Постинг
28.02.2016 18:10 -
ИВО
На Диди /distrelets /.
Иво ...
Той замина за Щатите малко преди нея. Беше млад и талантлив архитект с доста добра кариера. "Все в минало време" - помисли Мария и тъжно се усмихна "на ум". Бяха си обещали, че когато се устрои там тя ще отиде при него. Бяха истински влюбени и привързани един към друг. Мечтаеха за семейсто, деца и уютен дом, проектиран и построен от Иво. Той се забави доста с устройването, нещо при него май се беше закучило. Най-напред отиде в Чикаго, където имаше приятели, но не можа да открие там своята "ниша". След това се залута из Силиконовата долина, но и там не му провървя. Накрая се установи във Флорида, в едно малко градче до Маями и там наистина започна работа близка до професията му. Е, не точно, но все пак.
Стана брокер на недвижими имоти в една малка агенция. Заплащането не беше кой знае какво, но му харесваше работата.
Имаше възможност да разглежда много: стари къщи и сгради, които не му даваха мира. Трябваше малко да се ремонтират, реновират и пригодят към съвременния бит на хората и щяха да станат много атрактивни на пазара, но за това трябваха инвестиции, а той нямаше пари. Все пак направи снимки и някои скици на една къща, която много му хареса още на пръв поглед и си помисли, че тук с Мария биха се чувствали чудесно. Разказа за идеите си на собствениците на агенцията, показа им скиците.
На тях също им хареса идеята, а и печалбата, която щяха да имат. Все пак не бяха голяма агенция, а по-скоро семейна фирма и техните финансови възможности не бяха много големи, но решиха да приемат предложението на Иво, да вземат малко кредит и да опитат. Първата къща стана едно невероятно бижу! Иво беше вложил целия си талант и ентусиазъм и беше постигнал фантастичен резултат! Презентираха я в интернет и отзивите и питанията не закъсняха. Продадоха я на едно младо и известно семейство от шоу-бизнеса с много голяма печалба и искрени благодарности. Иво получи полагащото му се за труда и започна да прави скици за "неговата" къща. Щеше да доведе Мария и да й каже, че тяхното гнезденце е само тяхно и направено от него. Обади й се и й каза, че след няколко месеца ще може да дойде при него. Отговорът й го попари. След дни заминавала в Париж, да си опита късмета в Института "Пастьор", където скоро беше в командировка за две седмици. Останала с впечатление, че не само тя ги е харесала, но и те нея. Иво не се предаде. "Устрой се там, а аз като завърша "гнезденцето" ще дойда да те видя и да те взема, ако още ме искаш" - последното беше казано със неповторимия му смях и сигурност, че ще го иска.
Старите къщи, които Иво реставрира и им вдъхна нов живот много бързо станаха хит на пазара. Градчето се намираше на брега на океана, предлагаше изключиително красиви гледки, беше сравнително тихо и спокойно място за живеене и отдих. Продаде още две къщи на известни личности и получи огромни комисиони от доволните си работодатели. С тези и другите пари, които беше спестил реши да си регистрира собствена агенция за недвижими имоти.
С парите, които щеше да спечели от брокерството щеше да си купи къщата, която си беше харесал, да я ремонтира и да й придаде характерни черти от старата българска архитектура. Така щеше да се чувства съвсем като в Българя, а и на Мария щеше да й хареса. Сигурен беше. Познаваше я много добре - усмихна се влюбено и замечтано при спомена за нея. "Ще отскоча до Париж. Много ми липсва топлината на Мария, зелените й очи, извиките на тялото й, кръшният и звънак смях, закачливите й разговри, нежните й длани..." Купи си билет и се обади на Мария. Телефонът й звънеше, но тя не вдигна. На втория ден - също. Само гласова поща и звънкия глас на Мария - "оставете съобщение и ще ви се обадя при първа възможност". Позвъни на родителите й в София. Майка й го успокои, че й се случва понякога да отсъства за ден-два, нали е търговски представител на голяма козметична фирма, налага й се да пътува често, понякога и в чужбина. Да, това го знаеше и той, но сега нямаше търпение да се чуят и да й съобщи, че след няколко дни ще я прегърне силно и няма да я пусне дълго. Беше й купил смарагдови обици от "Тифани", които много щяха да подхождат на цвета на очите й. За пръстен още беше малко рано, но щеше да й покаже снимки на тяхното "гнезденце" и скицците, които беше направил за обновяването . Тя му се обади на третия ден с извинение, че е била заета в Тенерифе, "а нали знаеш, че не си нося телефона, когато съм в комадривка".
"Идвай бързо, много ми липсваш!"
Иво ...
Той замина за Щатите малко преди нея. Беше млад и талантлив архитект с доста добра кариера. "Все в минало време" - помисли Мария и тъжно се усмихна "на ум". Бяха си обещали, че когато се устрои там тя ще отиде при него. Бяха истински влюбени и привързани един към друг. Мечтаеха за семейсто, деца и уютен дом, проектиран и построен от Иво. Той се забави доста с устройването, нещо при него май се беше закучило. Най-напред отиде в Чикаго, където имаше приятели, но не можа да открие там своята "ниша". След това се залута из Силиконовата долина, но и там не му провървя. Накрая се установи във Флорида, в едно малко градче до Маями и там наистина започна работа близка до професията му. Е, не точно, но все пак.
Стана брокер на недвижими имоти в една малка агенция. Заплащането не беше кой знае какво, но му харесваше работата.
Имаше възможност да разглежда много: стари къщи и сгради, които не му даваха мира. Трябваше малко да се ремонтират, реновират и пригодят към съвременния бит на хората и щяха да станат много атрактивни на пазара, но за това трябваха инвестиции, а той нямаше пари. Все пак направи снимки и някои скици на една къща, която много му хареса още на пръв поглед и си помисли, че тук с Мария биха се чувствали чудесно. Разказа за идеите си на собствениците на агенцията, показа им скиците.
На тях също им хареса идеята, а и печалбата, която щяха да имат. Все пак не бяха голяма агенция, а по-скоро семейна фирма и техните финансови възможности не бяха много големи, но решиха да приемат предложението на Иво, да вземат малко кредит и да опитат. Първата къща стана едно невероятно бижу! Иво беше вложил целия си талант и ентусиазъм и беше постигнал фантастичен резултат! Презентираха я в интернет и отзивите и питанията не закъсняха. Продадоха я на едно младо и известно семейство от шоу-бизнеса с много голяма печалба и искрени благодарности. Иво получи полагащото му се за труда и започна да прави скици за "неговата" къща. Щеше да доведе Мария и да й каже, че тяхното гнезденце е само тяхно и направено от него. Обади й се и й каза, че след няколко месеца ще може да дойде при него. Отговорът й го попари. След дни заминавала в Париж, да си опита късмета в Института "Пастьор", където скоро беше в командировка за две седмици. Останала с впечатление, че не само тя ги е харесала, но и те нея. Иво не се предаде. "Устрой се там, а аз като завърша "гнезденцето" ще дойда да те видя и да те взема, ако още ме искаш" - последното беше казано със неповторимия му смях и сигурност, че ще го иска.
Старите къщи, които Иво реставрира и им вдъхна нов живот много бързо станаха хит на пазара. Градчето се намираше на брега на океана, предлагаше изключиително красиви гледки, беше сравнително тихо и спокойно място за живеене и отдих. Продаде още две къщи на известни личности и получи огромни комисиони от доволните си работодатели. С тези и другите пари, които беше спестил реши да си регистрира собствена агенция за недвижими имоти.
С парите, които щеше да спечели от брокерството щеше да си купи къщата, която си беше харесал, да я ремонтира и да й придаде характерни черти от старата българска архитектура. Така щеше да се чувства съвсем като в Българя, а и на Мария щеше да й хареса. Сигурен беше. Познаваше я много добре - усмихна се влюбено и замечтано при спомена за нея. "Ще отскоча до Париж. Много ми липсва топлината на Мария, зелените й очи, извиките на тялото й, кръшният и звънак смях, закачливите й разговри, нежните й длани..." Купи си билет и се обади на Мария. Телефонът й звънеше, но тя не вдигна. На втория ден - също. Само гласова поща и звънкия глас на Мария - "оставете съобщение и ще ви се обадя при първа възможност". Позвъни на родителите й в София. Майка й го успокои, че й се случва понякога да отсъства за ден-два, нали е търговски представител на голяма козметична фирма, налага й се да пътува често, понякога и в чужбина. Да, това го знаеше и той, но сега нямаше търпение да се чуят и да й съобщи, че след няколко дни ще я прегърне силно и няма да я пусне дълго. Беше й купил смарагдови обици от "Тифани", които много щяха да подхождат на цвета на очите й. За пръстен още беше малко рано, но щеше да й покаже снимки на тяхното "гнезденце" и скицците, които беше направил за обновяването . Тя му се обади на третия ден с извинение, че е била заета в Тенерифе, "а нали знаеш, че не си нося телефона, когато съм в комадривка".
"Идвай бързо, много ми липсваш!"
Тагове:
С помощ на Алах, ще превземем цяла Европ...
Размисли за националния празник на Бълга...
Три истории на С. Джобс
Размисли за националния празник на Бълга...
Три истории на С. Джобс
Следващ постинг
Предишен постинг
Интересна история, Катя! Надявам се с хубав край...:) Чудесно разказваш!
цитирайВ САЩ всички успяват.
И никой не отказва да иде там.
цитирайИ никой не отказва да иде там.
Историите са няколко. Писах на Диди в отговор на коментара й, че всички "герои" имат истински прототипи.
Не смятах да отговарям тук, за да не се получи вчерашната история, но не мога да те подмина с мълчание:).
Благодаря ти, но за мен знаеш, че истината е по-важна от всичко друго.
цитирайНе смятах да отговарям тук, за да не се получи вчерашната история, но не мога да те подмина с мълчание:).
Благодаря ти, но за мен знаеш, че истината е по-важна от всичко друго.
Има изключения, Краси.
Някои отказват и то много добри оферти. Предпочитат Европата.
цитирайНякои отказват и то много добри оферти. Предпочитат Европата.
Хубава история...
цитирайДа:).
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
Странно нещо сте жените......
цитирайКато мъжете:).
Всеки си има своите странности.
цитирайВсеки си има своите странности.
разказът ти е не само увлекателен, но и размислящ... а и дава възможност
на всеки читател да напише сам финала. За такива творби с отворен край
се изисква наистина умение. Винаги остават въпроси...
Поздравления !
цитирайна всеки читател да напише сам финала. За такива творби с отворен край
се изисква наистина умение. Винаги остават въпроси...
Поздравления !
Здравей, мила Таня!
Благодаря най-напред за комплиментите:)!
Това е любимият ми "герой" от поредицата, която написах преди 2 години и "отлежаваха":) тук.
Краят не е отворен. Това е една поредица от случки, които преживяват "героите".
Не смятах да ги публикувам след предишния постинг, но Диди ме "предизвика":) в добрия смисъл и ето го "ИВО":).
Той беше някъде по средата, но по принцип бях решила да не ги пускам в хронологичен ред.
Поздрави и хубав ден, мила!
цитирайБлагодаря най-напред за комплиментите:)!
Това е любимият ми "герой" от поредицата, която написах преди 2 години и "отлежаваха":) тук.
Краят не е отворен. Това е една поредица от случки, които преживяват "героите".
Не смятах да ги публикувам след предишния постинг, но Диди ме "предизвика":) в добрия смисъл и ето го "ИВО":).
Той беше някъде по средата, но по принцип бях решила да не ги пускам в хронологичен ред.
Поздрави и хубав ден, мила!
Здравей, отново :))) , Кате!
Странни или не, това сме ние жените :))
Благодаря за посвещението! Животът е толкова пъстър и интересен! Светът е необятен и всяка съдба човешка е един роман! Само мир да има! Аз съм за един свят без граници! Само трябва да помним от къде сме тръгнали и да пазим обич и топлина в сърцата си. Разказът е интересен и ми се иска да има продължение. Фантазията ми е безкрайна, но ми е интересен твоят завършек :)))
Поздрави и прегръдка!
PS. И все пак си мисля...какво ли щеше да бъде, ако България беше тази страна за която мечтаем и ние бяхме хората, които искаме да сме... Но...темата е страшно дълга.
цитирайСтранни или не, това сме ние жените :))
Благодаря за посвещението! Животът е толкова пъстър и интересен! Светът е необятен и всяка съдба човешка е един роман! Само мир да има! Аз съм за един свят без граници! Само трябва да помним от къде сме тръгнали и да пазим обич и топлина в сърцата си. Разказът е интересен и ми се иска да има продължение. Фантазията ми е безкрайна, но ми е интересен твоят завършек :)))
Поздрави и прегръдка!
PS. И все пак си мисля...какво ли щеше да бъде, ако България беше тази страна за която мечтаем и ние бяхме хората, които искаме да сме... Но...темата е страшно дълга.
Здравей отново, Диди:)!
Всички сме странни. Всеки по свой начин. Различни сме.
Права си, че всяка човешка съдба е роман или "... дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки", както е казал любимият ми Йордан Радичков за човека въобще.
Добре си го казала - да помним, да пазим обич и топлина за там, откъдето сме тръгнали.
Посвещението е за теб, защото не смятах да публикувам нищо от това. Добре се чувстваха в "чернови":), но ти се оказа катализатор:).
Има и продължение и други персонажи, други държави, други градове.
На PS-а - мисля, че щеше да е много хубаво:))), но темата е дълга:).
Поздрави и хубава вечер!
цитирайВсички сме странни. Всеки по свой начин. Различни сме.
Права си, че всяка човешка съдба е роман или "... дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки", както е казал любимият ми Йордан Радичков за човека въобще.
Добре си го казала - да помним, да пазим обич и топлина за там, откъдето сме тръгнали.
Посвещението е за теб, защото не смятах да публикувам нищо от това. Добре се чувстваха в "чернови":), но ти се оказа катализатор:).
Има и продължение и други персонажи, други държави, други градове.
На PS-а - мисля, че щеше да е много хубаво:))), но темата е дълга:).
Поздрави и хубава вечер!
Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирайПървомартенски поздрави на Родопите, Васко!
ЧЕСТИТА ВИ БАБА МАРТА!
цитирайЧЕСТИТА ВИ БАБА МАРТА!
50-ят лайк е от мен! "И после заживяха дълго и щастливо" , или пък...
цитирайБлагодаря:))))!
"И после заживяха дълго и щастливо" - най-добрият финал:)))).
Поздрави и на теб! До скоро пак!
цитирай"И после заживяха дълго и щастливо" - най-добрият финал:)))).
Поздрави и на теб! До скоро пак!
много интересна история. Заминаването в чужбина е голямо изпитание за едно семейство, особено ако любовта им не е била силна. Нали знаеш "очи които не се виждат се забравят", но в този случай нещата не са такива.
Много ми хареса разказчето ти и поуките в него са много. Човек трябва да се бори за своето щастие и за хората които обича.
Поздрави, приятелко!
цитирайМного ми хареса разказчето ти и поуките в него са много. Човек трябва да се бори за своето щастие и за хората които обича.
Поздрави, приятелко!
Здравей, Кате!
Изпитание и още как! Особено, ако тръгнеш без да знаеш какво те очаква.
Тук любовта е силна и е взаимна.
Доста неща има в тази история.
Поздрави и хубава вечер, Кате!
цитирайИзпитание и още как! Особено, ако тръгнеш без да знаеш какво те очаква.
Тук любовта е силна и е взаимна.
Доста неща има в тази история.
Поздрави и хубава вечер, Кате!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 195543
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder