално на работа, а тя му се отблагодарявала с други услуги... После жена му надушила и беше пратила полиция за проверка в офиса му. На косъм се размина... Междувременно живееше с един немец, уж щяха да се женят, но той я разкара. После хазяинът пак се погрижи за нея като й намери квартира. Абе изобщоооо - цяла сага.
Така и не разбрах от какъв зор толкова се натискаше да остане там, готова на всичко. Вярно, че е подредено, ама си е бая скучно по немски.
За мен това си е пълна тъпотия.
Една друга позната, омъжена за германец, живееше вече 10 години там и умираше от скука. Не работеше, гледаше си детето. Май бях най-интересното нещо, което й се е случило за тези 10 години. :) Ходих и два пъти на гости, тя също ми дойде на гости във Франкфурт, за да я поразведа там. Иначе познавала само Зоопарка и летището.
Та тези истории в повечето случаи са кофти. Въпреки, че има и хора, които чудесно са си подредили живота навън. Но далеч не всички.
цитирай
8. milady - kate, да направим един топ тандем...Ти имаш мн. време ,аз също, а шило ..нали така/ххаха
10.04.2016 11:28
аз не мога да пиша, така добре като теб/ немам нерви и търпение/
но ,пък такива истории ще ти разкажа от първа ръка...
ще бием конкуренцията/ не само в блог бг..
Ти си на ход...
цитирай
9. katan - 7. tera - Честно казано аз този манталитет не го разбирам
10.04.2016 12:02
Здравей, Тера!
Аз също не разбирам всичките тези компромиси със себе си и съвестта си, с това, което можеш да постигнеш в сферата, в която си компетентен тук, в България.
Примери много и повечето не са добри.
Има малко, много малко хора, които наистина успяват в това, което е призванието им.
Има ги и аз се радвам на успехите им!
Преди около 10 години един млад лекар се загуби от полезрението ми.
Попитах за него общи познати.
Бил на специализация в Германия.
Преди няколко месеца разбрах, че е вече доцент и дясна ръка на едно светило в медицината.
Почувствах се толкова горда от успеха му!
Пожелавам на младите хора, които тръгват по този път да имат неговия успех!
цитирай
10. katan - 8. milady - kate, да направим един топ тандем...Ти имаш мн. време ,аз също, а шило ..нали така/ххаха
10.04.2016 12:09
Здравей, Юле!
Разсмя ме:)!
Моето свободно време не е толкова, колкото ми се иска:).
Имам доста работа и отговорности.
Тези писания са от преди повече от 2 години.
Писала съм ги в почивна станция.
Тогава имах време бол:).
Благодаря ти за доверието, което ми гласуваш:)!
Не съм сигурна, че ще се справя по-добре от теб:))).
Зарежи "конкуренцията":).
Ще ми е интересно да разкажеш нещо интересно.
цитирай
11. milady - кате,влизам на пръсти ,и ще бъда ..възпитана..
10.04.2016 13:12
Преди няколко твои Поста ,бях споделила ,че не
приемам думички като емигранти, имигранти ..
и т.н. за кратко мигранти В ерата на интернет и
силна конкуренция, не намирам тук логика, а само емоции.
Като финал ,да цитирам моя любима прабългарска мъдрост :
„Не замръквай там,където си се събудил “...
по късно,тя бива трансформирана в..
“Не умирай там,където си се родил“...
Мисля ,че идеята е добър лайтмотив за неделя,
и подарък за твоите многобройни любезни читатели..
/ ще изкарам една пикантна история/ от моята Пандора/
обещавам...
;))


цитирай
12. distrelets - Здравей, Кате! Отново прочетох с ...
10.04.2016 16:22
Здравей, Кате! Отново прочетох с интерес, но няма да коментирам героите. Приемам, че това са просто съдби, каквито има навсякъде. И на мен доста истории са ми разказвани така, както са видяни отстрани, малко от първо лице. Убедих се, че има всякакви и много невероятни - като във романи, както и съвсем обикновени. Зависи от гледната точка. Хора успели и неуспели в чисто житейски план, щастливи и не толкова, но никой не е правил статистика в проценти на успели и неуспели хора в чужбина. Би било интересно, но е огромен труд! Ако реши някой от блога да създава екип, моля, да ме вземат да обиколим света и да направим анкета на живо :)) . Търсете спонсори!
Очаквам следващ епизод :)!
Прегръдки!
цитирай
13. stela50 - Чета и си мисля... колко ли са българите,
10.04.2016 18:03
които успяват да убедят близките си, че работят в Сорбоната...
или някое друго престижно място по света... вярно е - има
и успели хора, но има и много, които живеят като твоите герои, Кати.
Всеки има право на избор и възможности за промяна, но не винаги
избира правилната посока и намира добрия изход... съдби...
Поздрави за може би малко тъжните истински истории,
които ни представяш в интересни размислящи разкази !
цитирай
14. katan - 11. milady - кате,влизам на пръсти
10.04.2016 18:38
Влизай спокойно:))).
Споразумяхме се за "мигранти":).
Миграцията всъщност не е съвременно явление и е присъщо не само на хората.
С това уточнение се подсетих за миграцията при птиците и някои видове животни.
При цялото ми уважение към теб ми позволи да не се съглася с тази поговорка: "“Не умирай там,където си се родил“"...
Не е задължително да се съгласяваш с мен:).
Аз съм от "старата генерация":).
Сега всичко е много разчупено, прагматично и различно, а при мен емоцията е повечко:).
Отвори кутията на Пандора, но нека на дъното й да е ... надеждата:)!
цитирай
15. katan - 12. distrelets - Здравей, Кате!
10.04.2016 18:50
Здравей, Диди!
Радвам се, че отново си тук.
Посветих ли ти някоя частичка от написаното:)?
Ако не съм ще има и за теб:).
Правилно приемаш, че това са само съдби. Съдби на различни хора, които търсят себе си и живота си някъде.
Историите са ми разказвани от първо лице, но знаеш, че влагам от себе си чувства и емоции.
Има истории, които са като от роман. Има и други, като тези, които Тера описва в коментара си.
Търси спонсори:) и направи точна статистика:).
Сигурна съм, че ще се справиш:).
После сподели с нас:).
Поздрави и от мен!
цитирай
16. katan - 13. stela50 - Чета и си мисля
10.04.2016 19:04
Здравей, Таня!
Има хора, които успяват да убедят близките си, че работят там, където им се иска. Понякога близките сами себе си убеждават, че това, в което им се иска да е истина е истина. Получават сериозни парични преводи и ... вярват.
Ако е така би трябвало да поканят поне родителите си да видят новият им живот...
Не съдя никого. Нямам право. Всеки сам избира къде и как да живее.
Само споделям някои разказани ми истории.
Иска ми се младите хора да се реализират тук, в България и да получават признание и достойно заплащане за труда и уменията си, за да не се превръщат в "Мария" и "Пепи" в чужбина.
Поздрави и хубава вечер, мила!

цитирай
17. born - Здравей, приятелю! При тази е...
10.04.2016 19:17
katan написа:
Здравей, приятелю!
При тази еманципация:).
Работа като всяка друга, но на мен не ми харесва. Нечистоплътна е, дори и за мъже.

Бих те допълнил : и особено за мъже.
Ама то мъже все по-рядко се срещат. Нали ставаме европейци !? И всички курвенски /извини ме/ мурафети научаваме от ония, западните маймуняци ! Поздрави отново.
цитирай
18. milady - скуката е еднаква навсякъде ...но,хората сме различни...
10.04.2016 19:23
разбирам те „кейт, повечето хора са конформисти..
обичат си леглото,одеялото , пантофите,мушкатата ..
и оня стар послушен котарак ,който хърка в леглото..
но, за Воина ,Борбата няма край до самата му „смърт“.
Той търси „непознаваемото“, като променя смело кохезията...
и преследва Нови Светове..в услуга на Духа.
Истинските древни Българи са били Воини,държавници,
изследователи и прагматици.Затова БОГ разпиля своите любими чеда
по Света ,за да разнасят Истината.Велика са неговите дела !
олее ,изби ме на рима, сядам да пиша, мила!Ти ми върна Музата .
Благодаря !
цитирай
19. katan - 17. born - Здравей, приятелю!
10.04.2016 22:01
Съгласна съм, но не бих пуснала коментара ти, ако не беше това "/извини ме/":).
Поздрави!
цитирай
20. katan - 18. milady - скуката е еднаква навсякъде ...но,хората сме различни...
10.04.2016 22:06
Здравей отново, Юле!
Не съм конформист, По-скоро съм индивидуалист и приемам за истина, доверявам се на другите, както на себе си, дори това да е в разрез с всеобщото мнение.
Е, и аз си имам моите странности:) - предпочитам да спя в собственото си легло:) и да съм в синхрон със себе си.
Съгласна съм за БЪЛГАРИТЕ-държавници и воини, каквито сега не са.
Не ми допадна парафразата на поговорката и ти го казах.
Правете си компания с Музата и се възползвай максимално от нея:).
Очаквам резултата:).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3479508
Постинги: 695
Коментари: 18387
Гласове: 130602
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930