Преди известно време получих  покана от Криси /candysays/ за това интервю.

Отложих го за след морето, но доста се забавих.

На всички въпроси отговорих на „прима виста”. Не съм коригирала нищо, не съм мислила дълго, защото написаното в отговорите го нося в себе си.
Не прочетох нито едно интервю преди да отговоря, за да не се повлияя от отговорите на някой от вас.

На фона на имената, които са интервюирани се чувствам като една малка песъчинка от Поморийския плаж:).  
Като се замисля всички сме песъчинки и може би в това е смисълът на проекта на Криси.
Всички песънчинки, събрани заедно правят една безкрайна, топла и изненадваща плажна ивица, която дори разгневеното понякога море не може да завладее.
Всеки един от нас е една малка Вселена.
Събрани заедно изграждаме цялото и в това е красотата на различностите. 
В сайта открих много приятели, които познавам от блога и лично - Соня, Пепа, Стефан, Слави, Kриси, Кирчо, Любо, Алекс, Краси, Джош, Маринчето ... /имената съм подредила по реда на запознаството ни/.

Не съм прочела всичко, но от прочетеното най-много се впечатлих от интервюто с Калин Терзийски, защото споделям голяма част от неговото кредо /или той моето:), все пак аз съм по-възрастна:)/.
Ето затова не исках да чета предварително:).

Интересни са и другите интервюирани, които не познавам /все още не съм прочела целите интевюта, а само началото/.

Изобщо проектът на Кристина Митева /candysays / „Един от  нас споделя” е  много точно, истинско и актуално попадение, защото всички ние сме един от всички нас:).

Получих разрешение от Криси да публикувам интервюто в моята страничка тук.

Това е линкът:  http://www.oneofusshares.com/2014/08/blog-post.html 

 
  Казвам се Екатерина Атанасова. В момента съм на 61 години. Радвам се на светлината и красотата в живота, на внуците си и живея в мир със себе си.





Кои бяха най-хубавите моменти в живота ти?

Деля живота си на периоди от по десет години. Във всеки един от тези периоди е имало „най-хубав” момент :) .
И до сега не мога да кажа със сигурност, че „ето този период е най-хубавият в живота ми”. Когато съм си мислила, че наистина това е нещото, което е най-хубавото, винаги се е случвало друго, което ме е опровергавало. Сривало ме е. Тогава, а може би едва след години съм си дала сметка, че най-хубавото и най-лошото вървят ръка за ръка, за да има баланс в живота и природата. Винаги си спомням думите на майка ми, които ми казваше: ”Видиш ли хубаво, не се радвай много. Видиш ли лошо, не се плаши”, защото това са двете страни на една монета. 
  А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудните неща, които съм правила, съм ги правила най-лесно, но са били плод на години размисли „за” и „против”.
Най-трудните преживявания са били загубите на най-близките ми хора. Минават години, но няма забрава, не минава болката.


В какво вярваш?

В доброто! И на 100 години да стана, след многото предателства, изневери, разочарования, ще продължавам да вярвам в доброто начало на човека, защото сме създадени по образ и подобие Божие. Бог е любов и добро!

Вярваш ли в хората?

В повечето! Аз по принцип съм човек, който най-напред вярва, а после се разочарова /понякога/. В повечето хора е заложено доброто зрънце, което трябва да откриеш, за да им повярваш.
Да, да! Вярвам!
А в себе си?

Преди всичко :) Човек, ако не вярва в себе си - няма как да повярва в другите.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз не съм мечтателка, аз съм реалист, но и на реалистите им е позволено понякога да мечтаят за по-добър живот поне на внуците си, нали :) ? На това се и надявам – един ден в България да живеят добри и щастливи хора и да се „обичат като братя”.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? Не, с липса на време се оправдават хора, които не искат да се ангажират с каквото и да е. Аз винаги съм имала време за най-важните неща в живота ми – семейството, децата, а сега и внуците ми :), работата. За мен има и много други важни неща, които изискват време. Досега винаги съм намирала време, дори да ми е струвало скъпо. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много важна! Аз не тая лошо, прощавам от цялата си душа, всеопрощаваща съм.Понякога една прошка ми отнема доста време, защото прощавам не само на думи, а от сърце. Много ми се иска и на мен да ми дават прошка безусловно. Всички правим грешки, извършваме грехове. Без прошка бихме живели в непрекъснато „настръхване” един срещу друг. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Миналото, настоящето и бъдещето са едно цяло, чиято съвкупност представлява целият ни живот. Някой може ли да се откаже от част от живота си?! Аз лично не мога. За да се откажеш от миналото или настоящето в името на бъдещето, сигурно трябва да си или невероятен оптимист или невероятен наивник. Аз не съм нито едно от двете.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?  

Интересно време е, но не ми харесват толкова интересни времена. Бих предпочела нещо по-семпло. Като се замисля, няма някоя епоха, която да е семпла, но определено бих живяла в началото на XIX век в Русия или Франция, но не в „масовката” :).
Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването към мен самата. Винаги откривам нещо ново, като в препрочитането на любима книга, четена в различен етап от живота.
Обичаш ли Живота?

О, да! Тук се сещам за Вапцаровата „Вяра”: 
  „С живота под вежди  се гледаме строго  и боря се с него,  доколкото мога. 
    С живота сме в разпра,  но ти не разбирай,  че мразя живота.
Напротив! Напротив! -  Дори да умирам  живота със грубите  лапи челични  аз пак ще обичам!  Аз пак ще обичам!”
Да, пак ще обичам!
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Прекалено малко, но ще се опитам :). Три думи, като три клечки кибрит – да видиш живота и да го опишеш след това - Обич, сплотеност, разбирателство.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Не мога да кажа, че съм обиколила света, но съм видяла доста места. Най-красивите гледки са тези, които съм споделяла с любими хора. Тогава всичко изглежда „най-красиво”. „Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!” – любимият ми Йордан Радичков. 
 
           

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-добре се чувствам там, където е сърцето ми, където са любимите ми хора. Мястото, което по някакъв начин съм направила „свое”.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? Вярата и волята!
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние? Това е труден за мен въпрос. На първо място родителите ми, много лекари, синовете ми, а и непознати хора. Трудно се поддавам на чуждо влияние, но все пак не мога да не спомена многото книги и автори, които са ми повлияли да изградя моята „неповлияемост” :).

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Вече не. Вече живея в хармония със себе си.

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да, но човек никога не е сигурен :).

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Понякога да, понякога не. Вярвам, че не може с материята да изчезне и духът.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Слънцето, добрата дума, доброто дело, един дребен на вид жест, едно усмихнато „Здравей! Как си?” и най-вече внуците ми :).

От какво се страхуваш?

Замислих се. Нямам страхове, като изключим онзи страх от детството до сега към ... мишки :).

Какво е за теб самотата?

Не съм се чувствала самотна в смисъла, който обикновено се влага в тази дума.
Самотата за мен е НЕСПОДЕЛЕНОСТ.

Какво ти дава представа за вечност?

Полето, морето, планината, децата...

Какъв е смисълът на живота за теб?

Ще направя перефраза на един Псалом: да носим правдата и да говорим истината, да не правим зло на другите, да не хвърляме укори и да не одумваме с езика си, да ходим незлобливо, да не се отмятаме от дадената дума, дори тя да ни носи вреда.
С малко думи – смисълът на живота е в самия живот, даден ни от Бога.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Не харесвам думата „емоция”, която замести истинската дума „чувство”.
На въпроса не се замислих. Всеки ден се събуждам с благодарност и обич в сърцето си към Бога, към близките и към целия свят!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Обичам книгата на Никос Диму „НЕщастието да си грък”.
В нея съм намерила много истини, които съм „пригодила” за себе си.
Щастието според Никос Диму, а и според мен е: „Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни”.
А съвършеният ден... Това е денят, в който съвпадат действителността и желанията на много хора наведнъж.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съвети трудно се дават, а още по-трудно се приемат :).
Това, на което уча внучката ми са 10-те Божи Заповеди. Там е казано всичко. С една дума – уча я на ДОБРО. 
Иска ми се да кажа нещо, което всички знаем. 
Всеки от нас има светла и тъмна страна. Носи в себе си светлина и мрак; добро и зло; рай и ад. Те са в нас и само от нас зависи кое ще изберем, къде ще живеем. Не съветвам, а пожелавам да живеем в светлина и добро. Така ще носим рая в себе си. Всичко зависи от нас, от нашата нагласа, от отношението ни към света и хората. И все пак - нека бъде светлина и добро!  

Какво може да те разплаче?

Едно врабче, една калинка, една тревичка, една детска усмивка и още много други „дреболии”, които могат да ме накарат и да се усмихна с благодарност на света. 
       



Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Moже ли да отговоря с един линк? Ето го: katan.blog.bg


Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?

О, това ми прозвуча много минорно, почти като прощално.
Оставила съм много обич към близки и приятели, раздавала съм се безпощадно. Мисля, че съм оставила повече добро след себе си и искам да ме помнят с добро.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя всеки ден от живота си, независимо дали е бил красив и щастлив, или труден и тежък.
Най-голямата ми благодарност е, че съм имала възможността да изживея достойно този прекрасен живот, без да се срамувам от себе си..

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Въпросите бяха достатъчни :)
Искам само да завърша с няколко думи от Йордан Радичков: 
  „Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не се научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага”. 
Цитирах тези слова, защото и аз ги зная от опит :).
 

 

Споделено от Катя Атанасова  
 

Радвам се, че оставих линка, който ще ви отведе в сайта на "Един от нас споделя".

Да поздравиш Криси. Абе, Катана Сенсей съм. :)))

Наистита идеята за този проект е чудесна, Сава.
Радвам се, че се включих.
Криси ще я поздравя, но можеш и сам да го направиш.
Следвай линка и ще видиш много познати/непознати хора от блога, които споделят.
Поздрави и добре дошъл!

Направи го, Сава.
Мисля, че ще се зарадва, защото този проект е направен от нея с много обич.

Прекрасно казано , мила : " Радвам се на светлината и красотата в живота, на внуците си и живея в мир със себе си " . Проекта на Криси ,наистина е чудесен , ще го разгледам с най-голямо удоволствие. Споделена и уютна вечер , желая!

Благодаря ти, Миленче!
Смятам, че повечето хора предпочитат да живеят в светлата и красива част живота.
Всички имаме "трески за дялане", но с годините при добро желание и "самокултивиране" отсяваме доброто от недоброто.
Всеки сам избира как и къде да живее.
Аз съм избрала светлината и там ми харесва:).
Разгледай и другите интервюта и ще видиш, че си заслужава отделеното време.
Благодаря ти за думата - СПОДЕЛЕНА вечер!
Нека и за теб е такава!

Четох го във Фейса. Поздрави от Родопите, приятелко свидна!

Здравей, Васко!
Аз деактивирах моя профил там преди 3 години, но може би трябва да го обновя:).
Поздрави на всички, приятелю!

Прочетох интервюто с въпросите и отговорите. После го прочетох без въпросите. Получи се разказ. Ще го озаглавя "Една жена разказва".
Поздрав!:)

Продължавай да живееш все така, в хармония със себе си, в обич, кято да раздаваш и да получаваш. Бъди щастлива, ти си добър човек!

Здравей, Лизи!
Много пъти съм се замисляла да напиша нещо сериозно за живота си. Не онези приказки и алегорични разкази , които пишех преди години.
Имам много неща за споделяне.
Ще се радвам да видя как ти си ме видяла чрез това интервю.
Пиши го по-бързо, защото ми стана любопитно:)!
Поздрави и успешно писане:)!

Здравей, Майски!
Хармонията се изгражда с години. Трябва много обич и опит.
Благодаря ти за добрите думи!
Ти си от хората тук, които ме зареждат!
Бъди щастлива и ти и милото, а и мопсовете!

Много хубави и точни думи си намерила, за да опишеш идеята ми по-горе... Трогна ме, наистина. Радвам се, че участва и ти :) С почти всеки участник в проекта ме свързва след интервюто една тънка, но здрава нишка... Нишката на СПОДЕЛЕНОСТТА.

"Като се замисля всички сме песъчинки и може би в това е смисълът на проекта на Криси.
Всички песънчинки, събрани заедно правят една безкрайна, топла и изненадваща плажна ивица, която дори разгневеното понякога море не може да завладее.
Всеки един от нас е една малка Вселена.
Събрани заедно изграждаме цялото и в това е красотата на различностите."

За тези думи специално ти БЛАГОДАРЯ!

Здравей, Катюшка!
С голям интерес прочетох интервюто с теб. Много ме впечатлиха думите на твоята майка: ”Видиш ли хубаво, не се радвай много. Видиш ли лошо, не се плаши, защото това са двете страни на една монета." Ще ги запомня!
Благодаря ти, мила!

Здравей, Криси!
Най-напред те моля да ме извиниш за закъснелия отговор!

Думите, които съм написала като увод изразяват моето виждане и усещане за проекта.
Като прочетеш едно интервю с непознат човек, след това имаш чувството, че не ти е непознат, че в него има нещо и от теб. Аз поне така усетих някои хора, които не ги познавам. Да, остава у нас нишката на СПОДЕЛЕНОСТТА.

И аз се радвам, че приех поканата, но знаеш, че не мога да отказвам, особено пък на теб:).

""Като се замисля всички сме песъчинки и може би в това е смисълът на проекта на Криси.
Всички песънчинки, събрани заедно правят една безкрайна, топла и изненадваща плажна ивица, която дори разгневеното понякога море не може да завладее.
Всеки един от нас е една малка Вселена.
Събрани заедно изграждаме цялото и в това е красотата на различностите."

За тези думи специално ти БЛАГОДАРЯ!"

Така виждам СПЛОТЕНОСТТА, която твоят проект прави с хората. Той сплотява и обединява много и различни хора.

Благодаря ти и аз, че ме направи част от ВСЕЛЕНАТА на "Един от нас"!

Здравей, Слънчево момиче!:)
Извинявам се и на теб за окъснелия отговор!

Много неща помня не само от майка си, но и от баби, дядовци, от татко.
Тези думи на майка ми ги нося през целия си живот като неразделна част и от другите "съвети", които съм получила.
В тях има много мъдрост.

И аз ти благодаря и ти пожелавам хубава вечер!

Здравей приятелю!
До скоро носех очила за далекогледство - виждах много надалече, а не виждах какво се твори "под носа ми":).
От известно време нося и за късогледство:). Всичко се променя:)
Не са оцветени в никакъв цват:).
НАТУРАЛНИ са:).
А за вярата - ако не вярваш на себе си, как да се довериш на другите?!
Нали всеки изхожда преди всичко от себе си:).

Отдавна не беше се отбивал и сега ми е особено приятно, че се поспря при мен!

Поздрави и лека нощ!

Човек, който се радва на доброто, красивото, светлото; който умее да ги създава; с такива мечти за хората и родната земя, върви по пътя към другия и себе си ... какво повече да кажа - с обич!
Поздрави и прегръдки от още една песъчинка! :)

Здравей, песъчинке поморийска:)!
Вглеждах се във всяка песъчинка и те търсех.

Радвам се на доброто, на красивото и светлото. Сега се връщам от едно място, което ще стане свято за всички в квартала ни.
Това беше мечтата ми от повече от 30 години!
След 14 месеца ще се сбъдне, живот и здраве да е!
Не мога да ти опиша колко се радвам! Ти си първата, на която го съобщавам и много се радвам, че си ти!
Защото и ти си избрала да си от светлата страна:).

Поздрави и прегръдки с обич от мен, мила и скъпа ми песъчинке!

С изключителен интерес прочетох интервюто ти. Силно ме впечатли великолепната ти метафора за песъчинките. Тя е есенция не само на оригиналния проект на Криси, но и на самите нас като съпребиваващи в заедност и разбирателство различности.
Другото, което силно ме впечатли и което за мен лично е висша степен на зрялост, е безусловното ти приемане на личното битие с всичките му плюсове и минуси, радости и скърби, удоволствия и страдания.
Тук е мястото да поздравя още веднъж Криси за чудесния й и изключително ползотворен проект, а теб - за искреността и всепобеждаващата ти добронамереност!

Здравей, приятелю Джош!
И аз като теб прочетох с изключителен интерес твоето интервю.
Някъде бях написала "познати/непознати" ( не си спомням дали в постинга или в коментар). Там те видях много познат и същевременно безкрайно непознат.

За песъчинките - не веднъж съм оприличавала хората на песачинки, включая и себе си.
Всички сме толкова дребни, но същевременно сме и личности - всеки със своя характер и нрав, но обединени, въпреки различностите сме "съпребиваващи в заедност и разбирателство различности."

Пишеш ми за зрялост:) - да, човек трябва да преживее много, да се сблъска с добро и недобро, да отсее зърното от плявата и тогава може да говорим за зрялост.
Зрелостта не се определя от възрастта, а от много други компоненти, които отлично знаеш:).

В крайна сметка най-доброто за един човек е да живее в хармония със самия себе си!

Присъединявам се към твоя поздрав за КРИСИ с най-голямо удоволствие и обич към нея!

ПРОЕКТЪТ НА КРИСИ Е МНОГО ОРИГИНАЛЕН И МАЩАБЕН.
ТОВА Е ПРОЕКТ, КОЙТО ТЪРПИ ГОЛЯМО РАЗВИТИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И Е ПРОЕКТ ЗА ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ.


Поздрави и хубав ден, далечни и близки ми приятелю!

Без въпросите интервюто ми прозвуча като разказ, не съм възнамерявала да пиша такъв, но приемам недоразумението като идея.:) Сега заминавам на почивка и като се върна ще помисля върху това.:) Хубви летни дни през последния летен месец ти желая!:)

Почерпих мъдрост от думите ти и пих от този кладенец на зрелостта, добротата и мирът в теб. Беше истинско удоволствие за мен! Самата аз се почувствах смирена, притихнала."Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни”.
А съвършеният ден... Това е денят, в който съвпадат действителността и желанията на много хора наведнъж." Това е една малка част от думите, които ми се прииска да цитирам.
Чета интервюто за втори път. Мисля, че ще го прочета пак. :)))) Хубава вечер от мен!

"Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата ми в Бог. Който е в сърцето ми. Винаги и само с него говоря. Във всеки ден, за щяло и нещяло. Бог не е Някой Там. Той е непрекъснато във всяка моя секунда и право в сърцето ми. И в сърцето на всеки друг, надявам се. Вярвам в това. Човек си казва така: Нямам сили. И после се усмихва и си казва – давай, имаш сили! И сили се появяват. Силата идва тогава, когато се изчерпи слабостта. Изцеди слабостта си, премажи я с крак. В отчаянието има страшна сила. В края на силите е истинската мощ."

Лизи, Лизи!
Извини ме, че съм приела буквално думите ти:)!
Все пак идеята не е лоша, нали:)?
Ще ми е интересно да разбера как ме виждаш от далеч:).
Приятна почивка, много настроение и забавления!

Здравей, мила Диди!
Мила, защото си написала такиви думи за моята скромна особа:).
Наистина си много мила и на мен ми е повече от приятно, че си сред приятелите ми!
Не се гордей, че ме познаваш:).
Аз съм една малка песъчинка като всички други. Аз съм един от "нас".
Това, което си цитирала са думи на любимия ми Никос Диму, които съм приела като мои:).
На мен ми се иска да цитирам тези твои думи: "Самата аз се почувствах смирена, притихнала."
Много ми харесаха!
Човек /според мен/ трябва да е смирен, притихнал и вслушан в собствения си вътрешен глас, за да може да чуе ВСЕЛЕНАТА!

Благодаря ти!
Поздрави и хубав ден!

Много неща е казал, които аз мисля, но с различни думи.
Вярата ни в Бог е едно от нещата, които ни обединява.
Прочетох и интрвюто с ЕЛЗА, което също много ми допадна.
Във всяко интервю има по нещо, за което можеш да кажеш: "Ето това са мои мисли и мое кредо!".

Поздрави, Диди!
Извини ме, че се забавих с отговорите!
Прегръщам те!

Прочетох с интерес. Много от написаното ми импонира, идентифицирах се с някои от отговорите ти.
Прегръдки от мен!

Здравей, Ивче!
Няма как да не ти допадне:). Замесени сме от "едно тесто":).
Прегръдка и от мен!

и жизнелюбиво... хубаво е при теб, Катя..
поздрав за теб, от сърце..

Светлото идва от светулките в шепата, а жизнелюбието от погалването на птиче крило.
Поздрави и за теб и лека нощ!