„Любовта е възторга на Бога към творението Му.”

Познаваме ли любовта?

О, да! Всеки ще каже, че я познава, че я е изпитвал поне веднъж или живее с нея всеки ден.

Дали всъщност можем да разграничаваме чувствата си едно от друго?

Трудна работа. Човек трябва да познава в детайли себе си, да е честен със себе си и сам да признае истинността на това, което изпитва.

Може би за това трябват време, сили, честност пред самия теб, за да признаеш това, което изпитваш без притворност и без капчица лъжа; без да си подвластен на чуждо вмешалелство; без да се влияееш от думите, жестовете, клетвите и всичко останало, с което те залива и омайва обекта на любовта ти /става дума за любовта между мъж и жена/, които размиват същността на понятията и объркват още повече обърканата ти и разпъната на кръст душа.

Изпитваш нещо, което е различно от всичко, което си изпитвал до сега. Смяташ, че си открил любовта, онази – истинската, всеотдайната, неповторимата, незабравимата, ЕДИНСТВЕНАТА.

Забравяш за всичко и всички, ставаш жесток  към другите освен към обекта на любовта си.

Ставаш алчен, жаден, гладен, ненаситен единствено за нея – за любовта си.

Смяташ, че обектът на любовта ти е толкова отдаден на теб, колкото ти на него и не забелязваш манипулацията от негова страна, ОБСЕБВАНЕТО, както би го нарекал Сьорен Киркегор.

Не забелязваш нищо, освен обекта, който е включил в това обсебване всичките си приближени, да ти обясняват, че това, което изпитваш е истинската любов, идваща веднъж в живота и нищо друго. Ти си толкова отдаден на това чувство, че не разбираш  чудовищната манипулация, на която си подложен и която приемаш с благодарност за това, че те разбират и се настройваш още повече срещу тези, които се опитват да те предпазят от теб самия.

Не правиш  разлика между истински чувства и чувственост; между духовно и физическо единение ...

Не забелязваш нищо и никого, който и което не е свързано с обекта на любовта ти.

НАПРОТИВ!!!

Ставаш инертен, мнителен, агресивен, затворен в себе си и отдаден единствено на нея – на голямата любов, която по всякакъв начин и с всички средства подклажда у теб усещането, че си неразбран от другите, че тя заменя всичко, че тя е всичко за теб.

Нямаш нужда от нищо  освен от нея. При нея се чувстваш защитен, спокоен, разбран, обичан.  Тя е НИРВАНА за теб.

Ако успееш да се дистанцираш за малко от себе си и се погледнеш като страничен, независим и неангажиран наблюдател ще установиш, че това не е тя, а нещо друго - гротескно, скрито зад маската на любовта, която ти казва и втълпява това, което ти се иска да чуеш.

Не може да се отрече, че ОБЕКТЪТ е доста наясно с мъжката психика, с мъжкото ЕГО, което желае да бъде насърчавано, а не поучавано, ласкано, "гладено по косъма" .

Познава твоето собствено его много добре и се възползва от това познание, за да те насърчава в „любовта”, защото познава честолюбието ти, гордостта, чувството ти за чест и достойнство, за справедливост и непогрешимост и като капката вода, която разрушава гранитна скала бавно, методично, но непреклонно, с търпение, удря на едно и също място и руши, руши ...

Не ти дава право на трезва мисъл и разумно действие или противодействие. Обсебва те, но не като при Киркегор, а ИЗЦЯЛО – физически, психически и душевно.

Не ти дава право на СВОБОДЕН ИЗБОР, защото си изцяло подчинен на любовта си към любовта.

Да, точно така – на любовта си към любовта, а не към ОБЕКТА, който здраво те е оплел в една невидима за теб паяжина, пречейки ти да видиш истината.

Нямаш сили, а може би е по-точно да кажа, че нямаш ЖЕЛАНИЕ да повдигнеш ръката си и да направиш пролука в паяжината. Може би подсъзнателно усещаш какво ще видиш -  ще видиш ПАЯКА, който е просто ИНСЕКТ и нищо повече.

Живееш между лъжата и действителността; между мечтата и реалността.
Живееш като в просъница, но не желаеш да се събудиш. Не желаеш да приемеш истината, когато е гола, защото знаеш, че гола тя е неприятна, срамна, грозна и кикотеща се самодоволно, опиянена от победата си над теб, над гордия ти дух.  

Обектът не ти дава право на свободен избор, защото си обсебен и те смята за свой вечен пленник.

София, 10.07.2012 г.                              Катя Атанасова

 Неочаквах, че ще излезе това, което четете. Не мислех, че някога ще се върна отново на тези размисли.
Все пак посвещавам тези си мисли на всички, които ще кажат, че това не ги засяга. Никой не знае какво го очаква ... 



София, 20.08.2012 г.