Прочетен: 3162 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2011 10:28
Нормално е. Всеки човек се стреми към тях независимо от "класа, пол, занятье".
Идва ми на ум отново книжката /не от пренебрежение, а поради обема й/ на любимия ми Никос Диму "НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ГРЪК".
В тази книжица, в главата за щастието и нещастието Никос Диму прави своите размишления, изводи и заключения.
Мисля да не преразказвам, а да цитирам точно тази част от книгата.
Спрях до точка 21.
Има още няколко точки, но те са за гърците, за новогърците, затова спрях до тук, до общовалидните за всички хора и народности.
Ние, българите не правим изключение от другите народности, макар и много да се доближаваме до новогърците - с нашата прекомерност, мрънкане, митове, страхове ...
Много са приликите ни с тях и то не за хубаво ...
Струва ми се, че това е нещастието или щастието да си балканджия /т.е.роден на Балканите/- съдба, орисия, манталитет ...
Коментари няма да правя, направила съм ги отдавна за себе си.
Мога само да публикувам някои глави от книгата на Никос Диму - хей така, за размисъл и сравнение ...
Не се притеснявайте и коментирайте свободно и спокойно. Ще ми е интересно да прочета.
Преводът е на Калина Гарелова.
Аз само си направих труда да ПРЕПИША:) цялата:) книга, което извърших в лето 2009-то и посветих на един приятел:).
Има гърци, които проблематизират съществуването си – и гърци, които не го проблематизират. Тези мисли засягат по-скоро вторите. Но са посветени на първите.
Н.Д. УВОД Нещастието да си човек
1
Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни.
2 По аналогия, нещастието трябва да бъде несъвпадението между желание и действителност.
3 С други думи, нещастие можем да наречем наличието на дистанция между желание и действителност.
4
Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-нещастни сме.
5 Щастието ( или нещастието ) ни зависи: от големината, силата и броя на желанията ни, от една страна – и от характера на действителността от друга. 6 Може да съм нещастен, защото имам прекалени и прекомерни желания, които (справедливо) остават неизпълнени. Или пък може желанията ми да са “разумни” ( по средната човешка мярка), но действителността да ме преследва (като Йов). Тогава говорим за злощастие. 7 Влагаме някакъв статистически смисъл в щастието. Вярваме, че всеки човек с “разумни” желания би трябвало да има в равна степен успехи и разочарования. (Доказателство: изразите “ще му се обърне късметът”, “ще се обърне съдбата” и т.н.). 8 Но животът опровергава това мислене. Обикновено тези, които имат много и силни желания, осъществяват повече от онези, които имат малко и скромни. Само че ненаситната природа на първите рядко им позволява да усетят състоянието на равновесие, което наричаме щастие. 9 Дистанцията, която нарекохме нещастие, функционира позитивно и негативно. Нямам това, което желая, или имам нещо, което не желая (например болест). 10 Тези, които дават “рецепти за щастие”, се опитват обикновено да видоизменят или да намалят желанията – понеже не е лесно да въздействаш на действителността. Разбира се, колкото по-малко желания имаме, толкова по-малко рискуваме да се разочароваме и страдаме. 11 Следващата крачка е мисълта на Буда за премахването на желанието като сигурно средство срещу нещастието. (Още по-резултатно: премахването на източника на всяко желание – на Аз-а). 12 При животните процентът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват от възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната си среда. 13 Трудно може да се говори за щастливи и нещастни животни, тъй като не би трябвало в тях да съществува напрежението между двата (човешки) полюса. Нещо обаче ми говори, че птичките в небето трябва да са щастливи. 14 Противно на животните, човекът има желания, “по конвенция и по природа” неизпълними. Жадува безсмъртие. А единственото сигурно нещо, което знае за бъдещето е, че някога ще умре. 15 Бихме могли да определим човека като животно, което желае винаги повече, отколкото постига. Неприспособимото животно. Бихме могли с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието – вродено – в себе си. 16 Или пък бихме могли да определим човека като трагическо животно. Защото какво друго е трагедията, ако не агонистичното изживяване на разстоянието между човека и света? 17 Колкото по е човек, колкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. И ако е герой, се бори и се погубва. Ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми. 18 Ако човекът, като човек, носи в себе си нещастието, то определени типове хора имат по-голяма предразположеност към това. Дори определени народности. Между тях със сигурност, гърците. Ново-гърците. 19 Тезата на тази книга е, че в ново-гърка, поради история, наследственост и характер, се отваря по-голям процеп между желание и действителност, колкото е средната мяра. 20 Т.е., ако да бъдеш човек, вече означава със сигурност една мяра нещастие – това да бъдеш грък, предвещава по-голяма доза. 21 Става дума за “нещастието да си грък”.
23.02.2011 22:12
Поздрави!
Психоаналитиците само ме объркват, да ти кажа!:):):)
Добро начало - ще потърся книгата. Поздрав с усмивка!:))
23.02.2011 23:46
"Домашното мислителство" е народната форма на философстването, дори някои наричат продукта му "философия някаква си, на нещо си". Справка - йосиф и "философия на ежедневието". Всякакви хора опитват да се "мислят" за мислители и веднага пръкват и продуктите от това....
А тук дори не е мислителство, ами продукт на "някой си друг" мислител. Цитати преводи... Вид будителство някакво си... Обаче най-важния въпрос - за КОГО... За кого е всичко това и за кои всичко това е такова?
Най-"тъжното" от всичко е нивото на "таргет-групата". Тия писания са направени именно за тях, те са нейния консуматор, вдъхновител и потребител. Просто е - по нивото на консумираното е много лесно да се изведе и нивото на консуматора му - просто съотвествие. По същия начин - нивото на "консуматора" резонира и с нивото на "автора-"производител""...
Може би именно затова именно това ниво е популярно и масово. И е по средностатистическото ниво. А то е ясно - броя на хората "дръзнали: да се позамислят - за живота, целите, смисъла, желанията, пътя, стремежа, бляновете и мечтите, надеждите и копнежите - е толкова малък. И всички знаят защо... Всеки, който някога е "дръзвал" да се замисли за нещата от живота, опира до една граница - отвъд която ясно се "надушва" една опасност... Защото ако не "спреш" навреме, ако не ти се задвижи защитната реакция, почват мислите ти да стават опасни за самия теб... и за "другите" немислещи...
Затова е лесно да си "общ мислител". Защото се запазва "дистанцията" от себе си...
Затова е и тайната у всеки един човек - първо от себе си тайни, компромиси, лъжи... после веднага се проектира и в "отношенията" помежду.
И... остават общите напъни за "разсъждения" някакви си... но само докато не се "усети" че може да се разклати "бараката".
Благодаря ти !
Видя ми се доста житейско и интересно!
Поздрави!
Бъди щастлива по своему, Катя!
Много ми се искаше да публикувам отделни глави от нея, за да видим колко си приличаме с гърците от преди ... 35-6 години.
Поздрави на всички!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder