Този постинг, с малки корекции съм публикувала преди 2 /две/ години тук.
Пролазничето ми е пораснало. Имам и друго, което ходи доста стабилно за само едничката си годинка, но то е далече и не може да изтопурка през вратата ми.

СЕЩАМ СЕ ЗА ОЩЕ ЕДНА  "ПРИКАЗКА", КОЯТО СЕ ИЗПОЛЗВАШЕ ЗА ТОЗИ СВЯТ ДЕН - "ЗАМЪЧИ СЕ БОЖА МАЙКА ОТ ИГНАЖДЕН ДО КОЛЕДА".
ТЕЗИ НЯКОЛКО ДНИ ДО БЪДНИ ВЕЧЕР, КОГАТО ВСИЧКИ ЩЕ СЕ СЪБЕРЕМ НА ПРЕКАДЕНАТА И ОСВЕТЕНА ТРАПЕЗА В ОЧАКВАНЕ НА РОЖДЕСТВОТО ХРИСТОВО ЗА МЕН СА МНОГО СИЛНИ ДНИ.
ПО-ДОЛУ НАПИСАХ, ЧЕ В ТЕЗИ ДНИ, КОЙТО НЕ Е СПАЗВАЛ КОЛЕДНИЯ ПОСТ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ СЕГА - ЩЕ МУ СЕ ЗАЧЕТЕ.
ВСЕ ПАК ПОСТ НЕ ОЗНАЧАВА САМО ДА  СЕ ЛИШИМ ОТ НЯКОИ ХРАНИ.
ПОСТЪТ Е ПРЕДИ ВСИЧКО ВРЕМЕ ЗА ОЧИСТВАНЕ НА ДУХА И ДУШАТА , ВРЕМЕ ЗА ПОКАЯНИЕ, СМИРЕНИЕ И МИЛОСЪРДИЕ.
МИСЛЯ СИ, ЧЕ НЕ САМО ТЕЗИ ДНИ ТРЯБВА ДА СА ИЗПЪЛНЕНИ С ДОБРОТА, МИЛОСЪРДИЕ, СМИРЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ.
НЕКА ТЕЗИ ДОБРОДЕТЕЛИ ДА СА ВИНАГИ В НАС, ДА НОСИМ БОГА В СЪРЦАТА СИ И ДА СЕ ОТЪРСИМ ОТ ИЗКУШЕНИЯТА, КОИТО НИ ДЕБНАТ ОТ ВСЯКЪДЕ!
АКО СМЕ ТАКИВА, В 2131-ВА ГОДИНА НЯМА ДА СМЕ САМО 1 /ЕДИН/ БЪЛГАРИН, А ЩЕ СЕ ЗАПАЗИ БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ ВО ВЕК!  

На Игнажден   запалвам свещичка и се моля за душата на ДЯКОНА ИГНАТИЙ, каквато е неговата последна воля.                                  



На 20 декември всяка година Българската Православна църква празнува Игнажден - денят, от който, според народните вярвания, започват Коледните празници.
Сега е моментът, който не е спазвал Коледния пост да го направи, макар в много съкратен вариант. Ще му се зачете. 

Празникът се нарича още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден", "Пролазник". 
Внимавайте кой ще влезе, "полазе" пръв в дома ви на този ден – такава ще е годината.
Аз съм поканила /тя и без покана ще дойде:)/ за Пролазниче и тази година внучката ми Мишел.
Ще влети като халичка през вратата с цвърчене: "Бабо Катииии":))) и ще ми се хвърли на врата като едно красиво, розово-червено,пораснало пухче.
Такава си пожелавам да е годината, такава я пожелавам и на всички вас - да е като красиво, розово-червено, пораснало пухче.



                 

               
  ЖИТИЕ НА СВ. МЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ


Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св.Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички 

св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях" (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св.Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сего току-що начевам да бъда негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

                       Из "ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ"

 

с едно едничко желание, да ти донеса късмет, да ти е пълно на душичката, да си здрава и щастлива. Прегръдки, Кате!

Здравей, мила Мая!
Първият ПОЛАЗНИК на виртуалната ми къщичка е Таня/Stela50, поне така е според статистиката.
Теб те приемам за ПОЛАЗНИКА, който ми е оставил скъп дар - най-хубавите пожелания, които ти връщам многократно и от сърце!
Прегръдки и за теб, Майче!

Запалих свещичка и се помолих за душата на ДЯКОНА ИГНАТИЙ, както е казал пред отец Тодор Митов.
Това е последната воля на АПОСТОЛА.
Нека на този свят ден да се помолим за неговата душа, за душата на ДЯКОН ИГНАТИЙ!
Защото: "Каквото съм правил, в полза народу е" - така е Апостоле, ДЯКОНЕ ИГНАТИЕ! Никой след теб не е бил толкова чист пред отлара на Родината ни!
Поклон пред теб, ДЯКОНЕ ИГНАТИЕ /БОГОНОСЕЦО/!

Хубаво е да научиш нещо ново.
Има голяма сила в житията, защото са наистина живяни от живи хора. Върху такива пилони днешния свят съществува.
Светците и мъчениците са тези, които са заобиколили центъра на доброто и светлината срещу злото и тъмнината.
Много ми хареса, Катя!

Много сила има в "Житията", приятелю.
Като се замисля повечето са посветени на мъченици или великомъченици.
Те са такива в името на Бога /не съм фанатичка, макар да ми се иска вярата ми да е по-силна и несломима!/.
Всичките светии са дали нещо на хората от тяхното време и са преминали през вековете до нас.
Благодарение на тях /пилоните, както ги наричаш/, продължаваме да вярваме в добрто и да се борим срещу злото, което в днешни дни ни е заобиколило отвсякъде.
ВЯРВАМ, че доброто ще победи и сърцата ни ще се изпълнят с доброта, състрадание, милосърдие и покаяние.
Надявам се!

Поздрави, КАРАЯНи!

Отново зима и отново студ...

Едно напомняне на Съвършенния

за тленността.

Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -

небрежно пуснали търговците отново в Храма.

Почувствали изтичането на Живота

от върха на пръстите

се сещаме, че връзката ни с Него

е крехка като ледени висулки.

Виж - падат и начупват

завинаги кристалната си структура.

Безмълвно се топят

и всички клетви за необратими спомени и уникалност

ще бъдат жалки, като добре заучен ритуал...

Застинали зад сенките на Бъдника

по своемо предчувстваме,

как пъпките на дряна

издават онова Прераждане,

в което се стопяваме до локва,

от която Земята утолява жажда.

В основата на всяко коледно дърво

са соковете от пръстта.


Желая Ви много здраве и вдъхновение!

Едното полазниче е пораснало, другото е далече; по - важното е, че и двете всеки ден прекрачват прага на онази светла врата от обич, дето е в душата ти.
Прочетох с интерес постинга ти, благодаря ти!
Поздрав за теб, за любимите хора, разбира се - и за полазничетата слънчеви!
Светли предпразнични и коледни мигове, Кате!
Прегръдки!

Здравей, Андромен!
Много ме развълнува твоят "Игнажден", изпълнен с толкова много истини, преживени истини и други, които предстоят.
Все пак се ПРЕРАЖДАМЕ за добро, за сила на Земята, от която ние черпим сили.
Много размисли поражда всяка твоя дума у мен, но ще спра до тук с пожелание за здраве, което символизират пъпките на дряна, щедрост не само по Коледа и истинска вяра в доброто!

Мила, Мег!
Винаги ме радват думите ти, които стигат направо до сърцето!
Растат полазничетата с Божия благослов.
Едното ме гушна, а другото ми хлъцна:))) по телефона.
Радост голяма са за мен!
Благодаря ти за поздрава и пожеланията към мен, близките ми и най-вече за слънчевите полазничета:)))!
Светли и изпълнени с обич да са дните ти /твоите и на близките ти/ не само по Коледа, а во век!
Прегръщам те с обич!

Повече богоносци на земята, за да е мирен света!:)
Светли празници, Кате!:)

Дай, Боже, Лизи!
Колкото са повече, толкова светът ще е по-добър!
Светли празници и на теб!