Какво време е дошло? Тягостно и тежко.
Минавам през времето и пространството уморено. Слушам протяжни песни.
Гледам едва мъждукащите звездици.
Искам да ги стигна. Отитвам се, но не ми достига височина. Не ми достига смелост. Не ми достига сила. Безполезно ми се струва всичко. Дали наистина всичко е суета?
Щорите са спуснати, завесите ги покриват плътно.
Телефоните мълчат, защото съм ги изключила.
Не отварям на позвъняванията на вратата.
Скучни ми са разговорите, които се опитват да водят все пак допуснатите от мен същества.
Не ме вълнуват някакви истории, предъвквани стотици пъти. Не искам да засегна никого. Слушам от приличие, с безразличие.
Суета.
Да, наистина всичко е суета.
Най-важните неща са сбутани в ъгъла. Други запратени в килера без надежда да бъдат извадени, изтупани от прахоляка и лъснати, за да се види истинската им стойност. Те нямат пазарна стойност, нямат цена, защото обичта, любовта, разбирателството, сговора, добрата дума прошепната тихо са безценни.
Понякога искам да изхвърля всичко лъскаво и да извадя онези неща от килера или да подредя ъгъла ...
Не намирам сили дори за това. А те заслужават – тези скромни и прашни, забравени от света нещица.
Вдигни щорите и се усмихни, настроението ти е моментно.:)) Кой, кога и какво заслужава, ще го получи тук или там, не потъвай във водите на безсилието.:))
Изпращам ти свеж морски бриз!:))
не само в килера и неподредения ъгъл ... И са безценни ...
Другото е суета ... Понякога ... и при мен е така.
Прегръщам те сърдечно, мила !
15.07.2012 21:10
ти посакувам убав вечер:))
Прочетох коментарите ви и съобщенията на личната линия.
Благодаря за вниманието и загрижеността към мен лично.
Написах това, защото изхождах от многото неприятни събития, които се случиха напоследък в милата ни Родина.
Не мога да бъда добре, както предполагам и вие в една държава, в която нищо не е наред.
Мислех да започна от общото към частното, но се получи точно обратното.
Може би съм ви подвела, защото знаете, че пиша само лично преживени неща.
ДА. И това е лично преживяно.
Преживявах лично пожарът в Бистришкото бранище дни и нощи наред.
Една сутрин в 4 часа видях почти сюрреалистична картина на пожара от прозореца си. Дни и нощи усещах мириса на Банско в ранна есен, но не в Банско, а тук, в София – последица от пожара.
Опитвам се да преглътна новите цени на ВСИЧКО, но не мога, не ми стигат силите за това. Смелост не ми липсва, но какво е тя на фона на всеобщата апатия?!
Реших да се изолирам за няколко дни от всичко и всички. Не съвсем, но все пак опитах.
Започнаха да идват и сметките с новите цени на жизнено важните ни ток, топла и студена вода ... , но не засечени от 1-ви юли, а много по-рано.
Особено фрапиращ е случая с една от сметките – уредът е засечен на 28 МАЙ ...
Как да се чувствам добре?
И най-силният човек би надал вопъл. Аз се смятах за силен човек, но щом аз не издържам вече ...
БЕЗСИЛНА съм и от това ми идва да вия като бездомните /домни/ кучета, които обикалят необезпокоявани квартала ни.
Може би, ако бях куче щях да се радвам на по-добър живот, но за жалост съм все още ЧОВЕК, а това не звучи гордо в днешното ни битие.
Бъди здрава!
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
Ако някой мисли, че грешно намесвам психиката, моля да ме обори. Ще съм благодарна и щастлива, ако греша.
Гледам, слушам и анализирам всичко, което се случва около мен и в мен, защото и аз съм частица от обществото ни.
Бях голяма оптимистка преди около 23 години.
Бях започнала моята си борба /да не се бърка с "Mein Kampf"/ години преди това.
Дори бях критикувана за тези мои мисли и изказвания на събрания от хора, които много след мен станаха "демократи" и участваха в хищническата приватизация.
Не, няма да пиша за предисторията! Знаете и нея.
Но аз лично не си спомням такова " тягостно и тежко време", време без изход и без надежда.
Може би съм остаряла и съм загубила оптимизма си?!
Простете, но затворникът
си пази свободата.
Велин Георгиев
И по-упоителен, когато е наситена с обич!
Да не се пилеем в ненужното!
Времето не е безкрайно!
Да го изпълним с осмисленост!
Да го изпълним с надежда!:)
Горещ летен поздрав!:)
И много усмихната прохлада!:)
Разбирам те напълно, Катя!
Б.
Прочетох,разбрах и съпреживях,Кате! Обичам чувствителните хора!:)
Прегръщам те!
За мен тези години на т.н. "ПРЕХОД" /към какво ли?!/ са точно такива - безвъзвратно изгубени и безнадеждни.
Живеем във време, в което онези - ИСТИНСКИТЕ морални ценности, които са всеобщи и валидни за целия свят, за всички националности, етноси и религии у нас са сбутани в ъгъла. По-лошо дори - заключени са в килера или направо са изхвърлени на бунището.
Тези, които все пак ги държат в някой ъгъл или в килера /всичко това са метафори/ - за тях все пак има някаква надежда.
Струва ми се обаче, че повечето са изхвърелени на боклука, който отдавна е балиран и/или изгорен ...
Истинските ценности са заменени със сурогати. Още по-лошо - с ерзаци. Най-лошо - с ментета, с нещо криво, пошло и страшно.
Страх ме е от всичката тази подмяна!
Страх ме е от чалгата, която е завладяла всичко, която е въздигната в държавна политика.
Страх ме е от неграмотността на "цвета на нацията".
Страх ме от мрака, с който е покрито всичко истински стойностно.
СТРАХ МЕ Е!
Този страх ме води до безсилие и безнадежност.
Страх ме е от :" От Малдивите до Сен Тропе с парфюм ... 192" /това като един дребен нагледен пример за упадъка на нравите ни/.
Страх ме е!
Всяко едно само по себе си е безценно, но добър и деликатен човек - особено добра комбинация:)
Поздрави, Катя.
Донякъде се чувствам като теб, и дори сякаш спирам да дишам ...
Но трябва да се борим, всеки ден, ден след ден!
Прегръщам си те топло, ... а Ели ти изпраща целувка :)
А ако още не сме го стигнали, няма смисъл да се оплакваме. Трябва да пестим силите си за по-лошото, което (може би) ни очаква.
Щом убиха вярата в мен, значи наистина сме на дъното.
Това бездънно дъно, което ни поглъща.
Кой ни смачка в това безвремие на дъното?!
Имаше еуфория, бдения, стачки, демонстрации, борба с разрешени "нежни" средства ...
Имаше всички предпоставки за бърз преход от тоталитаризъм към демокрация. ИмаШЕ работеща икономика, ИМАШЕ ...
Вече няма нищо. Всичко е опоскано до шушка.
Най- лошото е, че унищожиха дори и непоправимите оптимисти ...
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder