Правим опити и хващаме..." хартия и мастило са нашите доспехи...", материали горими,раними, но поне ще ни е светло когато отлитаме...!

Здравей, Ябълчице!
Думата, СЛОВОТО е нещо свещено и велико.
Не случайно КНИГАТА започва с: "В началото бе СЛОВОТО ..."
СЛОВОТО е СВЕТЛИНА!
При теб е светло, но не навсякъде е така.
Поздрави!

Чел съм "Антихрист", доста отдавна... Човек отбелязва това, което е близко до неговия светоглед /и аз съм си отбелязвал важни моменти от доста книги/...

как да видим светлината?
Самозаблудата е животоспасяваща понякога. Да внимавамеее :)))

Прегръдка Х100:*)

оновва... с червените букви...
нека да е светлина...
от слово...

За едни кратунки се сещам.
Прости ми,Боже!

Абсолютният мрак е идеал, непостижим.:)

Различна е само способността да се възприема светлината. Онези, на които им е по-тъмно просто имат по-широки сензори за светлина!:))

Здравей, Маринче!
В много книги съм отбелязвала по нещо. Моето отбелязване е с едни скобички, сигли или чертички, които на времето знаех какво означават - сега съм забравила.
С годините светогледът се променя и днес ми правят впечатление други неща.
Поздрави и хубав ден, Маринче!

Да, Тили-Лили:)
Как можем да разграничим доброто, ако нямаше зло?
Но ... да внимаваме:))).
Прегръдки и от мен.

Здравей, Мариники!
Онова с червените букви, всъщност е мястото за размисъл - и другото, разбира се.
Нека с думите идва светлина, а не за дума да гоним до дупка.
Поздрави и хубав ден!

Тази книга излезе, когато бяхме ученици, приятелю:))).
Аз в момента не се сещам за кратуните, но ще я прочета цялата отново в скоро време.
Поздрави!

Здравей, Теди!
По принцип абсолютните величини съществуват само на теория:).
Способността за възприятие на всеки е различна.
За мен е важно в тъмното да намираме истината.
Поздрави на теб и Маги и прекрасен ден!

"Нима от свещ може да се запали незалязващата светлина, тая, дето само душата отличава и знае."
"Антихрист" е книгата, която най-дълго остана в живота ми, препрочитам я, разгадавам и тълкувам посланията, така умело вплетени в размислите на Еньо-Теофил... Мъдро четиво! "Сега знам, че противоречията у човека са като дървеното скеле, що крепи къщата..."

Здравей, Ваня!
Сърдечно ти благодаря за коментара!!!
Мъдра книга е "Антихрист". Спомням си, когато излезе за пръв път какво вълнение предизвика сред четящите.
Четох я тогава, после по-късно /около 30-та си година/, сега ще я прочета отново, защото не случайно я намерих снощи, макар да я търсих старателно преди време.
"Аз, Теофил монах, син съм на Тодор Самоход, царски зограф и съм кръстен с мирското име Еню ..."

И в края на книгата: "Ето птица отлита. Къде летиш, птицо?
Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?"

Ето, тези въпроси си задавам и аз, Ваня.
Въпросите на Еню-Теофил, син на царския зограф Тодор Самоход.

Поздрави, Ваня и прекрасен септемврийски ден!

С удоволствие прочетох написаното, както и коментарите.

Хубав септември!

Тит го каза.

Поздрав, Катан!:)

Mоже да се бориш с тъмнината цял живот и да не успееш. А само една малка свещ е достатъчна, за да я разсее!
Вторият прочит на някои книги ми донася често големи прозрения,които преди съм пропуснала!
Поздрави за теб!

дяволът е се е разположил удобно в кръвта, умовете и сърцата на хората в едни за постоянно, в други - временно, ей така , за "пробване" на имунитета срещу злото ЕГО. За съжаление, не можем го изгони завинаги изцяло от нас, още по-трудно от света, нито с молитви, нито с тамян - все някаква част от опашката му остава:).

Дааа, "В началото бе словото...",то може да бъде и безсилно, и огнено палещо, но и жестоко нараняващо.Зависи под чие перо се ражда и от чии уста излита...
Утре или в другиден ще довърша и пусна постинг, в който и аз си правя известни аналогии с blog.bg :)
Приятна празнична вечер ти желая!

Здравей, Санде!
Аз днес се потопих отново в невероятната атмосфера на "Антихрист"-а, но за кратко.
Прочетох и стихотворението на Велин Георгиев, което ми прозвуча като реквием за българското село като цяло.Отказах се да ти пиша там, защото щеше да е много драматично.
Хубав септември и на теб!

Здравей, Лизи!
Възприемането на светлината е различна, както казвате и ти и Теди, с което сме съгласни всички.
Всеки човек е една вселена и всяка вселена е различна.
Поздрави и на теб, Лизи!

Здравей, Ади!
Днес започнах да чета отново тази книга и ми се струва, че я чета като за първи път.
Всяко десетилетие от живота на човек е стъпало в израстването му във всяко отношение.
На 17-18, на 30, на 40, на ...59:))).
Натрупваме опит, мъдрост донякъде, променяме, дообогатяваме светогледа си.
Днес се "сблъсках":) с прозрението на Еню-Теофил, че децата разбират много, но им са дадени малко думи.
Права си за светлината - /това пък ме отвежда към една поговорка/, но е прав и Еню-Теофил: "Нима от свещ може да се запали незалязващата светлина, тая, дето само душата отличава и знае."

Аз искам само да кажа - нека е светлина, независимо как, кога и под какъв ъгъл достига до нас.

Поздрави и на теб, Ади!

Здравей, Томич!

Съгласна съм с теб за всичко - и за злото, което е разположено в кръвта, в ума , в сърцата на хората.
За силата на думите, които могат да галят, да палят, да рушат и да убиват.
Словото е всесилно и затова с него трябва да се работи внимателно.
Това, което направих като постинг е само нещо от гения Емилиян Станев, което ми е направило впечатление преди 40 години.
Странно защо като го прочетох ми изникна тази аналогия с блог.бг., а не с нещо от реалния живот.
Може би подсъзнанието като словото може всичко? Може би.

Поздрави, Томич! И хубава вечер!

Още вчера ми допадна написаното тук от теб, дали защото и аз съм чела тази книга в много крехка възраст и някак ме е насочила... Ще ти кажа нещо, вероятно скандално, но който ме познава, би разбрал: ненавиждам словото, то сега е повече оръжие, отколкото сила и е въпрос точно на сила да го устоим (пазим чисто, както сме го получили, да го върнем).

Здравей, сестрице. На мен ми хареса коментара ти.
Ще си позволя да цитирам няколко думи от тази книга "Антихрист" отново:
"" ... защото словата са като чукове, що коват формата на душата и като пътеводни знаци показват накъде върви."
И пак там, а и от опит, че словата са и благословия и отрова. Имам много други размишления по въпроса за думите, за Словото въобще, но много ми хареса края на коментара ти - да предадем Словото чисто и неопетнено, както сме го получили.

са писали за превъплащенията на дявола. А дяволът, това сме ние, дори и в най-праведните си помисли и действия. Въпрос на обстоятелства е, кога ще се прояви...

Здравей, Джани!
Тази тема е вечна, затова много писатели и обикновени хора си задават въпроси и търсят отговори.
Светлината и тъмнината са в нас, като две страни на една и съща монета.
Много ми се иска да "надвием":) обстоятелствата и да не позволим на злото да се прояви.
Поздрави!