Извинявам се за вчерашното си състояние, което може би не трябваше да правя достояние на всички, но това беше един вопъл, изтръгнал се от дълбините на душата ми ...





Сега ми се иска да си продължа разходката из Македония и да я споделя с вас.   След Скопие, което ми се видя много сърбеещо се, но и с много албанско население, а и някак разхвърляно и неподредено, заради мащабните и граниозно-грандомански строежи в центъра на града, който искат да заприлича на Париж, Виена или на някой друг европейски или световен град потегляме на югозапад - към Охрид.
Преди да излезем от Скопие минаваме през един квартал, който ми заприличва на "Еленово" или "Струмско" в Благоевград - един такъв, неугледен, занемарен и като забравен ми се видя. Домъчня ми за хората, които живеят там. По-добре ли ще се чувстват с новия център в панелните си жилища?!
Въпроси, които са си само мои, и на които аз имам мой си отговор.

Планината, /вече не знам в коя сме;), толкова са много, че им изпуснах края:)/ ни посреща и прегръща с много зеленина, слънце и бели облаци. Виждат се в далечина и населени места, за някои от които има и табели,но не съм ги снимала, а вече ги и забравих:). Това не е фатално - има справочници и всеки може да провери къде е това, което съм снимала. За мен е важна красотата и настроението:











Kолкото по-нагоре се изкачваме, толкова времето се "нагрочва":) и всеки момент ще завали:





Заваля, но някак приятно, като в онази песен на Стефан Димитров - "Малко вали, но приятно":).
Не беше малко, но беше приятно!



Обичам дъжда да тропа по капака на колата, а на вън да се сменят природните картини. Пречистващо, ободряващо и освежаващо е!




След проливният дъжд, слънцето отново се опитва да изгрее, за да ни покаже красивата зелена природа. Вече не знам къде сме, но знам, че сме в Македония и пътуваме от Скопие към Охрид:).
Много неща ме впечатляват!
Новопостроени богаташки къщи в селища без име, но с джамии /за кой ли път го пиша това?/ - предполагам, че са на албанци, които са голяма част от населението на Македония - ето тук се вижда и ж.п. линията Скопие-Битола:





Виждам и един християнски кръст! За всички има място под слънцето - само да е сговор и мир! Нека да не си навлизаме в духовното пространство поне:



Тук къщите са по-скромни и по-бедни - предполагам като стопаните си:) македонци:



Наближаваме Охрид - почти сме в този град, който кара сърцето ми да се вълнува и да ставам неспокойна от срещата си с него.
Това са "подстъпите":) към града:

Първата снимка ме умили с кокошчиците, които свободно си кълвяха зелена тревица и се усмихнах несъзнателно: за яйцата от "свободни кокошки", които аз къде на шега, къде на истина наричам "щастливи".
Изобщо - екология в действие, както видях по-късно.







Стигнахме най-сетне в Охрид!
Здравей, Охриде, граде на нашата книжовност и култура!
Много съм щастлива!
За него и за Езерото - друг път. Много е, а не ми се иска да отгечавам никого.

 

От пейзажните снимки, сякаш се намирам в България.
Сега повечето ще кажат, че Македония си е България, но все пак.
Наистина природните дадености са толкова еднакви и ако не бяха надписите, нямаше да се поколебая да се объркам.
:)))

И аз така, Хелън:))).
Гледах, гледах и все България виждах:))).
Пък и част от планините са и в България и в Македония:))).
Този постинг е просто част от хронологията.
Един вид прелюдия към Охрид, манастира "Св. Наум" Струга, Битола, Езерото, Билянините извори, Хераклия Линквестис ... Но да не издавам много от "кухнята":))).
Бързам да ги пусна, че после ще дойде време за МОРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Нямам търпение за морето, но все пак съм и много търпелива:))).
Поздрави!

За всички има място под слънцето, но понякога човек забравя.
Красиви планини и някак близки ...
Благодаря за споделеното! И - хубав ден! :)

Град Охрид , Екзархия Българска .
Там е роден и другият ми пра дядо Иван Грунчев.
Никога няма да видя тези места !
Приятно пътуване. Ще следвам твоя маршрут !
Пан

Земята на дядо Алекси, неговата България!
Благодаря ти Кате, за всичко!

Има, Мег! За всички има място, иначе не бихме били тук.
За забравянето ми се иска да да те коригирам малко: мисля си, че става дума за ЗАИГРАВАНЕ на религиозно-етническа тема. На мен това не ми харесва ...
Планините са красиви - досущ като нашите:).
Поздрави!

Мила, Тони!
В първия /защото са три:)/ постинг има една снимка на надгробна плоча. Тя говори много за езика и принадлежността на Митрополита ...
А защо да не ги видиш?!
Ако не желаеш, заради носталгично-сантиментални чувства те разбирам.
Иначе можеш и трябва.
Аз имам едно задължение към татко и живот и здраве да е се надявам да го изпълня.
Поздрави на теб и сестра ти!

Ще стигнем и до нея, скъпи Алекс:).
Мисля, че бях прочела в един твой постинг, че дядо ти е от Битола или Битолско.
Имай търпение - ще те заведа и там.
Пиша пространно, защото ми се иска с писането и снимките отново да преживея онези 4 дни в Македония ...
Поздрави на теб и Ива!

Чета, Катя, и си поплаквам...
Вече нямам смелост да ходя там, защото не харесвам това, което виждам там :( Но ме е яд! Защо да е така? Това, че и те търпят като нас, е доказателство, че сме един народ.

И аз като теб, Чайче!
Хем ме е яд, хем ми е много мъчно.
Един народ сме, колкото и да искат да ни разделят.
Но и търпението все някога свършва ...
Колкото и да ни зациклят...