Струга за мен беше люлка на българщината, на нашето Възраждане, родното място на двамата братя Миладинови -  Димитър и  Костадин.
С много вълнение потегляме към Струга. Вълнението беше мое:).
Иска ми се час по-скоро да стигнем там, да се докосна до нашите светини, да почувствам онзи трепет, с който слушах като дете разказите на татко за Македония и нейните достойни чеда или в по-късно време, когато четях и плачех или се радвах и гордеех с потекло, род, Родина ...
Останах малко разочарована.
Градът е заселен предимно с албанци. Заприлича ми на нашите смесени градчета от преди примерно 50 години.

Все пак снимам центъра на града. В обектива са попаднали добри обекти:) от централната /главна улица/. Имах намерение да стигна до края й, но много неща ме възпряха ...







В самия център седяха възрастни, шалварести жени, които продаваха от тави типичен стружки специалет - вид баница, на която не запомних името - напомняше ми по звучене на "гьозлеме", но е е. Имах чувството, че това са катми със сирене, леко пресовани.
Запътваме се бързо към къщата на възрожденските братя, които издават сборника "„Български народни песни", излязъл през 1861 г. в Загреб.
Реставрират я, санират я - изобщо ремонт:



От страни все пак има приличен вид:



Тук съм поизрязала малко, за да се видят плочите с надпис, че това е кука на Миладинови:



Успявам да докосна скромния паметник на двамата братя дали толкова много за запазване на българщината по време  на Възраждането!



Ако започна да описвам живота и делото им ще изместя много темата, но ми се иска някой ден да направя и това - да пиша за тях така, както са започнали първите ми съприкосновения с тяхното творчество - татко ни четеше на глас /на мен и майка ми (майка беше добър рецитатор, но татко влагаше много чувство, а и на места спираше и ми обясняваше ...)/  песни, събрани от тях в епохалния им сборник или пък спомени на Кузман Шапкарев от няколкото негови книги, които имахме /имахме всичко, което беше излязло/.

Още веднъж братята Миладинови - без моето присъствие:



И една паметна плоча с бюст на отсрещната страна на уличката /без коментар/:



Не ми се иска да се отбивам на пазара, през който минахме на влизане в града - много "пребраден" и мръсен е...

Тръгваме към Езерото и река Црни Дрим/н/.
Първо реката - Црни Дрим или Черни Дрин не отговаря на името си:).
Каква ли трябва да е БЕЛИ Дрим, ако тази е ЦРНИ?:)))
Чиста, буйна, бяла вода, с много прохлада!
Това е най-късата река - само 21 метра! Извира от Охридското езеро и се влива отново там.
Хитра река:))) - да покаже красотата си и да се скрие толкова бързо!:)))





Тук е по-кротка, но все така красива!





Това е Охридското езеро в Струга. За разлика от Охрид тук има пясъчна плажна ивица. Може би сега е момента да ви разкажа вица, за който се сетих, когато се опитвах да разгадая етимологията на "пАтарина":
Някъде в края на 60-те или началото на 70-те години група професори от Скопския университет почивали в Струга /плажували, препичали се:)/. По едно време един от тях /филолог, завършил навярно в СУ/ се развикал с пълно гърло:"Измислих! Измислих! Измихлих нова МАКЕДОНСКА дума!", за което вероятно е получил Титовска награда, не знам. Само това си спомням от вица:). Може да е измислил "патарина"или "менувачница", кой знае?:)

Това е самото Езеро с плажната ивица:





Това е някакво заведение, но беше затворено:



Крайезерния булевард, както го нарекох:) с част от Езерото, разбира се -



Обичам малките и закътани улички, които са изпълнени с толкова уют и топлина. Тази ръчна помпа  ме "размекна" и ми припомни забравени истории:



Така беше и със смокинята - напомни ми бащината ми къща и ме просълзи - прозорецът на моята стая лятно време беше "зашумен" от листата на смонинята ...:



Още две снимки от "крайезерния булевард", който си беше една тесничка пешеходна зона, при това доста мръсна.
Там ни предлагаха да си купим сусамки и някакви други неща, но след "гьозлемето" не посмях да си взема от мръсните кошници.
Не си купих и сувенир от Струга ...
Нещо пак ми засяда в гърлото и ме "дави"...
Ето снимките без коментар /само ще ви обърна внимание на отношението към двата паметника/. Те всъщност бяха четири. Снимах и четирите, но са излезли само тези :





За последно Црни Дрим от другата страна на моста /реката ме заплени/:



В Струга от 1962 година се провежда фестивалът "Стружки вечери на поезията".
Видях и една галерия, която много ме привлече, но отношението на галериста  ме  накара да я подмина ... Една дума само - "има и ваши, бугарски художници ..."
Много съм обидчива явно на тази тема.

Връщаме се отново в белия и чист Охрид!!!