Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2015 11:55 - 34 години ...
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3326 Коментари: 0 Гласове:
54


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 На 13 юли се навърщват 34 години, откакто майка ми ни напусна.
Времето лекувало. Не вярвайте!  28 години бяхме заедно, а 34 не сме ... 
Празнотата и болката, която остави в мен са все същите.
Позволявам си в нейна памет да препубликувам първия мой постинг в blog.bg. без да променям нищо, дори и годините, защото те не са заличили спомените и мъката ми по нея ...

                                

                                            В памет на милата ми майчица


На 13 юли, преди 27 години престана да тупти едно голямо, човеколюбиво и отзивчиво към всички сърце – сърцето на моята мила  майчица.

Беше изключително горещо време, а тя сякаш се топеше като свещица. В 12 часа на обед,  татко, който държеше изтънялата й ръчица, с мокри очила се обърна към мен и каза: “Нямаме си вече майка!”

Никога няма да забравя тези минути – за пръв път виждах смъртта в очите и то в очите на моята майка.

Бяхме с татко и две нейни приятелки .

После ме изведоха навън, а когато се върнах, тя вече лежеше спокойна и облечена в любимата си рокля, смалена до неузнаваемост и с леко открехнато ляво ъгълче на устата, със скръстени като за молитва ръце, в които тихо и спокойно гореше вощеница.

Изтичах на двора и първото, което видях бяха туфите здравец. Откъснах няколко стръкчета и отново тичайки се върнах при нея. Целунах грижовните й пръсти и сложих здравеца между тях. Все едно я изпращах на дълго пътуване…

Не исках да повярвам, че няма да чуя никога вече гласа й, че няма да видя никога вече усмивката й!

Не исках да повярвам, че това пътуване е последното й, и никога повече няма да се върне!

На другия ден тя наистина тръгна, за да не се върне никога  в дома, който беше създала с толкова любов и грижи за нас !

Вървях след катафалката като на сън. Не усещах изнурителната жега. Всичко плуваше като в мъгла от сълзите ми.

Спомням си, че цялата ни дълга улица беше препълнена с хора, хора дошли да отдадат последна почит на моята майка – роднината, приятелката, колежката, съседката, познатата, ЛЕНЧЕТО; на другарката ПЕТРОВА ...

Последната, прощална целувка беше нещо, което не мога да забравя!

Когато допрях устни до челото й, то беше едновременно студено и потно. За миг през ума ми мина безумната надежда, че може да е жива и само да е заспала по-дълбоко …

Не беше така ! УВИ!

Дългите слова и горещото юлско слънце бяха причина за тази налудничава мисъл.

После …

Помня всичко като записано на филмова лента и с най-малките подробности, но в забавен каданс …

Хвърлих шепата пръст с пожелание да й е лека …

МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ЛЕКА ПРЪСТТА ?!

Когато всичко свърши се свлякох на една пейка и не можех да стана часове наред …

Бях окаменяла, тежка и опустошена !

Нямах вече майка!

От сега нататък щях да идвам при един бял мрамор с две нейни снимки – усмихната и лъчезарна! Моята мила майчица - такава беше!

Бог да те прости,  мила моя, незабравима и непрежалима майчице!

А само след една седмица трябваше да станеш на 53 години!

И когато ти казвам, че не плача – не ми вярвай , защото знаеш, че не е истина!


Дори и сега ...




                                         image

                                            




Гласувай:
54



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656310
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031