Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2015 11:10 - "СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛА"
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9873 Коментари: 32 Гласове:
59

Последна промяна: 21.08.2015 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Търсех нещо из купищата книги и изведнъж ... Марко Недялков! Една книжка, джобен формат от преди 41 години. Любовна лирика. Започнах да чета и си припомням някои от стиховете. Стори ми се странно, че от последните стихове на малката книга не си спомням нищо ... Може би не съм я дочела някога ... Може би ... Някога ...
Искам да споделя с вас едно от тези наистина много хубави стихове на големия наш лирик. Ще ви представя това, което не си спомням да съм чела преди ... :


Пое си всеки свойто жребие
и пътищата си скъси.
Над нас остана синьото поднебие
като барутен погреб да виси.

Над нас остана празното пространство
на думите с цигарен дим,
в което цяла вечност и да странстваме,
един до друг не ще се приближим.



Не знам как ще го прочетете, но на мен ми се стори много силно, като празно пространство, запълнено със синьо поднебие, като цяла вечност. Преживяна ...

                  
image








Гласувай:
59



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Хубаво е!
21.08.2015 12:04
Вероятно поета и бил в едно такова състояние и просто го е описал, за да го сподели и с другите...:)
цитирай
2. katan - 1. anin - Хубаво е!
21.08.2015 12:07
Здравей, Ани!
Хубаво и тъжно е ...
Не съм го прочела НЯКОГА. Вероятно аз не съм била в такова състояние ...
Поздрави!
цитирай
3. martito - Напомня ми на Яворов....
21.08.2015 13:14
Напомня ми на Яворов....
цитирай
4. martito - http://www. litclub/library/...
21.08.2015 13:15
http://www.litclub/library/bg/yavorov/senki.htm
цитирай
5. katan - martito - Напомня ...
21.08.2015 13:34
ЯВОРОВ е класик. Най-любимият ми!
цитирай
6. katan - 4. martito - Сенки на Яворов /за сравнение/
21.08.2015 13:35
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
цитирай
7. ivoki - СПОМНЯ ЛИ СИ НЯКОЙ ЕДИН КЛАСИК ?
21.08.2015 14:38

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? —

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни —

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!



Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? —

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни —

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

цитирай
8. katan - 7.ivoki - "Помниш ли, помниш ли ..."
21.08.2015 14:57
Здравей, Иво!
Яворов и Дебелянов! Близки и много различни, но лирични и стискащи те за гърлото и сърцето ...
При Дебелянов всичко е някак приглушено и примирено. При Яворов напротив - изпепеляващи страсти и изгаряща непримиримост ..., но и двамата достигат до душите на всички нас!
А толкова млади са си отишли ...

цитирай
9. sestra - Благодаря за споделянето.
21.08.2015 16:13
Много ми хареса стихът, Кате.
цитирай
10. stela50 - Обичам стиховете на Марко Недялков,
21.08.2015 17:01
но тази творба и аз не си спомням да съм чела, а може и да се е скрила
някъде в старите тетрадки...
Всеки поет има свой свят, светоусещане, чувствителност, колкото
и да напомня друг с някои свои стихотворения... да... близки
и много различни...
Благодаря за споделеното, Кати !
цитирай
11. katan - 9. sestra - Благодаря за споделянето.
21.08.2015 17:20
И на мен ми хареса, сестрице. Затова го споделих.
цитирай
12. katan - 10. stela50 - Обичам стиховете на Марко Недялков,
21.08.2015 17:28
Преди доста време се бях сетила за него, но въпреки голямото търсене не успях да намеря нищо.
Вчера търсих друго и излезе тази малка-голяма книга.
Това стихотворение е 9-то отзад напред.
За теб, мила Таня, ще препиша 8-то отзад напред.

"Денят е ден
дори когато гасне
във свойто злато потопен.
Отлита младостта прекрасна,
но ехото остава в мен."

Поздрави и прегръдка, мила приятелко!
цитирай
13. vostroto - Просто минавам да те поздравя, К...
21.08.2015 21:44
Просто минавам да те поздравя, Катя! Обичам поезията по принцип, но от тъжната никога не ми е ставало хубаво... Ще пусна тук едно мое много любимо стихотворение от талантливия ни съблогър Кирил Палачоров (Starbuck69), надявам се да няма нещо против:

" ВРЕМЕ ДА ОБИЧАШ

Преди последния гонг на Живота,

рундът ще свърши с броене до десет.

От последната, пак до първата нота,

дните Ти, ще летят като песен.

Безпомощен, отстрани ще надничаш,

ще поискаш да станеш отново.

Ще обещаваш до гроб да обичаш

и да не съдиш душите сурово.

Ще поискаш да правиш Любов,

която си стъпквал до ярост.

Ще се вричаш на изгрева нов -

да го срещаш с копнеж чак до старост.

В нечий поглед ще дириш съчувствие,

вдигнат палец, знак за помилване.

Но обзет от хладно предчувствие,

ще пропадаш след всяко засилване...

Ще поискаш първо причастие,

прогледнал в свръхново съзнание,

ще се влюбиш в изгряващо щастие,

изковано в безброй изпитания.

Десет пъти към Бог ще надничаш,

десет пъти ще скъсаш с греха си.

Времето,

дето си отделил да ОБИЧАШ,

единствено може да върне дъха Ти!

От последната, пак до първата нота,

ще премине всеки миг като песен.

Колко кратък изглежда Живота

и колко скъп – в тези

последните десет...

Кирето, 22.05.2010, Бургас 01.03ч. "

Хубава вечер, Катя!



цитирай
14. slavimirgenchev1953 - Марко Недялков беше директор на изд. "Народна младеж".
21.08.2015 21:49
Талантлив поет от т. нар. априлско поколение. В качеството си на директор обаче си позволи да си издаде луксозво за ония години томче „това, за което пишеш“, кето има спорни качества, защото наред със сполучливите стихотворения има много ерзац. Например:

"На масата забрави шоколада,
от мен донесен. Може би и мен
така ще ме забравиш някой ден."

Пълна боза. Имаше и други такива.
Имаше и хубави, от които вие сте цитирали.
Но враговете му се възползваха от общото негативно настроение срещу него в писателските среди, натопиха го пред партийния другариат (те всички бяха от БКП, но творците имаха повече свобода, уж) - и биде сразен от партийната критика, а после низвергнат. И повече не се възстанови. Дъщеря му направи сайт и качи доста негови неща, но скоро не съм попадал на него.
Такива ми ти работи. Тогава бях студент първи или втори курс, та научавахме подобни литературни и литературно-партийни клюки.
цитирай
15. katan - 13.vostroto - Starbuck69, Muhaninja, Кирил Палачоров или просто Кирето
21.08.2015 22:10
Здравей, приятелю!
Нещо съвсем минорно стана тук, но все пак ще ти изпратя нещо.
Един поздрав от мен с едно стихотворение на Кирето.
Отдавна не съм го срещала тук.

СЕКУНДИТЕ НА СЪРЦЕТО

Не изоставаш,
не избързваш и не грешиш.
Отмереното време не складираш.
Пазиш спомени,
от които в съня си крещиш,
но ги връщаш, дори да умираш.
Цъкат дните ми, вярно отмерени,
те са най-скъпия дар от Небето.
Няма отхвърлени,
хулени, начумерени,
има място за всеки в сърцето.
Непрестанно се люшкаш
между радост и болки,
стигаш куп върхове,
сриваш се в отчаяние.
Ранявано, мушкано,
набито с осколки -
мое скъпо сърце,
сякаш си от титаний...
Отброяваш безгрешно
поток от безвремие,
късаш хора на изпит за чувства.
С кръв измиваш на злото
безплодното семе,
а Живота превръщаш в изкуство.
Галиш секундите
с ласкави думи,
оживяваш съдби и случайности.
Най-сигурен щит
срещу вражи куршуми
са твоите нежни потайности...
Не изоставаш,
не избързваш и не грешиш.
Бдиш над дните ми - вярно отмерени.
Знам,
дори в бодлива
тъга да крещиш,
очите - в Любов милостива
са вперени...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Хубава вечер и много поздрави!
цитирай
16. katan - 14. slavimirgenchev1953 - Марко Недялков беше директор на изд. "Народна младеж".
21.08.2015 22:28
Здравей, Слави!
Благодаря за тази информация!
Наистина в онези години, за да си директор на издателство на ЦК на ДКМС не можеше да да не си член на БКП. Да не забравяме и факта, че е роден в Овчи кладенец, село с доста партизани и ятаци, комунистическо село.
Политическата принадлежност не пречи на таланта, въпреки, че го "оцветява" малко или много.
Да, наистина това малко томче е доста луксозно за онова време.
"Талантлив поет от т. нар. априлско поколение."
От Априлското поколение има и много талантливи творци /обобщено/.
В това томче има много хубави стихове. Дори и най-добрите не винаги са произвеждали шедьоври.

"Ще остана за теб една песен, която
ще събира крилата на птичето ято."

Бил си във втори курс:), защото аз бях в четвърти:), а вие първо отбивахте военната си служба:).

Хубава вечер!





цитирай
17. sande - Кой къде е членувал не е важно, важен е таланта ...
22.08.2015 08:41
Защото в онова време България беше друга.

И всеки си е платил идеологическия данък.

Например, прочетете "Септември" на Гео Милев. Има да му се чудите на акъла. Не на таланта. Талантът е безспорен.Или "Червените ескадрони" на Христо Смирненски, които трябва да донесат "вечна правда, вечна обич на света" . Има да чакаме.

Поздрави, Кате!
цитирай
18. eliana - Любимото ми четиристишие от него:
22.08.2015 09:30
И след хиляда години раздяла
да ми вържат очите със креп,
обзалагам главата си бяла,
ако друга объркам със теб.

Поздравления за публикацията,Кате!
Хубав съботен ден :)
цитирай
19. lion1234 - Приятно съм изненадан
22.08.2015 12:34
от представените стихотворения в постинга. С удоволствие проследих коментарите, направените паралели между представените автори. Без съмнение, провежданата от теб напоследък ,,археологическа'' експедиция в миналото се натъква на интересни находки.
Ето го и моят скромен прочит на споделеното от теб стихотворение: хубаво е да се разделяме с болезнените илюзии с иронична усмивка.
Приятен ден, Катя!
цитирай
20. mt46 - Поздрав, Катанче! И аз ще споделя нещо от любим поет...
22.08.2015 13:26
АВГУСТ
Борис Христов

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
цитирай
21. katan - 17. sande - Кой къде е членувал не е важно, важен е таланта ...
22.08.2015 14:08
Здравей, скъпи приятелю Санде!
Слави разбуни духовете с коментара си.
Талантът си е талант, независимо от политиката!
Гео Милев и Смирненски са безспорни таланти и никой не би могъл да ги отрече!
Не разбирам защо единият трябва да се свързва само със "Септември", а другият с "Червените ескадрони"?!
Това сме учили в училище в онова време...
Някои събития, на които сме съвременници ни карат да се надяваме, не само нас, обикновените хора, но и такива таланти да се надяват/ме на "вечна правда, вечна обич на света"
Гео Милев и Христо Смирненски!
Който иска може да прочете една малка книжка на Гео Милев - "Жълтата роза" - символизъм в действие.
Детето-гений Христо Смирненски /винаги съм го смятала за дете, защото си отива ненавършил 25/ е достатъчно да е написал само "Приказка за стълбата", за да е завинаги в Пантеона на литературата!
От "Априлското поколение" има един мъдрец-философ - Любомир Левчев. когото много харесвам, особено в последните 20 години.
В коя епоха и в кой "строй" властващите не са искали да са заобиколени с творци?!
Още от Древна Елада и Рим та до наши дни.

Поздрави, Санде!
цитирай
22. katan - 18. eliana - Любимото ми четиристишие от него:
22.08.2015 14:24
Здравей, Ели!
На мен също ми е любимо.
На него вероятно също е било. Не случайно книгата е озаглавена "СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛА"...
Сега за теб още нещо:

Чувствам ти дъха във всяко цвете.
Образа ти - в капката роса.
Две очи със ласки непревзети
станаха за мене небеса.

Поздрави и хубав ден, Ели!
цитирай
23. katan - 19. lion1234 - Приятно съм изненадан
22.08.2015 14:32
Здравей, приятелю!
"Археологическа'' експедиция":)))).
Добре си го казал:).
Археология в буквалния смисъл /знаеш го:)/ е "слово за миналото".
Аз пък се сещам за слова ОТ миналото и някои ги споделям тук.

Чувството за хумор и иронията ни правят Човеци!
Хубав ден, Джош!

цитирай
24. katan - 20. mt46 - Поздрав, Катанче! И аз ще споделя нещо от любим поет...
22.08.2015 14:40
Здравей, Маринче!
И мой любим поет! Имах честта да се запозная лично с него.
От сутринта ми се върти нещо за седмия ден и ти ми изпращаш нещо от него!
Това телепатия или нещо друго е:)?
Поздрав за теб:

НА СЕДМИЯ ДЕН

Борис Христов

Шест дни тичане, суетня и жужене -
трудиш се, мъкнеш плуга срещу корена.
Чак на седмия ще подгънеш колене -
изпято е всичко и изговорено.

И търсиш от чая до обеда място,
въртиш се - стърже прашинка в окото.
Хвърляш накрая като шпори звънтящи
грижите, решил да проспиш живота си.

Но тъкмо в съня се унася ръката,
тъкмо заспива главата бълбукаща,
дочуваш как някой кове в тишината -
избива острия гвоздей на скуката.

Слиза пчелата по нотната стълбица.
Циганите варосват катуна си...
С хляб под палтото, с теслата нащърбена
тръгваш отново из кривите улици.

В средата на нивата, в пустото пладне
живее дървото - спираш пред него разкрачен.
И дълго го биеш - додето не падне.
И пее душата ти, а очите ти плачат.
цитирай
25. faktifakti - стихът е силен
23.08.2015 12:33
като точен изстрел. поздрави
цитирай
26. katan - 25.faktifakti - Точно!
23.08.2015 12:41
"...като барутен погреб ..."
Поздрави, Фактче!
цитирай
27. tota - Мила Катя,
25.08.2015 09:19
Поздрави за постинга. Марко Недялков ми е любим поет. Вероятно най - много съм публикувала негови стихотворения на моята страница. И аз имам спомени, свързани със стихосбирката. Подариха ми я, после ми я взеха и не я върнаха. сега отново имам благодарение на Дани Недялкова. Тя я преиздаде.
…..

На този земен свят е всичко, всичко.
Живей и като пламък изгори.
О, как обичам влюбените птички,
когато ми запеят призори.
И как презирам мнимото страдание,
което се чуждей от радостта.
Животът сам по своето призвание
е героично бягство от смъртта.

…..

Разбирам, самотата те тревожи,

души те страшната й тишина,

но знай,

че никога човек не може

да осъзнае нейната цена.

Да осъзнае свойта скръб и мъка,

и своя безпогрешен,

гневен вик

и зноя на най-тежката разлъка,

която често трае само миг.

Така е винаги:

любов и жажда

съпътстват земните ни къси дни.

С рождението и смъртта се ражда,

към залез вечно изгрева клони

и залеза към изгрев.

Ние само

сме нейде по средата да горим.

И нашето богатство най-голямо

са чувствата,

които не щадим.

Напразно самотата те тревожи,

напразно те измъчва и гнети.

Не чувстваш ли,

че тя едничка може

със комката си да те причасти

и на везните си непогрешими

да те измери колко ти тежиш.

Та самота ли е това, кажи ми,

как можеш самотата да виниш?

Марко Недялков
Прегръщам те, Кате!
цитирай
28. flymore - Кати,
27.08.2015 10:45
като балсам за душата е.
Миличка, не знам какво се е случило с блога ми, за времето, когато нямах нет, но открих липсващи потребители, добавени от мен в "Любими". Ти се оказа сред тях. Мнения, които не бяха писани от мен. Прощавай, ако и за миг си помислила, че съм те затрила!!!
С много обич те прегръщам!<3 Бъди ми здрава!:)
цитирай
29. injir - Тези стихове на мен ми прозвучаха ...
27.08.2015 13:20
Тези стихове на мен ми прозвучаха като за отчуждение и нелюбов.
цитирай
30. katan - 27. tota - Мила Катя,
28.08.2015 15:17
Здравей, Ати!
Най-напред се извинявам за закъснението. То е по "технически причини":).
Вероятно съм ги чела и при теб, но нямам спомен. Може би не съм, иначе щях да си спомня.
На мен ми се загуби една книга на Емили Дикинсън, която ми беше много скъп подарък.Сега нямам подарък, нямам и Емили Дикинсън, но пък си намерих Марко Недялков - първото издание!
За теб едно много идилично-пасторално стихотворение от общия ни любим поет за едно време, което никога няма да се върне:

КРАЙ ТУНДЖА

Край Тунджа на разлистен храст
авлига е запяла.
в роса, по-светла от елмаз,
земята плува цяла.

Примамва стадото овчар
Към речната морава.
Над Бакаджик пламти пожар,
ей слънцето изгрява.
вървят моминските звена,
в косите китки вплели.
каква зелена светлина
над нивите се стели.
Роса и слънце,
като клас
дъгата се превива.
И Тракия след всеки час
по-светла се разкрива.
вървя и свиря с крушов лист
на пеещите птици
и ставам като капка чист
сред буйните пшеници.
И всяко стръкче ми шепти
във тая утрин синя:
- Нима си виждал нейде ти
по-хубава картина!

Марко НЕДЯЛКОВ

Може и край, Марица, Искър, Места ...

Прегръдка, скъпа приятелко!
цитирай
31. katan - 28. flymore - Кати,
28.08.2015 15:25
Здравей, Флайче!
Поезията е балсам, особено добрата поезия, която идва от душата на поета в нашите души.
Чудех се къде си и дали си добре.Радвам се, че си тук!
Нещичко и за теб от Марко Недялков:

Градинка ще си посадя
Готов съм да се поклоня
пред всяко цвете и тичинка
и пред добрата светлина
на най-нищожната калинка.
Готов съм да се извиня
за стъпка грешна на слепеца,
но да потегля на война
срещу стрелите на подлеца.
И там, където победя
гневът му във атаки тежки,
градинка ще си посадя
от моите мечти човешки.

Поздрави и прегръдка, мила!
цитирай
32. katan - 29. injir - Тези стихове на мен ми прозвучаха ...
28.08.2015 15:45
Здравей, Мария - injir!
Много точно си прочела посланието ми в този постинг!
Благодаря ти, че си ме разбрала!
Със снимката също исках да подскажа...
И с това: "Стори ми се странно, че от последните стихове на малката книга не си спомням нищо ... Може би не съм я дочела някога ... Може би ... Някога ..."

За първи път съм чела тези стихове в годините, когато всичко е любов!
Любов към съпруг, съвсем малки дечица, родители, приятели, близки, НЕприятели - изобщо любов вселенска и космическа.
С годините нещата се променят. Любовта се видоизменя. Предателствата стават много, а от тях боли жестоко!
"Отчуждение и нелюбов" - по-точно не може да бъде!

И за теб преписах едно стихче от тази книга.
Разликата е само в това, че аз прощавам ...


Животът е една капризна драма
най-често със финал неповторим.
Утеха щеше да си ми голяма,
а стана ми кошмар непоносим.

Едва ли вече да простя ще мога,
ти изворът на радостта изпи.
Ти изпълни и съня с тревога,
а при тревога кой спокойно спи?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656063
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195537
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031