веднъж ме друса през нощта на един 14-ти етаж в Добрич.
Страшно и грозно - Бог да пази!
Но пък е добре, че честите земетръси освобождават напрежението на земята.

Да знаеш, че нищо не можеш ад направиш, срещу силите на природата. Аз също го усетих много по-силно от това, което беше на 27.08 със същите стойности. започвам да се съмнявам в точността на информацията, която ни дават.
А по повод високото строителство: японците са си решили този проблем с релси.

Ужасно е, Люба!
И много естрашно, защото сме безсилни!
Да ни пази Бог!

за страха, който си брала, миличка! И аз на партера усетих едно яко друсване, но - каквото Той е решил - това ще стане с нас. И японците живеят във високи сгради и ги тресе ежедневно. Как ли се евакуират?
Дръпвам те за ушенцето против Уплах:)))

На 27.08 ли беше?
Тогава бях пред компютъра и само леко ме повдигна вертикално.
Повече не се повтори, дори полилея не се заклати.
Днешното беше /поне първото, според мен/ отново вертикално, но много по-силно, а второто веднага след първото беше вертикално-хоризонтално, защото се разлюля полилея.
От 25-26 години преживявам всяко едно земетресение с голям ужас, но нищо не мога да направя нищо.
Само се моля на Бог!

Благодаря, Лили!
Бог да НИ пази!
А в Япония строителството е съвсем различно - доколото знам е на принципа на бамбука, а нашето знаеш какво е...

Страшничко е.

Направо си е страшно!
И с тези ремонти за разширяване на жилищната площ ...

"След мен ако ще и потоп да дойде" - свободен превод на максимата на крал Луи ХV.
Тази максима беше в основата на идеологията на " партията на най-хуманното общество в историята на България".
Никак не бяха глупави тогавашните управници и далеч преди живата мумия Фидел Кастро знаеха, че рано или късно потоп ще ги помете. За да го отложат във времето правеха всичко, дори и в разрез с всякакви норми и нормативи на икономиката и живота въобще, за да запазят "народната любов". Успяха да я превърнат в търпимост, а нас ни превърнаха в хуманоидни роботи.
И когато потопът дойде, те отново се възползваха от ситуацията и изплуваха като мръсна пяна с наглостта на нито пили, нито яли.
За нас остана само да носим последствията от " великото социалистическо строителство" и да се молим на Всевишния да опази картонените ни комуналки , или поне да останем живи при подобни катаклизми.

Прочетох в интернет и веднага звъннах на сина ми .Усетило се е силно и на по-ниските етажи . Природа ...
Готви се за почивката ,успокой се и помисли за Ангелчето ,което си има всеки от нас .
Довери се на твоето ...и на добър път !
Прегръдки !

Знаеш, че потърпевши винаги са "малките" хора.
"Големите" винаги изплуват.
Когато за "малките" няма хляб /разбирай го по всякакъв начин!/, "големите" се назландисват и на пасти ...
Нищо ново под слънцето!
Лошо е, когато потърпевши сме аз и ти, тя и той ... всички, които представляваме 90% от населението на България ...

Благодаря ти, Стела!
Още снощи имах някакво предчувствие за такова нещо ...
Но Ангелчето и този път беше с мен, Слава на Бога!

Срещу природата не можем да се борим, Катя!
Искрено се надявам и моля да няма нови трусове!
Прегръщам те топло!

На 04.03.1979 г. - петък, /дано не бъркам датата/, бях на гости на мои близки в София. Същата вечер беше земетресението във Вранча, Свищов и т.н. Добре, че близките ми живееха в не висока /4 етажна/ кооперация и изнасянето от там на живущите стана бързо. Но паниката беше наистина голяма. Колкото и да изглежда като черен хумор, на 7-ми /в понеделник/, чух следния виц:
Половин час след земетръса минава кола на МВР и съобщава:
"Столичанки и столичани, прибирйте се по домовете. Опасността е преминала, епицентърът е заловен и поставен на сигурно място!"

Не може да се борим срещу природата, скъпа Скарлет!
А мисля и, че не трябва!
Опитахме се да обърнем течението на реките, да прокопаем плавателни канали и какви не още глупости без да се съобразяваме с нея!
Природата ни предупреждава!
Дай, Боже, да се ограничи само с това предупреждение!

Малка поправка - годината беше 1977 ...
Ние живеехме тогава в Странджа и бяхме САМО на третия етаж, ноустех земетресението много силно!
Децата ми бяха много малки, аз бях сама - представи си ужаса ми, най-вече, че може да се случи нещо на децата!
А представи си колко силно е било онова разрушително земетресение, което усетихме дори в Странджа - най-старонагънатата планина!
Бог да ни пази!
Благодаря ти и за вица - чудесен опит за разведдряване на обстановката!

Каквото има да става, ще стане...
Приятна почивка!

Така е, Славе!
БОГ да ни пази!
Благодаря ти!

Пълзящия кофраж, тоест точно най-високите блокове в големите градове, са най-сигурни при земетресение. В Скопие (разрушено в 60 те години от трус) много от сградите са такива сега. Други сигурни са панелните блокове ако са изпълнени качествено.
Най-опасни са сградите от тухли 4-ки или изградени от бетонови блокчета, ако не са укрепени добре против земетръс с бетон и желязо. Тухлите и при двете са кухи и се чупят лесно. Ако няма здрави колони от железобетон и при слаб трус се трошат диагонално, а бетоновите плочи от тавана смазват всичко под себе си - Земетресението в Турция

Благодаря ти за успокоението, приятелю!
Нашият блок е точно от този вид строителство, но е надупчен като швейцарско сирене ..., пък е строен и от КЕЧ по бързата процедура.
Виждала съм как съседния блок се отклонява с няколко метра при едно земетресение преди 10-15 години ...
Да пази Господ!

Точно, "се отклонява", но не се чупи. Брат ми живее в такъв (в София). Междинните стени са от гипс (тоест не са носещи), но е опасно да се пипа (какво във всяка друга сграда) всичко което е излято от бетон. Иначе дупки и събаряне на не-носещи не е опасно. За съжаление днес почти никой не строи с пълзящ кофраж, защото е скъпо до колкото зная, или поне така съм чувал.
Във всеки случай си на по-безопасно място дори на последния етаж на такъв блок, отколкото тези в по-ниски сгради, но ново строителство със съмнително качество.
Има и друго, на времето бетонът се е правил почти само (колкото и зле да са работили някой) по БДС, а днес не знаеш с какво е забъркан, с какъв пясък и колко цимент има в него!
Тук по морето има сгради и хотели в които в бетона е слаган морски пясък. Такива ще рухнат и при най-слабия трус.

...заменям супер хуманна , екологична , биологически чиста къща с двор в Северозападна България , срещу свърх анти хуманен гаден бетонен панелен апартамент в София , Пловдив или Варна.

Много разчитам на БДС, приятелю!
Знам и колко време задържаха Акт 16!
Съвременното /днешното/ строителство просто ме плаши, като знам как се гони бързата печалба, а не се строи с мисъл и стандарт!
Благодаря ти!

С удоволствие бих приела заменката:), но тя ще ме отдалечи от децата ми и най-вече от любимата ми внучка!
Благодаря за съблазнителната оферта:)!

Не ме плаши люлеенето, защото съм на първия етаж, но ужасно ми се драйфаше и имах чувството, че мозъкът ми е пред разпадане - понякога не мога да изричам думите, а друг път губя равновесие - забравих, че сега е сезонът на земетресенията...

Та исках да кажа - едни се страхувате от разпадането на сградите, а други - от оня тип вълни, които се намесват в мозъчните вълни и карат котките и вещиците да вият от болка... Сега, обаче, е чисто и звънко - няма да се разпадне светът:))))

Плаши ме и разпадането на сградите и разпадането вътрешния ни свят.
Не знам кое е по-страшно!
И двете са страшни!
Аз още снощи имах този тип вълни, които ме накараха да си прибера лекарствата и най-необходимите неща в дамската чанта, макар да имам още време до заминаването ...
Не ми се случва за пръв път и не обичам тези си състояния, но нямам вина за това - сами идват, неканени ...
Ти го казваш в шеговита форма, но аз съм го изпитала на "гърба си" - преди да ме оперират и аз губех равновесие и дори и леглото ми се клатеше преди земетресение, тогава си мислех, че е от болеста ми ...
Може да имаме свръхсензорни възприятия, знае ли се?:)
А котето ми в такива моменти само се присламчваше до главата ми и заспиваше свито на край.
Котешки му работи!
Чувала съм, че кучетата издават особени звуци в такива моменти, но сега при тази кучешка популация не можеш да ги различиш:))).

Тук при нас пък нета е скапан.
Да ни пази Бог!

Страшничко е, Цецо!
До обед и мобилните линии бяха в невъзможност ...
Ами, Божа работа!
Ние сме гости на тази Земя, но не винаги го разбираме и приемаме ...
Бог да ни пази!

Bog da ni pazi..ako mu e ostanlao pone o6te malko milost kum nas...
ni6to ne mojem da napravim..samo da se molim...
Stra6no e...

Бог е милостив, приятелко!
Но ние понякога Го забравяме и Той ни напомня ...

Вярно, годината беше 1979, грешката е вярна!

И отново си сбъркал годината - беше 1977-ма.
Дай, Боже, да не се повтаря!

Няколко земетресения, включително и това във Вранча, съм преживяла на 19-я етаж, знам какво е.
Днешното не съм го усетила и ако благоверния не ми беше звъннал, за да ме пита как съм, щях доста по-късно да разбера за него от нета.

Бог да ни пази.

Благодаря ти, Таня!
Аз на 19-ия етаж преживявам поредното!
Бог да Ни пази!

Бог да Ни пази, Ели!
Ние сме безсилни!

Природните катаклизми ни карат да си дадем сметка , колко сме уязвими и слаби.
Вяма как да не се смирим нали?
Зваем че сме гости на тази планета и че трябва да сме благодарни на Бог за търпението което показва , гледайки как се отнасяме с неговото творение.

Skapa Katq :( ot 1999 god orejivqh tova zemtr. http://www.google.com.tr/images?q=1999+depremi&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=zZiMTIaRFZKBswbNkcH7AQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCgQsAQwAA&biw=1280&bih=643 :(((((((((( hilqdi hora zaginaha !!! Mn bolka mn neshto beshe ujas :( Gospod da pazi vsichki Ni !!!Pozdravi

Както винаги си права, Мерита!
Ние, хората, май се самозабравихме ...
Трябва да благодарим от сърце за търпението МУ!

Мила, Фатмин!:(((((
Съжалявам, че е трябвало да преживееш всичкия този ад!:((((
Беше ужасно дори тук.:(
Един приятел беше на мисия тогава и се върна потресен!
Дори не си направи доктората, който беше по темата ...
Едно е ТЕМАТА, друго е действителността!
Не искаше да става д-р на науките на гърба на жертвите и пострадалите, заради едната суета ...
Бог да Ни пази всички!