Вълшебната планина ...
Почти като у Томас Ман, но само почти и не съвсем ...
Този постинг го пиша за всички, които ще ме попитат :"Къде  беше, Кате?".
Ами бях там - високо във вълшебната планина, на места току-що погалена от четката на есента и се чувствах като някои от героите на Томас Ман ... Само като някои и само отчасти:).
Починах си много добре, дишах с пълни гърди кристалния въздух, запознах се с хора, с които не бих се запознала на друго място, разхождах се по стръмните пътеки, като подбирах все пак не най-стръмните:), събрах си някои закъснели билки и подранили плодове, е, някои си бяха съвсем според сезона:) ...
Направих и маааалко любителски снимки с телефончето ми /за илюстрация:)/.
Не прекъснах връзката с блога - напротив!
Всеки ден с часове говорехме с приятели! Получих и поздрави от много от вас, за което съм искрено благодарна!
Дори за малко се разминах с едно изключително приятно посещение на моя приятелка от блога, заради "негрАмотното" ми обяснение, за което е излишно да казвам, че съжалявам, но пък отново благодаря!
Ами това е ...
Там бях - насред самата Вълшебна планина! 

За всеки от вас има по една снимка, остава само да си я познаете;).

Това е постинг, който написах още в края на септември.
Сега ви го предлагам с малко снимчици и за спомен от една красива и топла ранна есен.












 
























Това е Вълшебната планина накратко:))):













Има още много, но мисля, че стига толкова, а?:)))

Сега е пролет и всичко е толкова нежно-цветно, младо и вдъхващо надежда, а аз ви занимавам с есенни спомени:).


Не съм била в планината от песента:))).
Бях си в нашенска Вълшебна планина:))).


Втората песен е поздрав за babaelenica, която си удържа на обещанието и даде 44444 глас за блога ми:))).
Поздрав специален за нея е и този залез, но не от Вълшебната планина, а от Поморие:).
Тази снимка си е само за нея - патентована и с всички нужни документи!:)))