Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2011 21:45 - ЗА ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3162 Коментари: 14 Гласове:
57

Последна промяна: 24.02.2011 10:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Преглеждайки заглавията в блоговете (понякога), /за толкова имам време/ ми прави впечатление, че са за щастие, нещастие, любов ... все такива дребни човешки нещица.
Нормално е. Всеки човек се стреми към тях независимо от "класа, пол, занятье".
Идва ми на ум отново книжката /не от пренебрежение, а поради обема й/ на любимия ми Никос Диму "НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ГРЪК".
В тази книжица, в главата за щастието и нещастието Никос Диму прави своите размишления, изводи и заключения.
Мисля да не преразказвам, а да цитирам точно тази част от книгата. 
Спрях до точка 21.

Има още няколко точки, но те са за гърците, за новогърците, затова спрях до тук, до общовалидните за всички хора и народности.
Ние, българите не правим изключение от другите народности, макар и много да се доближаваме до новогърците - с нашата прекомерност, мрънкане, митове, страхове ...
Много са приликите ни с тях и то не за хубаво ...
Струва ми се, че това е нещастието или щастието да си балканджия /т.е.роден на Балканите/- съдба, орисия, манталитет ...
Коментари няма да правя, направила съм ги отдавна за себе си.
Мога само да публикувам някои глави от книгата на Никос Диму - хей така, за размисъл и сравнение ...
Не се притеснявайте и коментирайте свободно и спокойно. Ще ми е интересно да прочета.


Преводът е на Калина Гарелова.
Аз само си направих труда да ПРЕПИША:) цялата:) книга, което извърших в лето 2009-то и посветих на един приятел:).



Има гърци, които проблематизират съществуването си – и гърци, които не го проблематизират.
Тези мисли засягат по-скоро вторите. Но са посветени на първите.
                                                                                        
                                                                                                                 Н.Д.                                                    УВОД                                  Нещастието да си човек
                               
                               1
                               Определяме като щастие състоянието (обикновено  временно), в което действителността съвпада с желанията ни.
                              
                               2                            По аналогия, нещастието трябва да бъде    несъвпадението между желание и действителност.

                              3                               С други думи, нещастие можем да наречем наличието на дистанция между желание и действителност.

                              4
                              Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-нещастни сме.

                               5                               Щастието ( или нещастието ) ни зависи: от големината, силата и броя на желанията ни, от една страна – и от характера на действителността от друга.                                6                             Може да съм нещастен, защото имам прекалени и прекомерни желания, които (справедливо) остават неизпълнени. Или пък може желанията ми да са “разумни” ( по средната човешка мярка), но действителността да ме преследва (като Йов). Тогава говорим за злощастие.                              7                            Влагаме някакъв статистически смисъл в щастието. Вярваме, че всеки човек с “разумни” желания би трябвало да има в равна степен успехи и разочарования. (Доказателство: изразите “ще му се обърне късметът”, “ще се обърне съдбата” и т.н.).                              8                                              Но животът опровергава това мислене. Обикновено тези, които имат много и силни желания, осъществяват повече от онези, които имат малко и скромни. Само че ненаситната природа на първите рядко им позволява да усетят състоянието на равновесие, което наричаме щастие.                          9                        Дистанцията, която нарекохме нещастие, функционира позитивно и негативно. Нямам това, което желая, или имам нещо, което не желая (например болест).                         10                       Тези, които дават “рецепти за щастие”, се опитват обикновено да видоизменят или да намалят желанията – понеже не е лесно да въздействаш на действителността. Разбира се, колкото по-малко желания имаме, толкова по-малко рискуваме да се разочароваме и страдаме.                         11                       Следващата крачка е мисълта на Буда за премахването на желанието като сигурно средство срещу нещастието. (Още по-резултатно: премахването на източника на всяко желание – на Аз-а).                        12                      При животните процентът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват от възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната си среда.                        13                      Трудно може да се говори за щастливи и нещастни животни, тъй като не би трябвало в тях да съществува напрежението между двата (човешки) полюса. Нещо обаче ми говори, че птичките в небето трябва да са щастливи.                         14                       Противно на животните, човекът има желания, “по конвенция и по природа” неизпълними. Жадува безсмъртие. А единственото сигурно нещо, което знае за бъдещето е, че някога ще умре.                         15                       Бихме могли да определим човека като животно, което желае винаги повече, отколкото постига. Неприспособимото животно. Бихме могли с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието – вродено – в себе си.                         16                       Или пък бихме могли да определим човека като трагическо животно. Защото какво друго е трагедията, ако не агонистичното изживяване на разстоянието между човека и света?                          17                        Колкото по е човек, колкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. И ако е герой, се бори и се погубва. Ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.                         18                       Ако човекът, като човек, носи в себе си нещастието, то определени типове хора имат по-голяма предразположеност към това. Дори определени народности. Между тях със сигурност, гърците. Ново-гърците.                        19                      Тезата на тази книга е, че в ново-гърка, поради история, наследственост и характер, се отваря по-голям процеп между желание и действителност, колкото е средната мяра.                        20                      Т.е., ако да бъдеш човек, вече означава със сигурност една мяра нещастие – това да бъдеш грък, предвещава по-голяма доза.                       21                     Става дума за “нещастието да си грък”.  

                                                                                                                                                                                                     






Тагове:   НЕЩАСТИЕТО,   щастието,


Гласувай:
58



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Чудесно е!:) Поздрави!
23.02.2011 22:12
Чудесно е!:)
Поздрави!
цитирай
2. tit - Браво, брава, брависимо!!!:)))
23.02.2011 22:21
Най-сетне да прочета нещо човешко по въпроса!:)
Психоаналитиците само ме объркват, да ти кажа!:):):)
Добро начало - ще потърся книгата. Поздрав с усмивка!:))
цитирай
3. анонимен - Благодарение на теб
23.02.2011 23:46
и аз притежавам това богатство. Хубаво е да се припомнят такива автори, за да се прочете и нещо смислено, и някои разгорещени домашни "гении" да се поохладят малко. ))))
цитирай
4. ramus - написаното е ала-бала...
24.02.2011 09:30
за начинаещи "домашни" мислители. Нещо като "едно добро начало" за анализ на нещо си. Само дето дори точно това "НЕЩО СИ", което се прави опит да се анализира и осмисли, не е засегнато в "центъра си", а се върти някъде по окръжността му...

"Домашното мислителство" е народната форма на философстването, дори някои наричат продукта му "философия някаква си, на нещо си". Справка - йосиф и "философия на ежедневието". Всякакви хора опитват да се "мислят" за мислители и веднага пръкват и продуктите от това....
А тук дори не е мислителство, ами продукт на "някой си друг" мислител. Цитати преводи... Вид будителство някакво си... Обаче най-важния въпрос - за КОГО... За кого е всичко това и за кои всичко това е такова?

Най-"тъжното" от всичко е нивото на "таргет-групата". Тия писания са направени именно за тях, те са нейния консуматор, вдъхновител и потребител. Просто е - по нивото на консумираното е много лесно да се изведе и нивото на консуматора му - просто съотвествие. По същия начин - нивото на "консуматора" резонира и с нивото на "автора-"производител""...

Може би именно затова именно това ниво е популярно и масово. И е по средностатистическото ниво. А то е ясно - броя на хората "дръзнали: да се позамислят - за живота, целите, смисъла, желанията, пътя, стремежа, бляновете и мечтите, надеждите и копнежите - е толкова малък. И всички знаят защо... Всеки, който някога е "дръзвал" да се замисли за нещата от живота, опира до една граница - отвъд която ясно се "надушва" една опасност... Защото ако не "спреш" навреме, ако не ти се задвижи защитната реакция, почват мислите ти да стават опасни за самия теб... и за "другите" немислещи...
Затова е лесно да си "общ мислител". Защото се запазва "дистанцията" от себе си...
Затова е и тайната у всеки един човек - първо от себе си тайни, компромиси, лъжи... после веднага се проектира и в "отношенията" помежду.

И... остават общите напъни за "разсъждения" някакви си... но само докато не се "усети" че може да се разклати "бараката".
цитирай
5. stela50 - Поздрави ,Кати ... Много интересно и размислящо .
24.02.2011 09:33
Смислено ,човешко и мъдро .Книгата наистина заслужава уважение .
Благодаря ти !
цитирай
6. ckarlet - И аз трябва да потърся книгата, К...
24.02.2011 11:20
И аз трябва да потърся книгата, Катя!
Видя ми се доста житейско и интересно!
Поздрави!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Когато тръгнеш да осъществяваш ...
24.02.2011 13:26
Когато тръгнеш да осъществяваш една мечта, това никога не става наведнъж, а си има отделни етапи, има път който трябва да се извърви. Ако успееме да се радваме на всяка трудност, която превъзмогваме по пътя си, то няма да се чувстваме нещастни, а окрилени от поредния си успех. Трябва да изградим търпимост към провалите, които ни се случват, да вземем полезното от тях и да опитаме отново. Така мисля. Книгата започва интересно и заслужава внимание.
цитирай
8. ani101 - :))) във всеки случей сиртакито ме ...
24.02.2011 14:21
:))) във всеки случей сиртакито ме развесели ...
цитирай
9. petergunn - Много ми харесват постингите ти, ...
24.02.2011 15:10
Много ми харесват постингите ти, обаче имам молба да напишеш и нещо по-тъпичко, като за мен, да го разбирам по-лесно! :) Успех!
цитирай
10. kleopatrasv - Щастливи сме, когато мечтите ни са ...
24.02.2011 16:22
Щастливи сме, когато мечтите ни са сбъднати в реалността и нищо друго няма значение..всеки мечтае за различни неща и естественно по различен начин усещаме щастието. За едни е увеличаване на богатството, за други спътника в живота, за трети милосърдността, и т.к.
Бъди щастлива по своему, Катя!
цитирай
11. pevetsa - Кате, Благославям те със ЩАСТИЕ и ...
24.02.2011 19:05
Кате, Благославям те със ЩАСТИЕ и ЛЮБОВ!
цитирай
12. alexs - Катя Бъди ЩАСТЛИВА
26.02.2011 11:24
Да играеме сиртаки
цитирай
13. gatorbg - Гласувах против
28.02.2011 02:33
защото първо трябва да се научиш да пишеш. Никой не се нуждае от такива тъпотии.
цитирай
14. katan - Тази малка книжка е един наръчник по народопсихология
06.04.2011 12:10
на балканските народи.
Много ми се искаше да публикувам отделни глави от нея, за да видим колко си приличаме с гърците от преди ... 35-6 години.
Поздрави на всички!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5655429
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195524
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031