Сигурно често сте чували някой да казва: „ Ако знаех тогава това, което знам сега...“ Искало ли ви се е да продължите... Ами да... Давайте... Ето така...

Щях да се вслушвам в сърцето си повече.

Щях да се радвам повече... и да се тревожа по-малко.

Щях да разбирам колко бързо отлитат ученическите времена... и изведнъж трябва да си търся работа... Всъщност, няма значение.

Щях да се притеснявам по-малко какво мислят другите хора.

Щях да се наслаждавам пълноценно на жизнеността си и на гладката си кожа.

Щях да съм по-игрива и да се тормозя по-малко.

Щях да знам, че красотата ми се крие в любовта ми към живота.

Щях да се замислям за това колко много ме обичат родителите ми и да вярвам, че правят за мен всичко по силите си.

Щях да се наслаждавам на усещането, че съм влюбена и по-малко да се тревожа за развоя на връзката.

Щеше да ми е ясно, че тя навярно ще се „скъса“..., но ще се появи нещо по-хубаво. Нямаше да се страхувам да се държа като дете.

Щях да съм по-дръзка.

Щях да търся у всекиго добрите му страни и да го харесвам заради тях. Нямаше да си губя времето с хора, само защото са „известни“.

Щях да се запиша на танци. Щях да харесвам тялото си такова, каквото е.

Щях да вярвам на приятелите си.

Щях да бъда приятел, на който може да се вярва.

Щеше да ми харесва да се целувам. Ама наистина да ми харесва.

Щях да съм по-внимателна в преценките си и по-често да показвам благодарността си, със сигурност.

 

Извини ме, Но ние сме тук /в този наш Живот/,
за да се учим ,и УРоците са доста труднички ,мила !!
Не слагай Каруцата пред КОня !!
успеххх и....пове4е действие,
по малко чат !@
усмивки Юлия

Така е,стига да не причиняваш болка на другия. А това никога не е гарантирано,за съжаление...

щях да живея!