Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2012 22:15 - СПОМЕНИ И БЛАГОДАРНОСТ - АРОМАТИТЕ НА ДЯДОВАТА КЪЩА
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8545 Коментари: 16 Гласове:
43


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                          image


                                       На Чайчето  с благодарност- /4aiotgluhar4e/


Снощи получих един коментар от Чайчето, който много ме развълнува.

Върна ме в ароматите на моето детство, които описах  преди малко повече  от две години.

Извинявам се, че отново пускам този постинг.
Подарявам го на Чайчето, която ме върна в детството, с прекрасните му аромати и любимите ми хора.

Благодаря ти, Чайче!

 

Ароматите на дядовата къща, започваха с ароматите на цветята от градината на лелите ми и бабината зеленчукова градина.
В различни сезони ароматите и цветовете бяха различни, но за мен най-силни си остават аромата на крем, от страната на стаите на лелите ми и аромата на жасмин и презрели смокини от страната на стаята на баба и дядо. Такъв аромат не съм срещала никога след това, макар да съм живяла на различни места в България.
Силният и свеж аромат на чемшир, с който бяха оградени цветята ме караше да затварям очи от удоволствие!
Бабината зеленчукова градина беше много подредена, като всичко в този дом, но аз обичах да се завирам сред краставиците и копъра, имаха неповторим и до днес аромат!
Миришеше и на млада, току-що цъфнала чубрица.
Зелено, зелено, зелено и много ароматно, а за вкуса  ... просто няма такъв вкус сега!
След като съм се "надишала" на любимите ми градински аромати влизах в къщи.
Там винаги беше прохладно и с един много лек мирис на орехова шума. Така ме посрещаше вестибюлът.
Всъщност всяка стая си имаше свой аромат и като че ли свой живот!
Много ми е странно, като се замислям сега, че там никога не миришеше на манджа ...
В по-късно време в стаята на баба миришеше леко на валериан, но не натрапчиво, и нe ми е било неприятно.
Обичах стаите на лелите ми - те бяха някаква вълшебна приказка с много коприна и дантели и с аромат на пудра и парфюм.
Дядо ми пушеше по две цигари на ден с кехлибарено цигаре, седейки по турски на една софа, която си беше само негова /понякога ме вземаше и мен там:)/, но прозорецът от неговата страна винаги беше отворен и димът беше много приятен, не може да се сравни със сегашните плътни стени от цигарен дим, който те задушава!
Това беше ароматът на гостната
, салона  /или хола, както му казваме сега/.
В кухнята винаги миришеше на чай - различен, пирински чай, чийто аромат не мога да намеря и до сега, не че не съм купувала пирински чай, но не е същият ...
Стаята на баба миришеше на кафе и какао, които тя държеше в едни големи сребърни кутии. Този аромат ме преследва навсякъде, но не съм го уловила никъде ...
Във вестибюла имаше една плъзгаща се врата с витражи. Имаше и шкаф с витражи, където баба държеше изящни сервизи. Този шкаф винаги ми миришеше на сладко от горски ягоди. Много красиви бяха витражите! Жалко, че вече ги няма или са заменени на места с обикновени стъкла ...
Тази плъзгаща се, витражна врата отваряше пътя към едни дървени стълби за горния етаж - знаех кое стъпало как поскърцва:).
Там миришеше на нещо, което и сега не мога да определя. Може би, ако бях сомелиер щях да кажа, че миришеше на дъб, на цитруси, на табак и някакъв остатъчен или далечен привкус и аромат на нещо много любимо.    
Този аромат е нещо специфично и много сепициално, което го няма никъде другаде, и който ме караше да примирам от щастие!
А балкона! Така му казваха, но той си беше една много голяма тераса, която ми приличаше /сега си давам сметка/ на средиземноморските градини - от три страни зашумена с лози, дъхаща на слънце и радост.
Имаше и едни пълзящи рози, на които казваха японски, но сега разбирам, че са били някакви други, защото сегашните ми представи за японски рози не се покриват с тогавашните ...
Лозите и розите се преплитаха и създаваха едно зелено-розово, неповторимо настроение! 
Когато гроздаците започваха да стават от зелени виолетови, а после тъмно лилаво-черни тогава картината ставаше наистина средиземноморска!
Къщата живееше щастливо с различните си аромати, които по никакъв начин не си пречеха, а се допълваха, както всичките й обитатели ...
Щастлив дом, щастливи хора, щастливи аромати и аз сред тях - най-щастливото дете на света!

                                     image

                                 


                                                     
                                                    
                                                   


 




Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitkaloto - Хубави спомени!Те никога не се з...
11.10.2012 22:20
Хубави спомени!Те никога не се забравят!Поздрави!
цитирай
2. tota - Поздрави, Кате!
11.10.2012 22:47
"Къщата живееше щастливо с различните си аромати, които по никакъв начин не си пречеха, а се допълваха, както всичките й обитатели ..." Хубав спомен!!
цитирай
3. katan - 1. mitkaloto - Хубави спомени!
11.10.2012 23:02
mitkaloto написа:
Хубави спомени!Те никога не се забравят!Поздрави!


Незабравими са, приятелю.
Това е само един фрагмент от многото ми детски спомени.
Поздрави и на теб!
цитирай
4. katan - 2. tota - Поздрави, Кате!
11.10.2012 23:04
tota написа:
"Къщата живееше щастливо с различните си аромати, които по никакъв начин не си пречеха, а се допълваха, както всичките й обитатели ..." Хубав спомен!!


Здравей, Ати!
Така беше. Всичко се допълваше и беше щастливо детство и сегашен спомен.
цитирай
5. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, Катя!
11.10.2012 23:46
Тези прекрасно разказани спомени ми дадоха да разбера, че всички споменни къщи от детството са еднакви. Така си мисля, защото през цялото време докато четях, си мислех, че си описала бабината къща. Аз само ще добавя аромата на дюли през есента и полъха на вятъра откъм Струма.
Боже, как мило ми стана! И пак ще цитирам моя приятел, който казва "Тя винаги ме връща в детството, когато светът беше прекрасен". Така си е!
Отдавна се каня да продължа разказа си за кухнята на баба, но след твоя разказ вече ще го направя.
Прегръщам те, Кате, и ти желая да създадеш същите кресиви спомени на Мишел :)
цитирай
6. sande - Санде: А пък аз те поздравявам, Кате, с едно хубаво стихотворене...
12.10.2012 06:02
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов
цитирай
7. katan - Добро утро, Чайче!
12.10.2012 08:53
Спомените ми от детството в Града край Места описах преди две години с мисъл и посвещение на Мишел.
Спомените ми за аромат на дюли и парени червени пУперки:), както казваше баба ми Катя са от друго място и друг сезон.
За тях не съм писала.
Винаги по-скъпи са ми били тези аромати от дядовата къща в Града.
Като се замисля сега ми се струва, че всичко преживяно в детството е прекрасно.
Всички бяхме заедно, всички се обичахме и ми става и мило и тъжно.
Старая се да създам красиви представи на Мишел, дано и спомените й бъдат красиви.
Хубав ден, Чайче!



цитирай
8. katan - Здравей, Санде!
12.10.2012 08:54
Това стихотворение ме разплака.
Знаеш, че на мен малко ми трябва.
Представих си изоставени къщи - с празни стаи и прозорци като избодени очи, със жално скърцащи врати.
Да сгреем ръцете си - КЪДЕ?
Душите ни са забравени в тези къщи, а дали сме намерили несъществуващите неща?
Не, не сме - те са несъществуващи, те са суета.
Няма по-хубаво нещо от родното огнище.
Стига, Санде!
Така ли ще започна деня? Със сълзи?
цитирай
9. megg - Красив спомен, Кате!
12.10.2012 09:44
Топлото ухание на обич, на детство със слънце в косите. И - в душите! С умиление се върнах назад, когато едно момиченце обичаше да се потапя в пъстроцветното ухание на зюмбюли, да замижава срещу наредените върху раклата дюли, защото светеха, а трендафилът под прозорците обгръщаше всичко в червено, топло червено ...
Благодаря ти за споделеното! Прегръдки за теб и за Мишел, един ден тя ще разказва, а ти ще я слушаш и ще й се радваш!
цитирай
10. katan - 9. megg - Красив спомен, Кате!
12.10.2012 12:05
Здравей, Мег!
Днес ми стана много мъчно още от сутринта.
Сандето с това стихотвотворение отвори вратата на тъжните спомени у мен.
После при Цветан Андреев прочетох нещо и съвсем се натъжих /меко казано/.
Иначе, когато ги писах тези спомени преди две години ми беше светло и уютно като в детството.
Различен момент - различни чувства.

Поздрави и прегръдки за теб от нас с Мишел.
цитирай
11. gocho52 - Правя подобен букет от аромати и багри на село...
12.10.2012 12:30
Надявам се един ден внучката ми да разказва като тебе,Кате.
цитирай
12. monaliza121 - Поздрав, Кате!:) Замириса ми и на ...
12.10.2012 12:35
Поздрав, Кате!:) Замириса ми и на мен... на безгрижно детство:)
цитирай
13. katan - 11. gocho52 - Правя подобен букет от аромати и багри на село
12.10.2012 12:36
Децата си спомнят и разказват това, което са видели, Гошо.
Сигурна съм, че внучката ти ще разказва за обичта с обич.
цитирай
14. katan - monaliza121 -
12.10.2012 12:40
Безгрижно и много щастливо, Лизи.
Къде отидоха тези години?
цитирай
15. makont - Вече никога няма да мирише така, Катя!
12.10.2012 14:59
Толкова ароматно си го написала. И аз вдъхнах с теб отново и отново тези прекрасни миризми на бабината къща, но нея вече я няма, няма ги и миризмите. Да, нищо не мирише така, така сладко, така нежно, така докосващо. Една сълзичка се спусна по лявата скула, тайничко я обърсах и се усмихнах. Май така е по-добре. Усмивки от мен!
цитирай
16. katan - Здравей, Мая!
12.10.2012 16:52
Нищо не като в детството.
То е най-специалната част от живота ни.
Една сълза за спомена.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656520
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031