Дядо ни напусна, когато бях на 10 години.
Това съм го писала в друг един спомен, посветен на дядо.
Лятото на тази 1963-та беше за мен може би най-хубавото лято до ... 5-ти август ...
През това лято освен редовните ни седмични излети до Огняновските бани, дядо ме вземаше с него всеки ден. Беше си наумил нещо /може да е било предчувствие или не знам какво/, но поне две седмици преди тази дата всеки ден ходехме с него в Огняново, освен в редовните ни вторници, когато ходехме тримата с баба.
Казваше на баба, която му приготвяше багажа:"Бабо, ако Умра, поне да Умра чист!"
"Немой така, дядо!" - кротко казваше баба и ни изпращаше до портата.
Качвахме се с дядо в рейсчето, стигахме неговата Градска баня и той ме оставяше да го чакам под едни борове. Не се бавеше много, когато бяхме само двамата.
Като се върнехме в Града аз утърчавах да оставя багажа и тръгвахме с дядо из чаршията.
Дядо много се гордееше с мен, както и аз с него /няма да се повтарям, писала съм го вече/.
Минавахме през Френговия магазин, от който дядо винаги ми купушаве някоя "щъролинка", после през цялата чаршия стигахме до мястото, където продаваха карпузи /дини/, пипони и кауни /сега на всичките казват пъпеши, а то не е едно и също - има разлика!/.
Там ни чакаше един дядо с магарешка каручка, малка и красиво изписана /така си представях по-късно Сали-Яшаровите/, в която слагаше избраните от моя дядо карпузи, пипони и кауни.
Бяха много, сигурно от всички поне по десет!
"Много купувате, господине, рано е още ..." - това казваше продавачът, който познаваше начина на пазаруване на дядо.
"Нека да има за дЯтето",казваше дядо и потегляхме след каручката. Аз стисках здраво ръката на дядо, неподозирайки, че това ще е последното ни лято заедно ...
Човекът с каручката спираше пред портата, пред която баба ни чакаше и започваше да прибира всичко в зимника, който си беше един огромен хладилник!
Къде без мен?!:)))
И аз се включвах в прибирането и много ми беше хубаво!
Дядо все казваше: "Тамахкяр е дЯтето, бабо! Човек ще стане от него!" /Този тамахкярлък за работа ми "изяде главата", но ... това е друга тема .../.
И така всичко беше прибрано, подредено според ароматите, защото пипоните и кауните миришеха различно, дядо избираше един карпуз и го подаваше на баба.
Баба си знаеше работата - наточваше вода в едно казанче от малкото пиро и слагаше карпуза да се охлади.
Ние с дядо сядахме под лозницата на сянка в очакване на карпуза.
Но аз си бях като вятър /и Мишел е такава, не може да стои на едно място повече от няколко секунди!:)/, не можех да седя така и затова отивах да "прегледам" зеленчуците, сливите, крушата дали са окапали и накрая отивах под смокинята.
Смокинята не беше обикновена като сегашните и като тази, която имахме в двора на бащината ми къща. Неееее! Тази раждаше плодове, големи като ядълки, които се разпукваха пък като рози и ухаеха невероятно!
Дървото беше високо като ябълката, сливата и крушата, които имахме.
Никой не береше плодовете - те си капеха и само аз отивах да ги "спохождам":) и се подслаждах с тях, след което събирах всичко негодно и го изхвърлях в кофата за боклук на тротоара /беше нова, скоро ги бяха сложили/.
Капеха и в съседния двор, но там клонът май го ошушкваха съседските момчета, та много за капане нямаше ...
След обиколката и прегледа:) на състоянието на плодовете и зеленчуците се качвахме в къщи. 
Дядо "заколваше" динята /карпуза, де!:)/ и на мен винаги ми даваше средата, която беше червена, сладка, сочна, ароматна ...не ти е работа!
Много хубаво беше!
На Илинден /тогава си беше на 2-ри август/ не отидох с дядо  в Огняново, баба ме заведе на черква - през нощта дядо получи дамла /кръвоизлив в мозъка/ и на 5-ти си отиде ...
На 6-ти, за да не съм в къщи и да не се разстройвам ме заведоха близки роднини с техните деца за пръв път на Топлицата, която ми беше мечта от години!
Дядо осъществи и тази ми мечта, макар по този начин ...
Това лято свърши много рано ...
Тръгнахме си няколко дни след 5-ти август.
Имаше цял месец до началото на учебната година ...