Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2012 13:03 - НЕЩО СИ ...
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11972 Коментари: 25 Гласове:
72


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Какво време е дошло? Тягостно и тежко.

Минавам през времето и пространството уморено. Слушам протяжни песни.

Гледам едва мъждукащите звездици.

Искам да ги стигна. Отитвам се, но не ми достига височина. Не ми достига смелост. Не ми достига сила. Безполезно ми се струва всичко. Дали наистина всичко е суета?

Щорите са спуснати, завесите ги покриват плътно.

Телефоните мълчат, защото съм ги изключила.

Не отварям на позвъняванията на вратата.

Скучни ми са разговорите, които се опитват да водят все пак допуснатите от мен същества.

Не ме вълнуват някакви истории, предъвквани стотици пъти. Не искам да засегна никого. Слушам от приличие, с безразличие.

Суета.

Да, наистина всичко е суета.

Най-важните неща са сбутани в ъгъла. Други запратени в килера без надежда да бъдат извадени, изтупани от прахоляка и лъснати, за да се види истинската им стойност. Те нямат пазарна стойност, нямат цена, защото обичта, любовта, разбирателството, сговора, добрата дума прошепната тихо са безценни.

Понякога искам да изхвърля всичко лъскаво и да извадя онези неща от килера или да подредя ъгъла ...

Не намирам сили дори за това. А те заслужават – тези скромни и прашни, забравени от света нещица.





Гласувай:
72



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gocho52 - Понякога...
15.07.2012 15:02
ми се ходи до Тибет.
цитирай
2. monaliza121 - Здравей, Катя!
15.07.2012 15:59
Дано не ти прозвучи менторски, но... от теб зависи. "Най-важните неща" са винаги с мен, дарявам ги, раздавам ги и никога не намаляват количествено.
Вдигни щорите и се усмихни, настроението ти е моментно.:)) Кой, кога и какво заслужава, ще го получи тук или там, не потъвай във водите на безсилието.:))
Изпращам ти свеж морски бриз!:))
цитирай
3. stela50 - Не са забравени от света
15.07.2012 16:50
тези прашни и скромни нещица , Кати ... те са в сърцето скрити,
не само в килера и неподредения ъгъл ... И са безценни ...
Другото е суета ... Понякога ... и при мен е така.
Прегръщам те сърдечно, мила !
цитирай
4. djani - Чудесно казано...
15.07.2012 18:42
Което показва, че ни си безразлична. Има откъси от безсмъртни древни произведения, които сочат същата безнадежност. Светът периодично минава през тъмни периоди...
цитирай
5. sestra - Идеята, че всяко нещо
15.07.2012 18:45
има един и същи смисъл, една същина, а другото - суета.
цитирай
6. ivarne - Jako
15.07.2012 19:44
Mnogo jako stihotvorenie! BRAVO!
цитирай
7. daan - :)
15.07.2012 21:10
прекарасно пријателке..
ти посакувам убав вечер:))
цитирай
8. katan - Благодаря за вниманието и загрижеността към мен лично.
15.07.2012 21:14

Прочетох коментарите ви и съобщенията на личната линия.
Благодаря за вниманието и загрижеността към мен лично.
Написах това, защото изхождах от многото неприятни събития, които се случиха напоследък в милата ни Родина.
Не мога да бъда добре, както предполагам и вие в една държава, в която нищо не е наред.
Мислех да започна от общото към частното, но се получи точно обратното.
Може би съм ви подвела, защото знаете, че пиша само лично преживени неща.
ДА. И това е лично преживяно.
Преживявах лично пожарът в Бистришкото бранище дни и нощи наред.
Една сутрин в 4 часа видях почти сюрреалистична картина на пожара от прозореца си. Дни и нощи усещах мириса на Банско в ранна есен, но не в Банско, а тук, в София – последица от пожара.
Опитвам се да преглътна новите цени на ВСИЧКО, но не мога, не ми стигат силите за това. Смелост не ми липсва, но какво е тя на фона на всеобщата апатия?!
Реших да се изолирам за няколко дни от всичко и всички. Не съвсем, но все пак опитах.
Започнаха да идват и сметките с новите цени на жизнено важните ни ток, топла и студена вода ... , но не засечени от 1-ви юли, а много по-рано.
Особено фрапиращ е случая с една от сметките – уредът е засечен на 28 МАЙ ...
Как да се чувствам добре?
И най-силният човек би надал вопъл. Аз се смятах за силен човек, но щом аз не издържам вече ...
БЕЗСИЛНА съм и от това ми идва да вия като бездомните /домни/ кучета, които обикалят необезпокоявани квартала ни.
Може би, ако бях куче щях да се радвам на по-добър живот, но за жалост съм все още ЧОВЕК, а това не звучи гордо в днешното ни битие.
цитирай
9. vladun - Показала си истинския смисъл на ...
15.07.2012 22:47
Показала си истинския смисъл на нещата, Кате!
Бъди здрава!
цитирай
10. tili - Е, миличка,
16.07.2012 00:19
миналото се не връща. Промените ни правят живи:) ще се справим!
цитирай
11. cornflower - здравей, Катя!
16.07.2012 07:39
здравей, Катя!
цитирай
12. cornflower - здравей, Катя!
16.07.2012 07:39
здравей, Катя!
цитирай
13. imbe - В близките години
16.07.2012 10:38
В близките 15-20 години,може и да не отмине това тягостно и тежко време!!
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирай
14. katan - Здравейте на всички!
16.07.2012 11:58
Радвам се, че сте прочели и коментара ми, който не включва всичко от "това тягостно и тежко време". Не написах всичко, което ни се случва в последно време, защото всички живеем в него, съвременници сме на случващата се разруха не само на физическо, а най-вече на духовно и психическо ниво.
Ако някой мисли, че грешно намесвам психиката, моля да ме обори. Ще съм благодарна и щастлива, ако греша.
Гледам, слушам и анализирам всичко, което се случва около мен и в мен, защото и аз съм частица от обществото ни.
Бях голяма оптимистка преди около 23 години.
Бях започнала моята си борба /да не се бърка с "Mein Kampf"/ години преди това.
Дори бях критикувана за тези мои мисли и изказвания на събрания от хора, които много след мен станаха "демократи" и участваха в хищническата приватизация.
Не, няма да пиша за предисторията! Знаете и нея.
Но аз лично не си спомням такова " тягостно и тежко време", време без изход и без надежда.
Може би съм остаряла и съм загубила оптимизма си?!
цитирай
15. sande - Санде: Поздрави!
16.07.2012 13:43
Кой чука на вратата.

Простете, но затворникът
си пази свободата.

Велин Георгиев
цитирай
16. inel379 - Крясъците дразнят не само слуха...
16.07.2012 14:41
Тишината има по-силен глас от тях...
И по-упоителен, когато е наситена с обич!
Да не се пилеем в ненужното!
Времето не е безкрайно!
Да го изпълним с осмисленост!
Да го изпълним с надежда!:)
Горещ летен поздрав!:)
И много усмихната прохлада!:)
цитирай
17. kalin8 - Привет!
16.07.2012 20:35
Няма безкрайно Зло...
Разбирам те напълно, Катя!
Б.
цитирай
18. scarlety - Времена...
17.07.2012 08:01
Времена,мисли,настроения идват и си отиват,сменят ги нови!
Прочетох,разбрах и съпреживях,Кате! Обичам чувствителните хора!:)
Прегръщам те!
цитирай
19. katan - ДА!
18.07.2012 07:55
Живеем в едно тягостно и БЕЗНАДЕЖДНО време.
За мен тези години на т.н. "ПРЕХОД" /към какво ли?!/ са точно такива - безвъзвратно изгубени и безнадеждни.
Живеем във време, в което онези - ИСТИНСКИТЕ морални ценности, които са всеобщи и валидни за целия свят, за всички националности, етноси и религии у нас са сбутани в ъгъла. По-лошо дори - заключени са в килера или направо са изхвърлени на бунището.
Тези, които все пак ги държат в някой ъгъл или в килера /всичко това са метафори/ - за тях все пак има някаква надежда.
Струва ми се обаче, че повечето са изхвърелени на боклука, който отдавна е балиран и/или изгорен ...
Истинските ценности са заменени със сурогати. Още по-лошо - с ерзаци. Най-лошо - с ментета, с нещо криво, пошло и страшно.
Страх ме е от всичката тази подмяна!
Страх ме е от чалгата, която е завладяла всичко, която е въздигната в държавна политика.
Страх ме е от неграмотността на "цвета на нацията".
Страх ме от мрака, с който е покрито всичко истински стойностно.
СТРАХ МЕ Е!
Този страх ме води до безсилие и безнадежност.
Страх ме е от :" От Малдивите до Сен Тропе с парфюм ... 192" /това като един дребен нагледен пример за упадъка на нравите ни/.
Страх ме е!
цитирай
20. bovari - Избрано!
18.07.2012 22:36
"Обичта, любовта, разбирателството, сговора , добрата дума прошепната тихо са безценни"
Всяко едно само по себе си е безценно, но добър и деликатен човек - особено добра комбинация:)
Поздрави, Катя.
цитирай
21. pevetsa - :(((((
21.07.2012 10:45
Мила Кате, не зная какво да ти на пиша :(
Донякъде се чувствам като теб, и дори сякаш спирам да дишам ...
Но трябва да се борим, всеки ден, ден след ден!
Прегръщам си те топло, ... а Ели ти изпраща целувка :)
цитирай
22. mamas - Прегръщам те, Катя...
24.07.2012 14:08
Не се отчайвай, мила! Ако сме стигнали дъното, следва оттласкване нагоре.
А ако още не сме го стигнали, няма смисъл да се оплакваме. Трябва да пестим силите си за по-лошото, което (може би) ни очаква.
цитирай
23. katan - Вече не вярвам!
02.08.2012 11:58
Отдавна не вярвам!
Щом убиха вярата в мен, значи наистина сме на дъното.
Това бездънно дъно, което ни поглъща.
Кой ни смачка в това безвремие на дъното?!
цитирай
24. ivarne - !
05.08.2012 19:42
Сами се смачкахме. Като за начало с безразличие...
цитирай
25. katan - Безразличието смени порива
06.08.2012 13:07
и радостта от промяната.
Имаше еуфория, бдения, стачки, демонстрации, борба с разрешени "нежни" средства ...
Имаше всички предпоставки за бърз преход от тоталитаризъм към демокрация. ИмаШЕ работеща икономика, ИМАШЕ ...
Вече няма нищо. Всичко е опоскано до шушка.
Най- лошото е, че унищожиха дори и непоправимите оптимисти ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656907
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195555
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031