На  Цветница не бяхме решили къде точно да си запалим свещичка и да си вземем върбови клонки за здраве.
В последния момент свърнахме към Околовръсното. Тогава и на мен ми се изЯсни:) къде отиваме:) - към Драгалевския манастир.
Стана ми много приятно, защото само бях споменала, че ми се ходи в някой от близките манастири, без да уточнявам къде  ...
Все още не мога да свикна, че моите полуизречени желания се изпълняват ...
Времето беше  хубаво, хората се изкачваха към манастира, други вече слизаха с върбови клонки ... Много приятно!
Спряхме само за малко, за да си пусна миналогодишното венче в реката и продължихме.







Снимах и тази обрасла с мъх морена, която по някакъв начин ми напомни за Вазов ... асоциации ..



Тук природата беше малко закъсняла с пролетта, но все пак трябва да се отчете надморската височина и планинския климат - просто се върнахме назад във времето със седмица или две.
Стигнахме манастира и още с влизането в двора се потопих в една тиха и спокойна атмосфера, която ме изпълни с благоговение и благодарност!













Влязохме в храма, който беше тих и спокоен като истински храм, без блъсканица и гневни погледи от "миряните".
Службата беше свършила, затова дадох Света Литургия за следващата, запалих си свещичка и се помолих - получи се нещо, което рядко ми се случва напоследък, сред многото изнервени хора в храма - духът ми се сля с Бога!

После снимах добре поддържания двор с пролетните цветя и изкуствените живинки, за да зарадвам след това Мишел:).















Тези вече са специално за Мишел:) -









На излизане се загледах в едно магазинче в двора и получих подарък за празника, нищо, че не съм цвете за мирисане:) -



На Разпети петък  знаех със сигурност къде ще отидем с децата ми, снаха ми и Мишел - на Драгалевския манастир - без никакво колебание!
Исках да се потопя отново в онази атмосфера от Цветница.
Искаше ми се и аз като моята баба да кажа на Мишел:"Хайде сега, мило, да се поклоним на Дядо Боже и да Му се помолим", след това да минем под масата с плащеницата.
Е, не можа да се получи точно така, но все пак Мишел мина права под масата:) /не се поклони, детенце малко -простено й е/.
А масата беше много красиво подредена!
Неволно направих сравнение с масата в нашата черква, която също си има всичко, но е някак разхвърляно и не така красиво.
Оставих цветята и червеното яйце на иконата.
И отново изпаднах в онова състояние на единение!
Благодаря ти, Боже!
Запалихме свещички и се помолихме - всеки с неговите си  благодарности и молитви.
После отидохме да покажа на Мишел изкуствените живинки и да я измия с водата от чешмичката.
Тя не беше много впечатлена от тези "живинки", защото не й позволихме да влезе да ги пипне.
Но нали си е като вятър - затича се нанякъде и всички ние след нея:).



Заведе ни до камбаните, но сега виждам как се е загледала в нарциса:) - аха, да се наведе и да го откъсне:).


 
След това с нейното неповторимо "цвърчене":) стигнахме до ... кокошарника /не до кокошКАРника, както е в една реклама и не означава къщичка за кокошки, а нещо като кокошкарска работа:)/.
Голяма радост, голямо чудо беше!
Веднага мушна пръстчетата, за да ги пипне!
И естестествено искаше да пипне най-голямото "коко", което се оказа петел:).



Събра си малко "шешета":), които после бързо ми предаде  на "отговорно пазене":).



Лошото на хубавото е, че свършва:).
Трябваше и ние да си тръгваме, но преди това исках да снимам градинката. Да видя за няколко дни колко са се разкрасили цветeтата.
Тогава открих тази младост сред старите, изсечени дънерчета:



А цветета наистина бяха отворили личицата си!









Последен поглед назад и бързам да стигна децата, че може да ме оставят тук, където преди 20-ина години исках да бъда завинаги ...





Това беше - душата ми  беше  пълна с обич.
Утре, живот и здраве ще започна подготовката за Великден.


Великден мина и отмина, но на постигът сега му дойде ред ...
Получи се като "тюрлю-гювеч":), но така е, когато искаш да кажеш всичко наведнъж ...