Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2014 22:11 - СПОМЕН
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8446 Коментари: 22 Гласове:
59


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вчера прочетох при Стефан Мръзеков /mrazekoff    / за кораба "Радецки". Корабът "Радецки" ...
Все още при споменаването му сърцето ми пропуска някой ритъм. Може би и с други да е така.  Спомням си как събирахме хартия /стари вестници, тетрадки, учебници/ за вторични суровини. Аз дори предадох и една книга за Македонския въпрос и не си признах на татко. Сега го правя с огромно занъснение. Бях отряден председател. Това не ме задължаваше, но ме вдъхновяваше за нови инициативи. Представях си онези млади левенти с четническа униформа как слизат на "Козлдуйский бряг" и падат на колене пред майка България! Тогава не плачех за разлика от сега пред техния подвиг. От мен само идеи и изпълнение да искате! Ех, Стефане! Как ме размисли и ми върна онези години! Четях много и си представях разни идеи, които се опитвах да осъществя на практика. Може би си спомняте за Аркадий Гайдар и "Тимур и неговата команда"? Аз реших да създам такава команда с част от класа. В книгата всичко се правеше тайно. Добрите дела не трябваше да се знае кой ги върши. Сега си давам сметка, че е нещо като благотворителност - анонимна и от сърце. Така  събрах около 15-20 съученика, които ме избраха единодушно за командир. Първата ми идея беше да събираме вторични суровини за "Радецки". Спомням си, че едно момче беше разглобило колелото /велосипеда/ на баща си, за тази инициатива. Освен от класа предавахме и от командата, която нарекокохме "Гагарин" /с него се здрависахме почти всички и му вързахме чавдарска връзка, тогава бяхме по-малки/. Надпреварвахме се с другите класове, а и с тази команда, за която никой нищо не знаеше. Събрахме доста парички и се радвахме, че помагаме да тръгне корабът! Инициативата за "Радецки" приключи, но команда "Гагарин" остана да съществува. В двора на училището бяха решили да изграждат една "естрада". Не си мислете, че беше нещо особено. Бяха докарали няколко каруци с пръст и нещо като бордюри. Изчаках няколко дни да започнат да оформят "естрадата", но никой не предприемаше нищо. Събрах командата и съобщих какво съм решила.  Още същата вечер започнахме "офанзивата". Момчетата събраха пръстта на правоъгълна площадка и всички с голяма радост скачахме, за да я отъпчем. Справихме се! После с общи усилия оформихме с "бордюрите" нашата "естрада". Беше много късно, когато приключихме. Аз живеех до оградата на училището и татко ни прекара един кабел с крушка, за да не се "кьорявим". След това сложихме бележка, написана с изрязани от вестник букви, че "естрадата е построена" /много амбициозно!/  от Тимуровска команда "Юрий Гагарин" на учителския вход. Нямаше видима реакция от учителите на другия ден. Но, както казват хората "апетитът идва с яденето". Измислих и предложих, което се прие единодушно да варосаме всички дръвчета в училищния двор и опитното поле. Речено - сторено и отново по тъмно и отново бележка, че е от команда "Гагарин". След няколко дни в часа по география другарката Папазова, която ни беше и дружинен ръководител  ме попита направо: "Катя, твое дело ли е?". Аз потънах в земята от срам, че сме действали тайно, но си признах с кимване на глава. Тогава тя ни "издаде" пред целия клас! После пред цялото училище, покачена на нашата "естрада". Извика ме да отида при нея. Толкова неловко не съм се чувствала никога! Беше ми неудобно, че не бях казала на целия клас, а само на определени от мен съученици. Може би съм имала моите детски основания, но въпревки това ми беше  неудобно ... Имам и една смешна случка, която много изплаши едни стари наши съседи. Бяха им стоварили въглища. Реших да им помогнем да ги приберем. По тъмно /отново/ с умишлено начернени лица и по една носна кърпичка на носа и устата, за да не ни познаят баба Муша и дядо Георги. Дядо Георги беше с един крак /влакова катастрофа/, а баба Муша беше сгърбена на 90 градуса. Самотни стари хора, които имаха нужда от помощ. Бяхме почти свършили с въглищата, когато баба Муша излезе и толкова се уплаши, че сега като си мисля можехме да направим някоя беля, въпреки добрите ни намерения. "Георги, Георги! Ела да видиш няк"ви негри ни крадат въглето!". Всички се разбягаха, а аз останах да й кажа, че сме искали да им помогнем и сме прибрали "въглето" в мазето им. Тя не ме позна в първия момент. Трябваше да се бърша и да я успокоявам. С тази наша "благородна" постъпка прключи дейността на тимуровската ни команда. Ето това ми припомни вчера Стефан /  mrazekoff  /. Благодаря ти за спомена, за "Радецки" и за "Гагарин", Стефане!



Гласувай:
61



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Кате, Кате, какво направи ти, къде ...
13.11.2014 23:27
Кате, Кате, какво направи ти, къде ни върна? Прочетох и постинга на mrazekoff, който ни препоръчваш - толкова мило ми стана! Колко чисти сме били, колко възторжени!
Моята тимуровска команда се наричаше ТК "Невидима ръка". Ходехме по къщите тайно- дърва сме нанасяли, чистили сме, пазарували сме, градинки сме копали - а една баба, като й хареса, предложи да прекопаем и нивата й с царевица - но не ни стигнаха силите за такъв трудов подвиг - и скоро се намерихме под узрялата череша на бабата и - познай! - да, все пак бяхме само в пети клас:))). Оставяхме си един прозорец открехнат и нощно време влизахме в училище и окачавхме разни стенлисти, табла, рисунки, надписи, подреждахме витрини, изложби,украсявахме стаите с цветя. Водехме си дневник, който всички изпъстряхме с картинки и рисунки. Бяхме страшно привързани един към друг; момичета и момчета - всички бяхме едно. Няма друг период от живота ми, който да помня така ярко и към който да чувствам такава носталгия и романтична тъга, като средата на 60-те годни, особено 1965 и 1966 година! Каква еуфория беше...как всичко се променяше всеки ден, колко щастливи и горди със себе си бяха всички хора...
Благодаря ти, Кате, мисля си: ние сме толкова богати с тия спомени, които с нищо не могат да се купят, с нищо друго не могат да се сравнят или заменят.
Поздрави, приятелко, разтъжи ме, но с една светла и сладка тъга! Тиха и приятна да е вечерта ти!
цитирай
2. veninski - Ех, спомени. . . Поздрави от Родо...
14.11.2014 05:45
Ех, спомени...
Поздрави от Родопите!
цитирай
3. mrazekoff - Какво ли
14.11.2014 05:57
не може да предизвика един постинг след себе си? Писах за Радецки, предизвиках детските ти спомени. Моята "карта памет" от детските години е доста голяма :) . Със своя постинг за деянията ти през детските години, аз си спомням и свои "подвизи", които са се запечатали във времето. Мога да ги опиша като един пост, но не знам дали ще бъдат интересни на някого освен на теб ..:) Сега времето е бързо - динамично и нещата имат друга насоченост. (имам предвид интересите)
Благодаря ти, че спомена името ми като причина за да напишеш тези прекрасни детски спомени.
Пожелавам ти много хармония, топлина и усмивки за има около теб!
цитирай
4. katan - 1. donchevav - Кате, Кате, какво направи ти
14.11.2014 10:04
Здравей, Венетче!
Снощи прочетох коментара ти и се замислих за тимуровското ми време:).
Много неща вършехме, освен написаните горе.
До нас имаше една нова къща, чийто втори етаж не беше довършен. Там ни беше "щабът":) /с разрешение, разбира се/.
Бяхме придали малко по-приятен вид на голите тухлени стени с наши рисунки, афиши и портрети.
Там вземахме "грандиозните" решения за действията ни.
Помагахме на болни и стари хора. Пазарувахме. Дори имаше някакви избори и придружавахме, тези които не могат.
Тогава хората наистина гласуваха с 99,99%:).
Имам един спомен за счупена бутилка с 1/2 литър "шарлань".
Тогава продаваха наливно и по половинка. Може да са продавали и по-малко, но на мен ми поръчаха да купя половинка.
Бутилката беше от дебело стъкло и беше с форма на пирамида /не точно, нали имаше и гърло с коркова тапа.
На мен много ми спори:) падането и до сега:).
Купих олиото и бързах да го отнеса.
Да, но паднах и счупих бутилката! Половин литър, а ме омаза като за цял тон:)!
Дрехите ми бяха нови.
Отидох си у дома. Майка ми се накара едно хубаво, докато ми помагаше да съблека дрехите.
Баба ми даде друга бутилка, майка ми даде пари и аз отново на бегом отидох до магазина.
В крайна сметка свърших работа въпреки перипетиите:).
В училище не слагахме агиттабла, защото щяха да ме разпознаят:).
Аз ги правех за всички дати, които се празнуваха тогава.
Още много истории имам от това време, но виждам, че някои се дразнят и няма да досаждам.
Поздрави и прегръдка от мен, Венетче!
цитирай
5. katan - 2. veninski - Ех, спомени. . .
14.11.2014 10:05
Много спомени, Васко!
Поздрави на Родопите!
цитирай
6. katan - 3. mrazekoff - Какво ли
14.11.2014 10:14
Здравей, Стефане!
Наистина с твоя постиниг ме връхлетяха тези спомени!
Напиши твоите спомени от детството. Дори само един човек /в случая аз:)/ да развълнуваш и върнеш в детството му е постижение!
Времето сега е друго, с други ценности.
Напиши за "нашето" време.
То не беше лошо. Учехме се на добро и благотворителност, четяхме много и израствахме.
Хубав и хармоничен ден и на теб!
цитирай
7. metlichina - радвам се, че ни припомнихте едни други времена..
14.11.2014 11:18
и разбира се, много по-щастливи за нас, защото сме били деца...
най-хубавите и запомнящи се години в живота на човека..
поздрав за вас, от сърце..
цитирай
8. katan - 7. metlichina - радвам се, че ни припомнихте едни други времена
14.11.2014 11:56
Здравей, Метличинка!
Най-хубавите и незабравими години за всеки човек са годините на детството. Те са чисти и светли.
Поздрав от сърце и от мен!
цитирай
9. bven - Привет, Катя! Освен трепетите, за които пишеш, твоя пост ми припомни едни малки книжчици с азбучните истини за чавдарчета :
14.11.2014 15:37
1. Чавдарчето е примерно дете - играе, пее, учи се, чете.
2. Чавдарчето труда обича - на помощ първо се притича.
3. Чавдарчето Родината свободна обича като своя майка родна.
4. Малките чавдарчета са добри другарчета.
5. Чавдарчето е примерно във къщи и във час. То помни: пионер ще стана аз!
Може и да допълните... все пак беше в далечното минало:)))
Поздрави на всички бивши чавдрчета и пионери!
цитирай
10. katan - 9. bven - Привет, Катя! Освен трепетите, за които пишеш, твоя пост ми припомни едни малки книжчици с азбучните истини за чавдарчета :
14.11.2014 16:42
Здравей, Таня!
Спомни ми едно по-късно време:).
Времето, в което моите деца бяха чавдарчета.
Още по-точно, когато малкият ми син ставаше чавдарче:).
Знаеше всичките 6 правила и ги каза с ясен глас в ЦДНА /сега Военен клуб/.
Беше радост неописуема от синята връзка!
После купихме една голяма кутия бонбони и отидохме в моята служба да почерпим колегите ми.
Всички си взеха и го поздравиха, но един от колегите ми попита защо точно на 3-ти март са го приели за чавдарче.
Той помисли малко - тържество, фанфари, бонбони и каза: "Ами мисля, че днес Чавдар войвода има рожден ден".
Знаеше постулатите, но не знаеше защо точно на трети март:).
После му обясних, а той се "контузи":) - бъркаше контузи и сконфузи:).
Това го имам в отделен постинг, защото е интересна случка.

Ето всичките 6 постулата на чавдарчето:

1.Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
2.Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
3.Малките чавдарчета са добри другарчета.
4.Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.
5.Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
6.Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз“.

Някои сега се опитват да изкарат времето на чавдарчетата и пионерите като време за промиване на детските мозъчета.
Аз го приемам като време, в което се учехме на добро и правехме добро според силите си.

ПОЗДРАВИ!
цитирай
11. megg - Добър вечер, Кате!
14.11.2014 18:18
Как само връщаш към детството - с добротата на хлапетата, с доверието в света... чистият детски свят ( пък и с дяволиите! )
Поздрави, Кате мила!
цитирай
12. katan - 11. megg - Добър вечер, Кате!
14.11.2014 19:03
Добър вечер, миличка Мег!
В детството всички сме добри. Гледаме с доверие и любопитство света около нас.
Дяволиите и лудориите са най-естествено нещо за това време от живота ни.
Поздрави, Мег! Хубава вечер и прегръдка!
цитирай
13. benitta - Катенце, моето детство прилича на ...
15.11.2014 20:03
Катенце, моето детство прилича на твоето, пак е така чисто, истинско, някак живо. А малко след моето поколение настъпи "краят на света на детствата". Погром! Днес добротата е абстрактно понятие, а агресията - световно обхващащ вирус. Хич не драматизирам, просто реалност.
На мен ми е интересно всичко, свързано с онова хубаво време. Пиши за него, защото за днешните, а и за бъдещите деца, то ще е също толкова абстрактно и непонятно, както Египетските пирамиди :))) Дъщеря ми, например, се смее с глас, когато й разказвам, как сме живели и играли преди време, струва й се неандерталско... А то просто си беше натурално и с любов!
цитирай
14. katan - 13. benitta - Катенце, моето детство прилича
15.11.2014 20:56
Здравей, Бени!
За жалост вашето поколение /поколението на моите деца/ е последното истинско в нашата страна.
След това дойде "краят на света на детствата" и Погрома.
С вируса, за който пишеш днес се гордеят вирусоносителите. Смятат го за добродетел и го разпространяван с неистова радост, изкарват ни едва ли не някакви ненормалници с нашите представи за добро и ценности.
Те са на първо място и мачкат с кални обувки душите ни.
Ние наистина живеехме натурално и с любов.
Днес девизът е: "АЗ съм си най-важен!".

цитирай
15. vilish - БЛАГОДАРЯ, КАТЕ!
17.11.2014 12:08
***
Светли дни! :) Прегръдка ...
цитирай
16. katan - 15. vilish - БЛАГОДАРЯ, КАТЕ!
17.11.2014 12:55
И аз ти благодаря за Иван Милев, Вили!

***
Наистина светли дни!

Нека са светли и твоите!

Прегръдка.
цитирай
17. makont - Благодаря Кате,
17.11.2014 16:05
че с твоя разказ ме върна в годините на най-силните емоции. Тогава, когато правихме всичко с чисти помисли и с чисти сърца. Прекрасна си, Командирке! Прегръщам те и много усмивки от мен!
цитирай
18. katan - 17. makont - Благодаря Кате,
17.11.2014 17:01
Здравей, Майски!
Незабравими и неповторими години! Чисти помисли, чисти сърца и усещане за нещо още по-хубаво.
Много усмивки и прегръдки от мен!
цитирай
19. emi1ts - Много
18.11.2014 11:50
увлекателно описание на явно незабравими,ценни и поучителни спомени!Благодаря за споделянето Катя!
Поздрави!Приятен ден!
цитирай
20. katan - 19. emi1ts - Много
18.11.2014 12:34
Здравей, Еми!
Такива бяха времената тогава. Учехме се на добро, на помощ и взаимопомощ, на безкористност.
Тези неща са на изчезване в днешния ни ден, за огромно мое съжаление!
Поздрави и хубав ден и на теб, добро дете!
цитирай
21. iliada - Привет ,приятелче!
19.11.2014 11:37
Аз също често се замислям за доброто останало далеко ,много далеко в онези времена и чистотата,усърдието,отговорността на младите хора към род и Родина!Спомням си и въздишам..............с болка.
цитирай
22. katan - 21. iliada - Привет ,приятелче!
19.11.2014 12:32
Привет, Илиянче!
Добродетелите, на които ни възпитаваха, а и ние сами се възпитавахме останаха много далеч.
Сега сигурно в очите на младите изглеждаме смешни с нашата безкористност.
Техните идеали са много различни от нашите.
За повечето род и Родина са имагинерни понятия.
Болка е наистина, но е действителност за съжаление.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656268
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195541
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031