Постинг
01.02.2016 13:18 -
ДАТА
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5747 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2016 14:41
Прочетен: 5747 Коментари: 23 Гласове:
60
Последна промяна: 01.02.2016 14:41
На М. с благодарност!
И на /valben /, който ме подсети за тази "чернова" с неговото "Равновесие".
Мернах някъде едно заглавие с дата и ми припомни забравени спомени, задушени от праха на времето, затрупани, захвърлени, неспомняни хиляда години.
Дори в миг се замислих какво ми напомня тази дата. После се сетих.
Началото.
Началото на какво?
Началото на края на неизживяната ми младост.
Началото на много начала.
Началото на нещо неизживяно, началото на много разочарования, началото на много митарстване из България, началото на един друг, непознат за мен живот ...
Живот различен и безразличен. Изпълнен единствено с едно празно "АЗ".
Бях свикнала да бъдем "НИЕ" ...
Писма, писма, писма - по десетки на ден в две посоки.
Неполучавани до сега. Думи за мен, четени само в книгите, но изпълнени с правописни грешки ...
Трепети, очакване, срещи...
Срещи, които не исках да свършват, любов, която исках да продължава вечно, но ... само от една посока. Моята.
После онзи девети март в Парка на Свободата до езерото с лилиите и ослепително белите снежинки, едри като падащ вишнев цвят и топящи се по лицето ми. Разперените ми длани, готови да прегърнат целия свят. Влюбени длани ...
После, после, много после и много години, които изтриват, изтриват, изтриват ...
И сняг! Много сняг! Студен, смразяващ, затрупващ и малкото хубаво ...
Преспи сняг! Без пъртина!
Ровя с премръзнали, вкочанени до болка пръсти. Искам да направя поне малка пътечка.
Не става.
Снегът вали и затрупва, затрупва, затрупва ...
И така до днес, когато се замислих какво означаваше тази дата?
Някога, някога, много някога ...
И на /valben /, който ме подсети за тази "чернова" с неговото "Равновесие".
Мернах някъде едно заглавие с дата и ми припомни забравени спомени, задушени от праха на времето, затрупани, захвърлени, неспомняни хиляда години.
Дори в миг се замислих какво ми напомня тази дата. После се сетих.
Началото.
Началото на какво?
Началото на края на неизживяната ми младост.
Началото на много начала.
Началото на нещо неизживяно, началото на много разочарования, началото на много митарстване из България, началото на един друг, непознат за мен живот ...
Живот различен и безразличен. Изпълнен единствено с едно празно "АЗ".
Бях свикнала да бъдем "НИЕ" ...
Писма, писма, писма - по десетки на ден в две посоки.
Неполучавани до сега. Думи за мен, четени само в книгите, но изпълнени с правописни грешки ...
Трепети, очакване, срещи...
Срещи, които не исках да свършват, любов, която исках да продължава вечно, но ... само от една посока. Моята.
После онзи девети март в Парка на Свободата до езерото с лилиите и ослепително белите снежинки, едри като падащ вишнев цвят и топящи се по лицето ми. Разперените ми длани, готови да прегърнат целия свят. Влюбени длани ...
После, после, много после и много години, които изтриват, изтриват, изтриват ...
И сняг! Много сняг! Студен, смразяващ, затрупващ и малкото хубаво ...
Преспи сняг! Без пъртина!
Ровя с премръзнали, вкочанени до болка пръсти. Искам да направя поне малка пътечка.
Не става.
Снегът вали и затрупва, затрупва, затрупва ...
И така до днес, когато се замислих какво означаваше тази дата?
Някога, някога, много някога ...
30.12.2013 20.01 - ЧЕСТИТА НОВАТА 2014 Г...
АЛБЕР К А М Ю - „ЧУЖДЕНЕЦЪТ“ - анал...
"Циркони" ще ударят центровете...
АЛБЕР К А М Ю - „ЧУЖДЕНЕЦЪТ“ - анал...
"Циркони" ще ударят центровете...
защото ме поощри да напиша този спомен и на Валбен, който в случая се оказа катализатор да го пусна.
цитирайРазлични дати, различни спомени - тъжни, весели, приятни и не чак дотам.
Те ни разнообразяват, когато животът ни завърви унило и скучно.
цитирайТе ни разнообразяват, когато животът ни завърви унило и скучно.
Животът е изпълнен с много дати, с много и различни спомени.
Всеки има по много от всичко.
При мен и досега не е "унило и скучно", а предпочитам да е равно и спокойно.
цитирайВсеки има по много от всичко.
При мен и досега не е "унило и скучно", а предпочитам да е равно и спокойно.
Много, много харесах!
цитирайДаа, трепетът на срещата... няма равен просто.
Съжалявам, че ти се получава такава аналогия със снега, Катя... Аз го свързвам само с прекрасни спомени... е, като изключа няколкото претрепвания със ските...:)
Привет!
цитирайСъжалявам, че ти се получава такава аналогия със снега, Катя... Аз го свързвам само с прекрасни спомени... е, като изключа няколкото претрепвания със ските...:)
Привет!
Мисля, че при теб или Еми видях датата мила Вал!
цитирайОбичам снега, приятелю:).
Имам хубави снежни спомени.
Асоциацията сняг-дата сама се появи точно тогава.
Поздрави и на теб!
цитирайИмам хубави снежни спомени.
Асоциацията сняг-дата сама се появи точно тогава.
Поздрави и на теб!
че след време и най-неприятните спомени избледняват, а повечето остават с някакво романтично сияние, защото са от нашата младост.:)
Приятна вечер, Кате!
цитирайПриятна вечер, Кате!
Донякъде е така.
В случая романтичното сияние е избледняло до степен на забрава.
Хубава вечер, Кате!
цитирайВ случая романтичното сияние е избледняло до степен на забрава.
Хубава вечер, Кате!
"Тази дата" дава на обичта званието "вечна". Дори в една посока, боляща до бяло е твоето богатство!
Поздрав, Кате!
цитирайПоздрав, Кате!
Силно, емоционално - и красиво, макар и тъжно! Въздейства - може би защото всеки има по някоя и друга такава дата, минала отдавна, много, много отдавна - за която все по-рядко се сещаме, но когато го правим, болката е все същата...Поздрави, Кате!
цитирайЗдравей, Лизи!
Пропиляно богатство.
Вече дори не боли.
Поздрави!
цитирайПропиляно богатство.
Вече дори не боли.
Поздрави!
Здравей, Венетче!
Преболяла болка, но все пак оставила дълбок белег.
Няма как да не се сетиш за болката, когато видиш белега ...
Поздрави, приятелко!
цитирайПреболяла болка, но все пак оставила дълбок белег.
Няма как да не се сетиш за болката, когато видиш белега ...
Поздрави, приятелко!
Има мигове, когато човешкото съзнание засиява от тържество. Случва се едва ли не на всеки. То е някаква тръпка в стомаха, блаженство в жилите, в ръцете. В началото доставя наслада и в мозъка ти нещо проблясва и целият свят пред очите ти започва да излъчва светлина. Човек може цял живот да е живял сиво и в душата му да е царял мрак и печал. А събитията, дори значителните, да са преминавали безлични и бледи. И внезапно- тържество ! Тогава човек се устремява навън като порой, който не отнася нищо от него. И аз подозирам, че стойността на един човек би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света !
цитирайЗдравей, Елчо!
Нашата представа за действителността понякога е нереална.
Иначе животът си е реален и такъв, какъвто е.
Има мигове на тържество на цялото ти същество. Има такива мигове. Особено, когато си влюбен, особено, когато е за пръв път и е толкова силно. Тогава не обръщаш внимание на правописните грешки. Пренебрегваш ги заради светлината, която те изпълва.
Нещо не е точно, както го искаш, но очакваш "флюбен" да стане "влюбен"...
За триумфите си прав, макар че не бих нарекла малките ни житейски победи триумфи.
Те може би наистина ни свързват със света и ни правят неразделна част от него.
цитирайНашата представа за действителността понякога е нереална.
Иначе животът си е реален и такъв, какъвто е.
Има мигове на тържество на цялото ти същество. Има такива мигове. Особено, когато си влюбен, особено, когато е за пръв път и е толкова силно. Тогава не обръщаш внимание на правописните грешки. Пренебрегваш ги заради светлината, която те изпълва.
Нещо не е точно, както го искаш, но очакваш "флюбен" да стане "влюбен"...
За триумфите си прав, макар че не бих нарекла малките ни житейски победи триумфи.
Те може би наистина ни свързват със света и ни правят неразделна част от него.
Някои неща, макар и верни могат да се струват погрешни на някое поколение, тъй-като стойноста на правотата може да бъде установена след много дълго време. Ако хората се научат да разпознават източникът и природата на влиянието в чийто въртоп са попаднали,- дори само това е достатъчно !
Истината на днешният ден е " лъжата ' и " заблудата " на вчерашният !
цитирайИстината на днешният ден е " лъжата ' и " заблудата " на вчерашният !
Ех, Елчо.
Тук не става дума за сблъсък на поколения, нито за истина и лъжа.
Не ми се навлиза в излишна полемика за тези понятия. Не е необходимо.
Това е просто един стар спомен за една забравена дата и нищо повече.
Само няма да се съглася, че днешната истина е вчерашна заблуда.
Истината винаги е една. Интерпретациите са различни.
цитирайТук не става дума за сблъсък на поколения, нито за истина и лъжа.
Не ми се навлиза в излишна полемика за тези понятия. Не е необходимо.
Това е просто един стар спомен за една забравена дата и нищо повече.
Само няма да се съглася, че днешната истина е вчерашна заблуда.
Истината винаги е една. Интерпретациите са различни.
Опитвам да открия себе си в неща, но не успявам......и накрая изгубвам себе си в тях....
цитирайСмятам, че си се намерил. Все пак продължавай да се търсиш. Намериш ли се и осъзнаеш, че си ти, не се изпускай и не се поддавай на вчерашни заблуди.
И още нещо - "Парен каша духа" - за всеки случай:).
Хубава вечер и поздрави!
цитирайИ още нещо - "Парен каша духа" - за всеки случай:).
Хубава вечер и поздрави!
20.
flymore -
Време е снегът да си иде,
11.02.2016 10:01
11.02.2016 10:01
да открие прелестта на другата, уханна белота, букетът от нежните кокичета.
Прегръщам те топло и първото кокиче на село, ще целуна за теб, без да прекъсвам живота му!
Да ти слънчево, скъпа Кате!<3<3<3
цитирайПрегръщам те топло и първото кокиче на село, ще целуна за теб, без да прекъсвам живота му!
Да ти слънчево, скъпа Кате!<3<3<3
Отиде си, Флайче!
Днес получих букетче кокичета, които миришат на пролет и надежда:).
Целуни първото кокиче на село от мен и му пошепни тихичко, че го обичам!
Благодаря ти!
Слънце в душата ти, мила!
<3<3<3
цитирайДнес получих букетче кокичета, които миришат на пролет и надежда:).
Целуни първото кокиче на село от мен и му пошепни тихичко, че го обичам!
Благодаря ти!
Слънце в душата ти, мила!
<3<3<3
С букет от пролетта те поздравявам.
Спомени,спомени,спомени
сладки и медени,
и незабравени,
в днешните дни без мисли
оставени,-
заблудени,посърнали, плачещи...
цитирайСпомени,спомени,спомени
сладки и медени,
и незабравени,
в днешните дни без мисли
оставени,-
заблудени,посърнали, плачещи...
Благодаря ти, Михала!
Много ме трогна с първата част.
И днешните дни са изпълнени с мисли, но не са "заблудени,посърнали, плачещи...", а изпълнени с друго съдържание, с други радости ...
Благодаря ти!
цитирайМного ме трогна с първата част.
И днешните дни са изпълнени с мисли, но не са "заблудени,посърнали, плачещи...", а изпълнени с друго съдържание, с други радости ...
Благодаря ти!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 195560
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder