Ама не е като бабиния - оня беше тежък, кръгъл и като ти откъснат краещник ----- ммммм, вкусноооо!

Най-точната дума за този домашен, кръгъл, бабин хляб - ТЕЖЪК!
Наистина беше тежък, особено като е престоял една седмица:)))))!
Благодаря ти, че ми даде подходящата дума!:)

"Днес" беше в понеделник:).
Вечерта разказах този си спомен на сина ми.
В началото се зачуди защо не съм им го ракзвала до сега.
После толкова много се смяхме - с глас и сълзи:)))).
А Мишел беше много щастлива от нашия смях и тя цвърчеше наоколо от удовоствие:))).
Сега като пиша това, отново се смея с глас, а тя дойде с един издълбан краещник и се смее по нейния си начин:))).
Този спомен ми е един от най-смешните, но и най-малко споделяни спомени ...
Какво нещо е паметта!
Моята изважда на преден план най-щастливо обагрените ми ...
От този ме е малко срам, защото съм искал нещо, което не съм познавала добре, а само по малките парчета хляб от съседите ...
Но цяла седмица стар хлаб ... е, малко множко ми е дошло:)))))))))!
И все пак един невинен катализатор:))) като Миши и ... ето го спомена!
Сега стои на вратата и ме подканва по нейния си начин да продължа да се смея:))).
Донесе ми и коричка хляб:)))!
Ех, колко смях!
Не знам дали съм предала смешното в този спомен, но поне се опитах да ви обясня:)))!

Божествен беше хляба от домашната фурна!
Хубав ден!

Божествен спомен за божествен хляб!
Такъв беше, изваден току-що от пещта!
Но престоял една седмица ...пак нме напушва смях!:))
Хубав ден!:)

Май аз съм яла повече домашен хляб: като остарееше, правеха го на "трошици" - в големия дълбок тиган с домашно масло и натрошен и препържен - златиста планина от нещо истинско - не брускети или онези кубчета, от които получаваш язва...
също - попарник: не помня как точно беше, но се препичаше в голямата тава като баклави - май пак с много масло, но залят със смес за крем карамел - 12 яйца на 1 литър краве мляко - сега правя такъв крем карамел веднъж годишно...
също - най-стария се даваше на животните с кърмата - т.е. с много сол...
и, естествено - като имаш работа, не му мислиш за хляба - ставаше на попара с кокошата чорба или препечен на ръжена заедно с тънка филийка осолено свинско, или - обелваха ми горната кора и я намазвах с чесън - уфффф, ама да де - тогава нямаше нужда да се яде по схема, защото всичко беше истинско и недостатъчно за енергията, която изразходвахме.

Миши е малка още за "циганска баница", но непременно ще й дам някой път!:)))
С попарника ми припомни още /1Я1Я - това е поздрав от Миши;))/ неща;)).
Аз обичах траханата на баба от Града - беше нещо, което никога след това не съм яла.
И баба Катя правеше трахана,но нейната беше по-друга и не толкова вкусна ...

Аз пък мога да се похваля, че в мойто село баба ни печеше редовно хляб. после го завиваше с едни домашно тъкани кърпи, и го ядяхме няколко дни.
Също баба ни месеше и сушеше юфка. Защо я излагаше на слънцето, не зная. Имахме една тераса над лятната кухня, на която се излизаше от прозорец в спалнята, която беше на втория етаж. Там имаше асма, първото грозде оттам късахме, баба ни гълчеше, че го берем почти зелено.
И от тази тераса скачахме долу, в градината, като кършехме цветята й. Баба ни имаше много цветя в двора.
Това продължи, докато отквориха фурна в село, беше близо до къщата ни. И вече баба много рядко печеше хляб, после съвсем престана, после престанах да ходя на село, защото пораснах, после престанаха да ги има баба и дядо.
Най-щастливото ни детско време беше през лятото в село Черганово.
Неповторимо беше!

Тези кърпи в Града ги начичаха месали, Любо.
И аз имам спомен за домашната юфка, която сушахме на "балкона" - тераса, но аз не я обичах много.
Предпочитах траханата - баба й слагаше нещо, която я правеше неповторима.
Баба Катя я наричаше "богатска" трахана ...
... И аз така, Любо, престанах да ходя в Града, защото ги нямаше вече хората, които обичах...
Но ... до тогава има още време и спомени, приятелю!
Ако прочетеш това: http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/12/aromatite-na-diadovata-kyshta.590342 ще видиш, че нашите къщи не са се различавали много, независимо, че са били на толкова километри разстояние!

Хубави спомени, Катя! И моята баба обичаше да меси и пече пити. И аз се включвах като омесвах своя:)) Цялата ставах в брашно, но тя все ме поощряваше колко добре се справям:)))
Никога не се забравят такива мигове!!!
Поздрави на цялото семейство и силна прегръдка за малката Мишел!

Баба го печеше в подница или чирпня, завива го с гореща пепел и той се опича, после е леко мръсничък, но невероятно вкусен. И с прясно масло, сол и домат. Ох, на диета съм, Катан, ти разби всичко детско в мен с този вкусен спомен. Усмивки от мен.

Ароматът на пресен ръчен хляб се носеше до всяка къща...
Чудесни са разказите ти ,Кати ,толкова истински ,всичко сякаш оживява .
Поздравления за хубавия разказ и мил спомен !

Скъпа, Скарлет!
Този е един от най-смешните ми спомени!:)
Баба изпече само веднъж домашен хляб, за да не ми "строши хатъра":))).
Беше наистина невероятен хляб, но и приключението си го биваше:))).
Затова написах малко пояснение в коментар №3:))).
Миши спинка в момента, но после ще я цункам от теб специално!
А с моите спомени се върнах и към нещо, което днес много й хареса - "КЮЗ" и леко, като козлета си чукаме главите.:)))
Много се забавлява, затова идва при мен с наведена главичка и хитра усмивка /все още не може да казва всичко, което иска:)))/, но аз знам, че идва за "КЮЗ":))). Правим го, тя се залива от смях, после тръгва на някъде до следващото "КЮЗ" ...
За хубавите спомени, които радват и сегашните деца:)!

Toзи невероятен аромат и малките къшейчета, които баба ми донасяше понякога от съседи ме подтикнаха към тази авантюра:))).
Много вкусен беше хлябът, но ... само в началото:))).
Поздрави за спомените и за ... нас:)))!

Благодаря ти, Стела!
Всеки спомен е едно завръщане в единственото безгрижно време - в детството ни.
А моите спомени не са украсени и доизмислени, затова гарантирам за тях, че са истински!
А за кварталните фурни ...
Поздрави за теб и твоите спомени!
Това е друг спомен, от по-следващи години ...

има някакмва промяна - ширифта вече се чете, макар и дребен при мен...
поздрави!

Аз ги помня, сякаш бяха вчера, а друг път ми се струват толкова далечни!
Радвам се, че вече се чете:)!
Поздрави и на теб, Люба!

Такъв хляб съм яла, когато бях на гости с една съседка при нейните родители на село. Рязахме едни големи филии и мазахме с домашна лютеница. И до сега си спомням тази вкусотия.

Оказва се, че всички пазим този вкус и аромат!:)
На мен ми мажеха филиите с много масло /и някакво сладко/ - тогава и по-късно, защото не бях от "ящните":).
Може би поради тази причина баба е решила да омеси и изпече хляб ...
И сега не обичам масло - освен, ако не е само леко "загатнато":).

Не съм вкусвала такъв деликатес, но усещането, което описваш, е навероятно!
Знаеш ли, аз обожавам аромата на хляба. Много хора изпитват същото. Когато заровиш лице в него, по цялото ти тяло се разлива блаженство, несравнимо с никое друго. Имам чувството, че при нас българите усета за дом, за семейство, за духовна близост между хората се засилва с мириса на топъл хляб. Малко неща в живота ни са заредени с такава силна земна енертия. Това си е едно чудо на чудесата! Трайно чудо!
Целият блог замириса на пресен хляб!:)
Съвсем по домашному!:)
Благодаря ти!

Права си, Инел!
Ние, българите, влагаме някакво едва ли не страхопочитание към хляба!
Спомням си /пак от това време, за което разказвам/,че дядо, преди да нареже хляба го прекръстваше!
А баба не изхвърляше дори трошица!
Да кажеш, че са били бедни хора - не, напротив, бяха заможни, но това е преклонението пред хляба!
Сега дори се замислих дали не са влагали и друг смисъл в трзи неща?!
Нали и сега нафората се прави от безквасни хлебчета?
Нямам обяснение за това...
Но за аромата на хляба - наистина е Божествен!

Много добре си спомням вкуса на прясноизпечения хляб. Моята баба правеше едни гоооолееееми самуни хляб. Една филия не можех да изям, а не бях злояда. Обичах, когато поизсъхне хляба, да го намажа обилно с домашно кисело млеко, бабини имаха биволица и млякото беше гъсто, излишната вода попиваше в хляба и той омекваше, а намазаното отгоре мляко ставаше като сегашното цедено, но по-вкусно.
Много хубави спомени имам от детството си. Чаках с нетърпение да дойде ваканцията и да отида на село.
Цвлувки за малката Мишел.

Ех, Таня!
Хубави времена - детски и безгрижни, затова и спомените ни са все хубави!
Ние купувахме с дядо хляб от фурната, но баба реши веднъж и на мен да ми направи домашен хляб, сякаш, заради спомена:).
Сега пък ти ми припомни с това кисело мляко още нещо - на нас ни докарваха от селата по два гюма с прясно мляко в понеделник - тогава беше пазарен ден в Града и ние с баба свещенойствахме:) около големия казан!:)
Млякото имаше поне два пръста "кърпа", а киселото ставаше като, както казваше дядо "С нож да го режеш".
Аз не обичах/м/ масло, но "кърпата" я обирах задължително:))))!
И въпреки "моите опити за обезмасляване":))) киселото мляко ставаше наистина като сирене, "С нож да го режеш".
Мишел ще я нацелувам утре, живот и здраве - сега имам свободна:))) вечер!
Поздрави и благодаря за спомена!

Имен върда далеко ,далеко в детството където миришеше толкова апетитно на печен хляб ,намазан с прясно избито домашно масло от съседската биволица,а после и бягането от биволицата приключило с малък инцидент!:

трябва да изпече хляб за Мишел ;)))

Има една фурничка наблизо и като отивам на Витоша през уикендите, минавам покрай нея. Носи се божествената миризма, мммм ......
Наред с миризмата на липите, тази ми е от най-любимите :)

Привет и на теб, Илиянче!
Радвам се, че ме посети и ми написа твой спомен от детството!
Аз честно да си кажа биволи видях за пръв път, когато бях на студентска бригада:).
Мислех си, че са по-големи черни крави, а то ...:)

Ще изпече, Слави!:)
Нека Мишел да стане малко по-голяма и живот и здраве да е!

Липи и аромат на пресен хляб!
Помниш ли голямата липа в градинката срещу Университета?
"Забравях" се под ароматните и сенчести клони!
А фурната на "Аксаков"?
Там правеха най-хубавия хляб, най-хубавите козунаци и най-хубавите гевреци, които пък ме връщаха отново там, в Града...