Днес няма как човек да избяга от тези мисли.
Аз се замислих колко трудно устояваме на големи загуби. Как неимоверно много ни променят, към разединение. Необяснимо е как тези мъже воини!, толерантни към турското население, предизвикали бившият комендант на турския гарнизона в Крушево да възкликне"Храбреци! Целта ви е велика и борбата смислена. Аз ви акламирам", по-късно, след потушаването на въстанието, започват братоубийствена война, взаимни изтребвания, които ще донесат тъжна слава на ВМОРО и на цялото движение в Македония и Одринско.
Големите победи, като че ли водят до същото - разединение. /поглед към най-новата ни история:)/

Поздрави, Катя.

България и Р Македония са като сиамски близнаци. Никой не може да ги раздели. Асо се разделят - единия умира.

Това казвам винаги аз.

Ще се намерим по европейския път, който се вие покрай легендарните реки Вардар и Струма. Ще има сигурно и препятствия, имаше и такава стара песен: "Брегот се рони, ке паднеШ".

Но това е пътя, а не този назад към Александър Македонски, който като завоевател и разрушител стигнал до Индия. Търсил майка си там, казвам аз.
Символ на агресор, на нашественик и разрушител не е съвременен символ в 21 век. Нали?

Здравей, Ели!
Не мога да подмина с мълчание тази годишнита, тази белижита годишнина в нашата история.
Още повече, че съм на "македонска вълна".
За съжаление радостта трае кратко. ВМОРО добива по-късно лошата си слава.
И това "македонстващи елементи" винаги ме е дразнело.
Тема обширна и болна.
Днес се покланям пред подвига и саможертвата на нашите предци.

Романтична земя е за някои, Санде.
За мен е изпълнена с трагизъм, борба и саможертва.
Надявам се да се срещнем някъде по европейските друмища като близки роднини, а не само като съседи ...
А бреГОТ нека се рони, с общи усилия и добра воля можем да изградим здрава дига.

На такъв паметен ден приключи твоята реална, а за нас виртуална разходка в Македония. Ден, свързан с лелеяната мечта Македония да е свободна, а България цяла. Поклон за чедата български, останали завинаги млади в името на идеал. Силно звучат думите ти: "Оставям да тежи на съвестта на всички онези, които успяха да разделят един народ на няколко и да измислят език и писменост на този народ. Грехът си е техен." Нека да им тежи на съвестта прегрешението.
И завършваш "Нека те има, майко Македонийо, нека те има! Един ден може да се усмихнеш и ти щастливо като любяша майка събрала децата си на куп ..."

Да, един ден може и да бъдем заедно. Неведоми са пътищата господни!!

Поздрави, Кате!!

Мила, Ати!
Моите думи могат да просълзят само човек, свързан с Македония, болеещ за нея и носещ я в сърцето си.
Да, краят на писанията ми за разходката в Македония по някакво стечение на времето съвпадна с тази паметна дата.
Не исках да правя отделен постинг за Въстанието, затова написах само няколко думи.
Дори думите са без значение и са прекалено нищожни пред подвига и саможертвата на предците ни.
А за съвестта - винаги се сещам за песента на Висоцки - "У кого? У кого она есть".
За другото - Дай, Боже!
Поздрави и на теб!

Б.

за хубавите постинги, в които успя да ни предложиш прекрасните пътеписи по пътищата на Македония! Ще се връщаме да видим я Охрид, я Струга, я Битоля и ще болеем за тази българска земя!
Поклон пред паметта на героите, участвали в Илинденското въстание! Дано и след нас има кой да ги помни!
Приятно ми беше с теб, остани със здраве!

Кате, Кате, в цялото ти пътешествие диша България. Това е.

Направих чудесна разходка из Македония, благодарение на теб! Благодаря ти!:)

За всяко завръщане към миналото - и светло, и героично. Трагичната участ е част от
нас, но над нея е обичта към една земя, която помни.
Поздрав и пожелания за нови пътища - към историята и към самите нас!

Хубав ден, Боре!

Благодаря ти, мила приятелко!
Благодаря ти, че през цялото време беше с мен!
Благодаря ти за отношението, за мен то е много важно.
За Македония - с любов, както е написала Люба Захова.
Поклон пред подвига на героите!
Не са забравени и няма да ги забравим!
Хубав ден на теб!

Така е, Славе. Обичам България, колкото и да не е модерно това сега ...:(((.

Мег, приятелко!
Благодаря и на теб, че беше непрекъснато с мен!
Обичта към една земя ...
Не крия, че обичам тази земя, която помни!
Няма да забрави нито тя, нито ние героите й.
Поклон пред тях!
Поздрави!

Радвам се, че и ти беше с мен в разходката ми.
Компанията ти ми е много приятна.
Поздрави!

Благодаря ти за разходките из Македония!... Преди си мислех, че Македония е... 1-2 красиви града и... села околовръст... :))

Здравей, Маринче!
Радвам се, че си си "изградил" вече що-годе ясна представа за Македония.
Но за мен дори да е само едно село пак ще ми е мило и свидно.

Трогната до сълзи чета и ти се възхищавам приятелко !
Благодаря за споделеното по такъв очарователен начин....., прекрасни снимки , завладяващи разкази !
Отсъствах за малко и съм пропуснала 2 от разходките, но с удоволствие ще се върна........не........не бих ги пропуснала!
Моята сърдечна почит на всички онези знайни и незнайни комити,четници, харамии, цялото население на Македония, участвали в ИЛИНДЕНСКОТО въстание.
Благодаря, приятелко за тези вълшебни мигове!
Поздрави и прегръдки, с обич!:)))

Мила приятелко, мила Ваня!
Благодаря ти, че си усетила със сърцето и душата си моите думи.
Такъв коментар се пише само от наистина развълнуван човек.
Аз честно казано си харесвам този постинг, защото, когато го писах - плаках, плаках от мъка, от обич, от безсилие ...
Поздрави и хубав ден!

Всяко разделяне е фалшив щрих в душите ни, но ти ни показа истината за народите ни!Благодаря ти от сърце за постингите - отново бяхме заедно с нашите братя! И така ще е винаги.
Хубав ден и много , много благодарности за това, което ни подари !:)))

Самият Талев казва, че действието на "Железния светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", се развива в Прилеп. Тончо Жечев казва в книгата си "Идеи и образи" за тази Преспа от романите "несъществуващата Преспа". Сигурно за да се разграничи от онази Преспа, която и днес съществува. От Прилеп са всичките му герои. Някои се припознаха като фамилията на покойния вече знаменит македонски българин Александър Лепавцов /министър на транспорта в първото правителство на РМ./

Добре е да включиш село Цапари, близо до Битоля. Там в църкавата са гробовете на българските офицери,паднали в Първата световна война, отделно наблизо в землището на селото има възстановен и осветен паметник на българските воини, загинали в този район.

Заслужава си отделен разказ, с много снимки. А и хората от Цапари почитат и пазят като реликви тези паметници.

Поздрави!

Здравей, приятелко!
Всяко ИЗКУСТВЕНО разделение е фалшиво.
И Германия беше разделена, но се обедени, макар да смятат източно германците за "втора ръка".
И Корея е разделена ... Може да да дойде време на обединение и то да не е далечно.
Поздрави!

Здравей, Санде!
Благодаря ти за коментара от сърце!
И азсъм чела тези думи на Тончо Жечев. И предсави си - мислех си, че Прилеп и Преспа са съвсем близо един до друг:).
Ами щом авторът е от Прилеп съвсем резонно е и протипите му да са от там, нали:)?
Тази четирилогия я бяхме "изяли":)) с кориците от четене у нас.
Дори татко изпращаше вска книга и във Франция, на чичо си Стоян.
"Гласовете ви чувам" излезе доста след първите три.
И за село Цапари знам, но ми беше казано да си избера - село Цапари или Хераклия.
Е, избрах второто и не съжалявам.
Следващият път, живот и здраве повече.
Благодарности още веднъж, Санде!

пътешествие свърши,но прекрасните спомени, емоции и снимки-остават! Ти ги предаде и показа и на нас,Кате и ни потопи в атмосферата на всяко кътче,където си била!
Благодаря!

Свърши, Ади!
Благодаря ти, че беше с мен навсякъде из Македония.
Живот и здраве да е - ще има други екскурзии, с още снимки, и ако не ви досаждам ще ви разкажа и покажа.
Поздрави и хубав ден!