Битоля/а/! Как хубаво звучи!
Разположен е в котловината Пелагония  /думи като песен, нали?/. На мен ми звучаха напевно и красиво!
През града тече още една красива, чиста и бистра река, река Драгор.



Иска ми се да разкажа и покажа всичко, което видях, на което се радвах, но трябва да карам малко по-кротко:), иначе може да пропусна нещо. Нямам претенциите да ви покажа нещо, което да не ви е известно. Ще ви покажа само това, което аз търсех и намирах.
Вие вече сигурно се досещате, че по-скоро ще видите мен, а не самия град Битоля/а/.
Е, снимките са от там, колкото и непрофесионални да са.
Ще започна с часовниковата кула "Сахат кула":



И джамията:



Един голям шадраван с много вода и свежест - все пак битолчани сигурно могат да си позволят това "разточителство" :



Още в Струга видяхме много рокери. Тук също виждам мотори, но рокери не се виждат. Спокойни и дисциплинирани са. Това не може да им се отрече - просто са възпитани!



Къщите тук много ми напомнят на къщите в Града от моето детство. Е, не всички, но някои направо са 1:1!



Но май повече ми прилича на Пловдив от преди 40 години.
Битола е вторият по големина град след Скопие с - УРА!, преобладаващо християнско население /не смея да кажа българи, а за македонци не ми се "обръща езика"/.
На идване от Охрид видях и Българското консулство тук. Нещо ме "преряза" като видях нашето знаме и надписа върху сградата.  Не го снимах. Не можах или не исках, не знам кое  беше по-силно...

Това е консулството на Русия, съдейки по знамето. Снимам го без притеснение.



Колкото по-навлизам по Големия сокак, толкова повече Битола ми заприличва на Пловдив и ми става хубаво, хубаво...
Ако трябва да живея някъде другаде бих си избрала Битола.
Не само заради архитектурата и езика, а и заради хората, които живеят тук.
Тук наистина се почувствах много по-добре, отколкото в Струга например.
Но да карам по ред. Нали ви /си/  обещах?:)))



Предлагам ви снимки от Големия сокак, а вие си правете сравненията:))) - всеки ще намери нещо за себе си:

















Тук малко обърквам "подребата", защото тази банка е в началото на улицата, но моля за извинение:)! Сградата е с много красиви, ажурни фризове.






Единствената църква, която посетихме тук беше "Св. Димитър".
Действаща църква с невероятна атмосфера!
Тук за разлика от Скопие и Охрид /имам предвид старите църкви/ си запалихме свещ в храма, а не отвън.
Поседях на една от пейките и подишах аромата на миналото в сегашно време.
Миришеше на старо дърво, тамян, чемшир, босилек ... На всичко, което не намерих на друго място в Македония - миришеше ми на Града!
Мраморните стъпала бяха доста изтрити от многото хиляди хора минали по тях за тези 180 години, откакто е построена църквата.
Тя е построена с дарения от местни търговци и занаятчии. Църквата наистина заслужава внимание – има невероятни икони и фрески, изработен от дърво епископски трон, арка с издялани фигури на Исус Христос и апостолите, но снимките са забранени.
Успях да снимам малко и вътре, защото не бях видяла забранителните знаци на входа.
Чух едно:"ГоспоДжо, госпоДжо!" и накрая разбрах, че става дума за мен.
Стана ми неудонбо и срамно, след като човекът със синя престилка, когото току-що бях снимала  ми показва знака.
Срамота! Прибрах веднага  "апаратурата", но усещането ми за нередна постъпка от моя страна остана ...
Вижте все пак "папарашките":) снимки:









Снимам от входа този прекрасен храм:



Ето тук се виждат забраните, но ... след дъжд качулка ...



Не ми се излизаше от прохладния и истински храм, в който и днес се извършват венчавки, а сигурно и другите тайнства.
Писах венчавки, защото отвън чакаше млада двойка, която искаше да се врече пред Бога и пред хората в този неделен ден /да, в неделя, а не в събота, както обикновено правим тук, у нас/. Булката и младоженеца са скромно облечени, макар да са традиционни младоженци и сватбата да е доста голяма. Липсват помпозността и показнозността така присъщи ни на нас ...

Правя няколко снимки в двора на църквата:





После излизаме от там и се разделяме - аз искам да видя Хераклия Линкестис, а другите искат да пазаруват, да хапнат ...
Отиваме всички в един близък ресторант, в италиански стил. Ние пием кафе, а другите двама ги оставяме ...

Тук ли да седнем:



... или тук? Сядаме тук, като ние уж много бързаме ...



Излизайки навън, след кафето, аз все пак успявам да снимам още нещо:

Един млад баща с детето му - бъдещето на Битола /с разрешение на таткото/:



На средата на улицата виждам двама солидни битолски господа.
Поздравявам ги с "добър ден"и искам разрешение да ги снимам.
"От дека си?" - пита  ме по-младия. "От България" - отговарям и виждам радост в очите им!
"От дека, от дека си от Бугария?" - усещам и нетърпението и радосттното им очакване.
"От София съм" - разочаровах ги малко /предполагам имат близки в България, но не в София/, но ми позволиха да ги снимам, дори ми се стори, че леко се "нагласиха"/позираха:)/:) -



Казваме си "Довиждане" и си стискаме ръцете! Избърсвам една издайническа сълза ...
Знам, че никога повече няма да се видим, но си доставихме взаимна радост.
Благодаря ви, битолски господа! Да сте живи и здрави!

Моят спътник, колкото и търпелив и деликатен да е и да не показва оттегчение или досада, усещам, че прекалявам!
Е, още малко!:) Няма да съм аз, ако не снимам някои неща, които мернах преди час:).
Само няколко - не всичко!:)))

Тази е без коментар.



Зад тази "Застава", която е в движение!!! и малко по-надолу е Българското консулство:



Снимам няколко "старини", които помнят и по-добри времена, а някои може и да пазят тайни. Знае ли човек?







Отново река Драгор -



Ей там, на другия тротоар е Консулството, точно зад дървото.

... и една снимка на едни диви цветета:))) -



Снимах и битолските цъфнали кестени, които са съвсем същите като тези пред блока ни. Кестените ме накараха да се запитам - има ли разлика между нас, след като навсякъде виждах нещо, което ме връщаше в България?





Искам да снимам още много неща, но ... мозайките ме очават:))).
Минаваме покрай педагогическия институт или университет и още един ВУЗ, но с голямо усилие се овладявам и не снимам, а там имаше толкова  много зеленина и дървета, макар сградите да не бяха по мой вкус /поне това, което се виждаше зад "зашумението":)/ ...
И така чааак до Хераклия Линкестис:).
Очаквам ви там:).


П.П. Втората песен ми я изпрати Ати Милуш - Tota.
Слагам я с благодарност към една родолюбива българка и нежна душа.
Благодаря,  Ати ! Нека се знае какви е чада раждала българска майка юнашка.
Третата песен я получих днес от ЧАЙЧЕТО / 4aiotgluhar4e/. Благодаря и на теб, изстрадала македонска душо!