Това е нещо, което бях публикувала преди няколко месеца. Оказа се, че драмата на Мишел е драма на много деца на нейната тогавашна възраст. Бях деактивирала постинга и той изчезна, както изчезна цялото съдържание на блога на Васил Венински - veninski.
Днес - О, ЧУДО!!!!!
Намерих на едно закътано място черновата на постинга и ми стана хем мило, хем смешно, но и някак много приятно, че това, което исках НЯКОГА да прочете Мишел си е тук.
Извинявам се за повторната публикация! 

Всеки човек си има драма. За едни драмата на другите е комедия, за други е водевил или виц, но драмата си е драма, за този, който я преживява, независимо от възрастта или гледната точка на другите.

Всеки си има своята малка или голяма драма.

Всеки си мисли, че това , което той преживява е най-силното, най-тежкото, най-драматичното, изобщо най.

Всеки е имал, има или ще има своята драма, било то голяма, малка, смешна, но обикновена човешка драма.

Няколко дни преживявах една драма. Драмата на Мишел.

Наблюдавах  я и се измъчвах заедно с нея, но я обичам и искам един ден за тази драма да говорим през смях  и да се шегуваме с нея.

Милото на баба! Оказа се стоик. Малко, красиво, умно и ... разбрано.

Драмата на Мишел се казва „Бибито Жабчо”:).
                                      
                                

Сега като си я взеха се надявам  „Бибито Бе”:), което е у тях да е последвало Бибито Жабчо и драмата да свърши тук, днес и при мен.

Драмата на любимата ми внучка, която вече е на 2 години и цели 8 месеца! /днес ги навърши/ е, че не може да заспи без Бибито /биберон-залъгалка/.

Аз реших да се „жертвам” като един Матросов и да я отуча от бибита - жабчовци, калинки, Маи или Бе-та.

Оказа се не сложно, но все пак  силно драматично за детето. Може би това е първата драма в живота й.

Първото заспиване беше трудно – отне ни повече от 3 /три/ часа, но все пак  с приказки, с клипчета, които съм й правила, с мечето и сърнето, /дори си взе и една от куклите, на които не обръща внимание особено/ с обяснението, че всички бибита днес са отишли при малките бебета и деца; с гушкане у баба Катии и след достатъчна умора заспа.

Аз съм твърд човек, когато знам, че лишавайки едно любимо същество от нещо му давам много повече за в бъдеще и компромиси с това не правя, но тази пръва драма на Мишел  я преживях  може би повече от нея ...
По принцип преживявам всяка чужда драма или трагедия като лична, но този път беше различно, беше много силно.

Гледах  я непрекъснато, докато спеше, гушнала сърнето и от време си движеше устенцата, като да има биберон.

На няколко пъти се пресягаше да си търси бибито, но не го намираше. Какви ли мисли са й се въртели из малката главичка не знам?

Милото, гледаше ме и уж  разбираше, че трябва да даде бибито си на малките деца, но драмата й беше голяма.

Събудих  я умишлено след два часа сън. Първата й дума беше, че Бибито Жабчо е отишло при малките деца.

Драма отвсякъде. На мен дори ми се приплака от това.

Спала е, а е преживявала драмата и борбата на сън - да си иска ли бибито или да го даде на малките деца - почти Хамлетовски въпрос.

Вечерта я сложих да спи късно. Играхме на всичко, което тя пожела, /не че друг път не е така:)/, къпахме се, прахме в легена, изобщо – водни процедури, за да й отвелека вниманието.

Все пак  към 23 часа тя сама реши да си лягаме.

Прочетохме, каквото четем всяка вечер преди заспиване, разказах  й днешната приказка, цункахме се за лека нощ и затворихме очи /е, аз не съвсем/.

Виждах  как  под затворените клепачи очичките на Мишел са неспокойни, но тя стискаше сърнето и очичките и не каза нищо.

По едно време, когато си мислех, че е заспала, тя отвори ширико очи и ми каза: „Бибито Жабчо е при беби”.

Не е ли драма това? Голяма човешка драма за малко човече?

„Да, пиленце, бибито е при едно малко бебе, спинкай ми ти”. Сърцето ми се късаше като гледах  как  тя отново стисна очики и ме хвана за ръка. Оказа се дете-стоик, което ми заприлича и на мен и на татко й.

Галех  й косичката като всеки път, докато заспа.

Почти не съм спала през нощта. Очаквах  да се събужда и да си търси залъгалката. Не. Само два пъти нещо проговори на сън, но не чух  „биби”.

Може би моята драма се оказа по-голяма от нейната, но никой не може да сравнява една драма с друга.

Сутринта се събуди рано. Драмата й още не беше надживяна, но се опитваше да я "пребори".

Прочетохме отново, това което четем сутрин. Пуснахме телевизора на „Малкото детско” и отидохме в банята, където се отдадохме отново на СПА-то:).

Закуска, игри, рисуване, приказки и любимото „Мило пчелице” поне 20-ина пъти. Приготвихме обяд, обядвахме, отново малко СПА и вече трябваше да лягаме да спим за следобеден сън.
Разказх  й предиобедната ни приказка, цункахме се, тя си гушна сърнето и заспа без да каже нищо за бибито.

Но нейната драма беше в мен. Аз не бях и сега не съм спокойна.

Матросов, Матросов - добре, но защо все на мен се пада тази роля? Може би сама си я избирам, затова и не бива да се оплаквам.

Събуди се, когато татко й дойде да си я вземе и му каза: „Бибито Жабчо го нАма”.

Не го е забравила. Може дори да го е сънувала. Силно се надявам и у тях  „Бибито Бе” да е отишло някъде, а не да й го дадат, защото моите усилия ще се окажат абсолютно неоправдани и язък за преживяната драма.

Ще очаквам тази вечер да ми кажат как е заспала.

Драма. Голяма драма! Една човешка драма събрана в едно малко сърчице и две големи очички.

                              

Нека не сравняваме драмите си – те са несравними и несъзмерими.
Мислим си, че най-голямата драма е тази, която изживяваме в момента и другите не знаят какво е драма.

Дали е така?

За всеки неговата драма е най.

                                12 февруари 2012

                               
                              

                                          
    
                                      

Така е, Катя - всеки изживява своите си емоции по свой начин. Поздрави ;))

Сега се усмихвам, Гоги.
Наскоро й показах бибито Жабчо, но тя само се усмихна като Мона Лиза и се затича нанякъде.
Преди 7-8 месеца обаче си беше голяма драма.
Поздрави и на теб.

затова когато виждаме,че някое дете се затруднява много и не се справя,трябва да му помогнем.Радвам се,че при Мишел всичко е приключило добре.Поздрави!:)

Такъв е живота! Всеки си има драма малка или голяма ....и обикновено всеки си мисли че неговата е най-важна! Поздрави Кате!

Подходящото обгрижване също!
Обичта дава сили на детето!
Нали ще порасне!
Тогава също ще са му нужни сили...
В името на живота!
В името на доброто, на справедливостта,
на самоутвърждаването, на красотата...
В името на любовта!
Добре че драмите преминават.
Особено когато не ги бъркаме с проблемите!:)
По-малки или по-големи, те са част от живота ни
и е човешко да ги преживяваме по-силно,
когато са в личен план.
Както е добре да се хващаме за нещата, дето ни повдигат!
Нужно ни е.
За физическото и духовното здраве.
Нали от там започва всичко.
Днес слънцето ни се усмихва по-спокойно!:)
Сърдечен поздрав, мила!:)
За теб и Мишел!:)

22.09 12:20 - Да,Катан,всеки си изживява личната драма по свой начин,
от: ivesa За постинг: ДРАМА
затова когато виждаме,че някое дете се затруднява много и не се справя,трябва да му помогнем.Радвам се,че при Мишел всичко е приключило добре.Поздрави!:)

Мисля си, че само на децата трябва да помагаме, а и на възрастни в затруднено положение.
Да, при Мишел всичко приключи добре.
Благодаря ти за коментара, който е ценен за мен, защото е даден от специалист!
Поздрави!

08:14 - Такъв е живота! Всеки си има драма ...
от: alexs За постинг: ДРАМА
Такъв е живота! Всеки си има драма малка или голяма ....и обикновено всеки си мисли че неговата е най-важна! Поздрави Кате!

Такъв е животът, Алекс.
Всеки мисли, че неговата драма, болка, проблем са най-големи:).
С малките драми започва животът ...
Поздрави, Алекс!

12:06 - Драмите с дечицата са важни!
от: inel379 За постинг: ДРАМА
Подходящото обгрижване също!
Обичта дава сили на детето!
Нали ще порасне!
Тогава също ще са му нужни сили...
В името на живота!
В името на доброто, на справедливостта,
на самоутвърждаването, на красотата...
В името на любовта!
Добре че драмите преминават.
Особено когато не ги бъркаме с проблемите!:)
По-малки или по-големи, те са част от живота ни
и е човешко да ги преживяваме по-силно,
когато са в личен план.
Както е добре да се хващаме за нещата, дето ни повдигат!
Нужно ни е.
За физическото и духовното здраве.
Нали от там започва всичко.
Днес слънцето ни се усмихва по-спокойно!:)
Сърдечен поздрав, мила!:)
За теб и Мишел!:)

"Обичта дава сили на детето!"
Точно това е "рецептата", с която съм отгледала децата си, а сега и Мишел:)
Всеки човек в различен етап от живота си се нуждае от помощ и насърчение.
Това с особена сила важи за децата.
Благодаря ти за тези мисли, които сподели, които и аз изповядвам!

Поздрави и слънчев ден!:)

че ме стягат обувките...
Но така хубаво ми става като ги събуя!

15:31 - Моята драма е,
от: gocho52 За постинг: ДРАМА
че ме стягат обувките...
Но така хубаво ми става като ги събуя!

Всеки намира решение:))).
Хубав ден!

Хубаво сте постъпили. Спомням си моята дъщеря беше по-голяма и не искаше да се откаже. Когато и взехме бибита, започна да си смучи палеца. И баба и тогава направи нещо жестоко, което милото ми момиче сигурно е преживяло като шок. Та бабата намазала бибата с люта чушка и сложила и на пръста й през нощта. Повече детето не посегна ни към бибата, ни към пръста си, но намрази баба си и дори като голяма не искаше да ходи при нея...

Здравей, Рая!
По тази тема бяха написани много коментари, около 100-ина, но изчезнаха с оригинала.
Всички, които бяха взели отношение споделяха опита си с разните бибита:).
Бабата на дъщеря ти обаче е приложила истинска шокова терапия, която понякога има "странични ефекти".
С децата, а и с възрастните е необходим по-мек подход, за да ни обичат, нали:)?

Прелюдия към тези на живота навън. Колкото и да се стараем да поемем картеча на живота, настъпва деня, когато и те ще се изправят пред него. Още в яслата и детската градина. За това родителите изплитат ризница за тях иим осигуряват сигурно укритие в дома си - крепост...

Тези малки драми са наистина предлюдията на драмите в живота.
Опитваме се да спестим и опазим децата си от тях, но те са неизменни "как сама природа".
Не би трябвало да изплитаме ризници и да крием децата си в дома-крепост.
Рано или късно се стига до драмите.
Все пак нека да пощадим съвсем малките, а?:)