На Чайчето с благодарност- /4aiotgluhar4e/
Снощи получих един коментар от Чайчето, който много ме развълнува.
Върна ме в ароматите на моето детство, които описах преди малко повече от две години.
Извинявам се, че отново пускам този постинг.
Подарявам го на Чайчето, която ме върна в детството, с прекрасните му аромати и любимите ми хора.
Благодаря ти, Чайче!
Ароматите на дядовата къща, започваха с ароматите на цветята от градината на лелите ми и бабината зеленчукова градина.
В различни сезони ароматите и цветовете бяха различни, но за мен най-силни си остават аромата на крем, от страната на стаите на лелите ми и аромата на жасмин и презрели смокини от страната на стаята на баба и дядо. Такъв аромат не съм срещала никога след това, макар да съм живяла на различни места в България.
Силният и свеж аромат на чемшир, с който бяха оградени цветята ме караше да затварям очи от удоволствие!
Бабината зеленчукова градина беше много подредена, като всичко в този дом, но аз обичах да се завирам сред краставиците и копъра, имаха неповторим и до днес аромат!
Миришеше и на млада, току-що цъфнала чубрица.
Зелено, зелено, зелено и много ароматно, а за вкуса ... просто няма такъв вкус сега!
След като съм се "надишала" на любимите ми градински аромати влизах в къщи.
Там винаги беше прохладно и с един много лек мирис на орехова шума. Така ме посрещаше вестибюлът.
Всъщност всяка стая си имаше свой аромат и като че ли свой живот!
Много ми е странно, като се замислям сега, че там никога не миришеше на манджа ...
В по-късно време в стаята на баба миришеше леко на валериан, но не натрапчиво, и нe ми е било неприятно.
Обичах стаите на лелите ми - те бяха някаква вълшебна приказка с много коприна и дантели и с аромат на пудра и парфюм.
Дядо ми пушеше по две цигари на ден с кехлибарено цигаре, седейки по турски на една софа, която си беше само негова /понякога ме вземаше и мен там:)/, но прозорецът от неговата страна винаги беше отворен и димът беше много приятен, не може да се сравни със сегашните плътни стени от цигарен дим, който те задушава!
Това беше ароматът на гостната, салона /или хола, както му казваме сега/.
В кухнята винаги миришеше на чай - различен, пирински чай, чийто аромат не мога да намеря и до сега, не че не съм купувала пирински чай, но не е същият ...
Стаята на баба миришеше на кафе и какао, които тя държеше в едни големи сребърни кутии. Този аромат ме преследва навсякъде, но не съм го уловила никъде ...
Във вестибюла имаше една плъзгаща се врата с витражи. Имаше и шкаф с витражи, където баба държеше изящни сервизи. Този шкаф винаги ми миришеше на сладко от горски ягоди. Много красиви бяха витражите! Жалко, че вече ги няма или са заменени на места с обикновени стъкла ...
Тази плъзгаща се, витражна врата отваряше пътя към едни дървени стълби за горния етаж - знаех кое стъпало как поскърцва:).
Там миришеше на нещо, което и сега не мога да определя. Може би, ако бях сомелиер щях да кажа, че миришеше на дъб, на цитруси, на табак и някакъв остатъчен или далечен привкус и аромат на нещо много любимо.
Този аромат е нещо специфично и много сепициално, което го няма никъде другаде, и който ме караше да примирам от щастие!
А балкона! Така му казваха, но той си беше една много голяма тераса, която ми приличаше /сега си давам сметка/ на средиземноморските градини - от три страни зашумена с лози, дъхаща на слънце и радост.
Имаше и едни пълзящи рози, на които казваха японски, но сега разбирам, че са били някакви други, защото сегашните ми представи за японски рози не се покриват с тогавашните ...
Лозите и розите се преплитаха и създаваха едно зелено-розово, неповторимо настроение!
Когато гроздаците започваха да стават от зелени виолетови, а после тъмно лилаво-черни тогава картината ставаше наистина средиземноморска!
Къщата живееше щастливо с различните си аромати, които по никакъв начин не си пречеха, а се допълваха, както всичките й обитатели ...
Щастлив дом, щастливи хора, щастливи аромати и аз сред тях - най-щастливото дете на света!
11.10.2012 22:20
Незабравими са, приятелю.
Това е само един фрагмент от многото ми детски спомени.
Поздрави и на теб!
Здравей, Ати!
Така беше. Всичко се допълваше и беше щастливо детство и сегашен спомен.
Боже, как мило ми стана! И пак ще цитирам моя приятел, който казва "Тя винаги ме връща в детството, когато светът беше прекрасен". Така си е!
Отдавна се каня да продължа разказа си за кухнята на баба, но след твоя разказ вече ще го направя.
Прегръщам те, Кате, и ти желая да създадеш същите кресиви спомени на Мишел :)
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Спомените ми за аромат на дюли и парени червени пУперки:), както казваше баба ми Катя са от друго място и друг сезон.
За тях не съм писала.
Винаги по-скъпи са ми били тези аромати от дядовата къща в Града.
Като се замисля сега ми се струва, че всичко преживяно в детството е прекрасно.
Всички бяхме заедно, всички се обичахме и ми става и мило и тъжно.
Старая се да създам красиви представи на Мишел, дано и спомените й бъдат красиви.
Хубав ден, Чайче!
Знаеш, че на мен малко ми трябва.
Представих си изоставени къщи - с празни стаи и прозорци като избодени очи, със жално скърцащи врати.
Да сгреем ръцете си - КЪДЕ?
Душите ни са забравени в тези къщи, а дали сме намерили несъществуващите неща?
Не, не сме - те са несъществуващи, те са суета.
Няма по-хубаво нещо от родното огнище.
Стига, Санде!
Така ли ще започна деня? Със сълзи?
Благодаря ти за споделеното! Прегръдки за теб и за Мишел, един ден тя ще разказва, а ти ще я слушаш и ще й се радваш!
Днес ми стана много мъчно още от сутринта.
Сандето с това стихотвотворение отвори вратата на тъжните спомени у мен.
После при Цветан Андреев прочетох нещо и съвсем се натъжих /меко казано/.
Иначе, когато ги писах тези спомени преди две години ми беше светло и уютно като в детството.
Различен момент - различни чувства.
Поздрави и прегръдки за теб от нас с Мишел.
Сигурна съм, че внучката ти ще разказва за обичта с обич.
Къде отидоха тези години?
То е най-специалната част от живота ни.
Една сълза за спомена.
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder