Не знам защо се сетих за тази песен точно сега - може би заради предстоящия концерт на Том Джоунс или заради зеленината, с която ме посрещна нашето село, но мелодията ми се върти из ума цял ден.

На 60 години и аз ще се сдобия със село! Това е мечтата на живота ми J.
Минаваме т.н. ГРАНИЦА съвсем без проблеми и много бързо.
Аз нямам търпение и дори това около 5 минутно забавяне ме напряга.
На няколко километра пред нас е то - нашето село!
От татко знам, че нАпреко е на около 3-4км. от селото, в което са живели до 52-ра.
Ние караме по "царския път". Идва малко по-далече, но все пак е съвсем близо до България.
Това са първите метри след ГКПП-то:
                                 
                            
                               
Мишел ми чурулика нещо, но аз почти не я чувам. Аз съм на нейните години в момента и съм там, където татко ме е "водил"  години наред.
Усещам онова предателско трептене в гласа ми, когато казвам, че трябва да караме към Като Неврокопи /ЗърЬОво, както го наричаше баба/.
Близо е, много го е близо, но аз съм безкрайно нетърпелива.
 С огромна радост прочитам табелата и вече се чувствам у дома си!

            

Това видях от Като Неврокопи, защото Куманич беше съвсем близко - на няколко километра пред нас, все в дясно!
Излизаме на пътя за селото - виждам в далечината къщи и си мисля, че това са двете села - Горно и Долно Броди /не съм проверявала, разчитам само на спомените си/.
Посвещавам тази снимка на всеки, който открие името на селото на предците си

                        

Ние продължаваме  пътя си сред зелените поля и млади лозя в прегръдката на Стъргач планина.

                      


Гледам и непрекъснато се питам - коя ли от тези ниви е била наша?
Всъщниост това вече няма никакво значение. Знам, че тук съм сред онези ниви и хълмове, за които съм слушала през целия си живот. До преди 15 години и нещо.
Не е далече селото, а си имам и "ориентир" -  църквата. За нея татко ми казваше, че се виждала и от България, когато вече тук не е било българско. 

                    

"Стискай зъби" - казвам си. "Не бързай толкова вече е съвсем близо!"
Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни!
С помощта на Мишел и едно стадо с кози малко се разсейвам, но съвсем мъничко.

                    

Стигаме до една указателна табела и настоявам да спрем.
Ето го - на два километра от мен! Или може би аз от него.

                  

Тук съм! Иска ми се да извикам, но само преглъщам вика си, заедно със сълзите.

Най-накрая - стигаме до заветното "Добре дощли!"
Дали ще сме добре дошли или не съвсем ще видя след малко. Спомням си татко, баба и дядо как ги наричаха "гърчулята".
А те нас как ли са ни наричали?!
Минали са толкова години, толкова пролети и листопади, толкова зими и изгарящи лета! Светът се глобализира, а и ние с него.
Може на някой да му се струва твърде сантиментално и мелодраматично, но аз така преживявам всяко нещо, а това преживяване за мен е едно от най-специалните! 


              

Слизам и погалвам табелата, на която пише ДасотО /е, отдавна вече не е КУМАНИЧ!/  и предателското треперене в гласа ми се превръща в една гореща сълза. Разплаква се и Мишел, макар да не знае защо, но нали аз бърша сълзите си и тя заедно с мен.
Не видяхме много от селото, което никак не е голямо. Една сравнително широка улица, вероятно има и някой и друг сокак, но това са първите къщи, които видях, а в малко по-далечен план се вижда църквата:

               

Има живот в селото. Има нови къщи, има хора, които си пият кафето на терасите, разговарят на гръцки за техни си работи.
Има и много цветя. Това ми направи голямо впечатление.
         
             
                   
След двайсетина метра виждам една къща, за която почти съм сигурна, че е била нашата къща.
Сърцето ми издайнически претреперва и се кани да излезе от ритъм. Казват, че сърцето не греши.
Къщата е стара и грохнала от годините, но е такава, каквато ми я е описвал татко и каквато аз съм си я представяла - на два ката, дълга с няколко стаи - за всеки брат /на дядо/ и семействата им и една обща кухня за всички /типично патриархална къща/.
Не спираме пред нея. Снимам я от колата, защото вече се задавям от сълзи. Къщата е "Току под църквата" - така ми е разказвал татко.


     

След малко сме пред самата дълго лееяна от мен църква.
За нея ще напиша отделно.



Концертът на Т.Джоунс мина отдавна. Тогава съм започнала да пиша постинга - 29.10., но днес го преполових. Не искам да "накачуля" /израз в нашия дом/ всичко наведнъж.
За църквата и хората ще напиша някой друг път.

Хубаво е селото и планините около него, но най-хубавото е че си го преоткрила отново. Поздрав3и за постинга

Здравей, Вени!
Хубаво е селото и Стъргач е хубава!
За пръв път го видях през лятото.
Беше много емоционална среща за мен с миналото.
Поздрави и на теб!

Да се върнеш там, където са живели предците ти, на място - обитавано от теб в мечтите ... толкова е мило, топло, светло, свято ... И нищо, че няма с кого да разделиш тишината на опустелите стаи ... душата се радва. Кате мила, толкова е хубаво, че си се върнала при извора! Винаги ще те топли това завръщане!
Като сълзичката на Мишел! :)
Прегръдка!

Да се завърнеш към корените си е един много вълнуващ момент, мила Мег.
Поне за мен беше така.
Бях там, от където е започнал живота си филизът на нашия клон.
Видях онази къща, която разтуптя до полуда сърцето ми и изпълни всичко с разказите най-вече на татко.
Той не е роден там. Живял е само около две години в Куманич, но нишката наистина е много здрава. Свързва ни вече 6-то поколение.
Сълзичката на Мишел:) - тя направо си плака с мен от солидарност:) - това е още по-силно за мен.
Благодаря ти, Мег!
Прегръщам те.

Поздрави, Кате!

Здравей, Гоги!
За мен това посещение беше повече от мечта.
Беше изпълнено обещание, среща с представите ми за нещо минало, но много близко и скъпо.

Поздравявам те!

Ех, и аз като теб се разплаках . . .
По-важното е че си успяла да осъществиш мечтата си!
Поздрави и целувки за теб и Мишел!

Мъка е, Раче! Голяма мъка е насила да те принудят да напуснеш родното си място.
Мисля си, че и за гърците е било мъка, защото тях пък насила са ги заселили в исконни български земи.
Всичко е политика, но на гърба на обикновените хора.
Поздрави на теб, Нели и Радостинчето от мен и Мишел:).

И мен ме върна някъде далече в едно село Катенце. И аз избърсаx една сълза..Голяма душа си ти!

Поздравления, Катя!!!

Здравей, Светле!
Това завръщане е не само в едно чуждо вече село. Това е завръщане в едно време, в което всички се събирахме в стаята на баба и дядо и аз потъвах в техните разкази и спомени.
Избърсваме сълзите си или ги преглъщаме, но те ни правят хора, които милеят за род и Родина, където и да сме.
Поздрави, Светле!

Благодаря, Васко!
Поздрави на ТВОЕТО Павелско!

Просто съпреживях с теб! Много топличка и спокойна седмица ти желая!

Голям сантимент е...

Поздрави, Катя!

Благодаря ти, Майче! За съпреживяното!

Затрогващо пътуване, но това са фестоните на чувствата. А какво си преживяла само ти си знаеш.:)

Невероятен сантимент е!
Така не бях се чувствала от доста време.

Поздрави и от мен!

Здравей, Санде!
За мен преживяването беше невероятно!
Почти се бях примирила, че може и да видя селото, но се случи.

Поздрави, Санде!

/Ще си изпълня обещанието при първа възможност!:)/

Здравей, Лизи!

Много затрогващо наистина!
Сега си спомням по минути престоя ни там и отново съм пред сълзи.
Права си за фестоните - истинското преживяване не мога да го опиша с думи.

Поздрави, Лизи!

Съкровено и мило, както винаги е било при теб и с теб, скъпа Катя! Човек трябва да познава корените си! Поздрави! Благодаря и аз за споделеното дълбоко от душата!

Хубави снимки, вечни песни...
Лека вечер!...

Мила Скарлет, здравей!
Наистина е съкровено и понякога се питам дали е необходимо да разголвам душата си толкова.
Но ти и всички, които съпреживявате заедно с мен ме карате да си мисля, че си струва.
Благодаря ти за милите и топли думи!
Прегръщам те!

Благодаря ти, Маринче!
Песните са вечни, но снимките съм ги орязала и намалила максимално.
Поздрави и на теб!

Сбъдването на една мечта, стаените чувства от години,
завръщането при корените ... емоционално, твърде човешко.
Прегръдка за теб, мила !

Привет, Катя! Така хубаво си го написала, че мога само да си представя как си се чувствала! Радвам се за теб!

Здравей, мила Таня!
Това за мен не беше мечта, беше едно неизпълнено обещание, което накрая изпълних.
Не мога да опиша с думи емоционалното си състояние там.
Може би състоянието ми е било най-нормално и човешко.
Благодаря ти, Таня!
Прегръдка и за теб!

Здравей, приятелю!
Благодаря ти, че разбираш вълнението ми!
И аз се радвам, че най-накрая изпълних неизпълненото!
Поздрави!

Всъщност това е едно поклонение пред паметта на баща ти и завръщане ТАМ - в приказния свят на детството. Както Васил Найденов пее за старата къща с дъх на старо вино и сладко от смокини, скрити...". За това са и тези заразителни и силни емоции.

Там ... преди сто лета ...
Хвана не на тясно.
Да, върнах се във вълшебния свят на детството, когато всички бяхме заедно. ЗАЕДНО /чак ми се доплака/, когато КУМАНИЧ беше центъра на света!