Движението беше едно от най-магнетичните и емблематични места в Града.
През деня дядо ме водеше из Чаршията, а вечер тя се превръщаше в Движението:).
Тази улица наистина живееше свой собствен и струва ми се двойнствен живот:).
През деня беше търговска и делова улица, а вечер ...
Вечер всички излизаха по Движението.
Като съвсем малка излизах с лелите ми, които ме кипреха и докарваха като за изложба.
Някъде по средата на Движението продаваха захарни петлета и семки.
На мен ми купуваха захарно петле и тиквени семки.
Мечтах си за слънчогледови, но те според моите лели не бяха много изискани ...
На Движението се случваха разни интересни неща.
Там можеше да срещнеш всеки, когото поискаш, да го огледаш скришом и да поклюкарстваш за него с приятелите си /в случая с лелите ми/.
Правеха се и уж случайни срещи между младите.
А погледите, които се разменяха - потайни, нежни, влюбени, приканващи ... тези погледи бяха във всички очи ... 
След години, когато вече бях голямо момиче /7-8 или 8-9 клас/ получих разрешение да излизам с Ленчето по Движението, макар да трябваше да се прибираме точно в 9 часа, нито секунда по-късно.
Мечтата ми за слънчогледови семки се сбъдна!:)
Търпение му е майката:).
Влачехме се с Ленчето по Движението, люпехме слънчоглед като всички други и си говорехме разни много важни:) неща.
В същото това мое първо самостоятелно лято по Движението ме споходи и мълчаливата и несподелена любов на едно момче.
Ние се разхождахме по улицата, а то вървеше неизменно по тротоара до нас.
Като наближеше времето за прибиране ние свивахме покрай Митрополията и забързвахме към къщи, за да сме в 9 часа пред нашата порта, където спирахме да си доизкажем още някоя и друга "голяма тайна".
Момчето идваше с нас, заставаше за кратко на отсрещния тротоар и след това се връщаше.
Това предизвикваше смеха ми, но и едно страшно приятно и неизпитвано усещане ...
В края на лятото, когато наближи времето да си ходя "нагоре", една вечер Ленчето го заговори - момчето й беше съученик.
Така и ние разменихме няколко незначителни думи.
Това беше моето ново и специално лято по Движението.

На другата година, когато излязохме с Ленчето по Движението, честно да си призная се оглеждах и се надявах да го видя ...
Момчето се появи някъде по средата на лятото, но вече не вървеше успоредно с нас, а беше с голяма тайфа приятели и дори не ме погледна ...
Не ми беше много приятно, ама дори хич!
Но ...по Движението се случваха разни истории ...

по миналото те е обхванала,
красиво и интересно...

Върна ме години назад ,Кати ...За всеки град вероятно тогава е било много вълнуващо да си на "движението ".
Поздрави за хубавия разказ !

О, да, много интересни неща се случваха по Движението, а и в Попската също :)))
Благодаря, Кате, за разказа!

Хей ,сподели някоя 'голяма тайна " :)))
Любопитен съм :)))))))) А и ме гони носталгия по движението :)

Катя, благодаря ти и за тези съкровени спомени от първите трепети!
Вълнуващо е всичко, което разказваш!
При теб прекаравам незабравими мигове и мога да те слушам с часове!
Поздрави и от мен!

Мила Люба!
Носталгията май отстъпи място на някакво друго чувство. Не мога да определя какво точно...
Поздравявам те за красивите морски снимки!

Благодаря, Стела!
Движението е място за социални контакти, нови любови, раздели ...
Сега е времето на Интрнета - и тук се среща всичко, както по Движението:)!
Хубав ден!

Цветенце мило, спомняш ли си Движението?
Как ли би могла да го забравиш?!:)
А Попската - вероятно имаш предвид градинката пред Черквата?
Там на пейките сядаха вечер големите ...
Аз посядах по обед там с дядо.

Големите тайни бяха ... незначителни момичешки вълнения:)))))))))).
Но за онова време си беше ... ехеййййй!
Пусни се веднъж по Движението и ще "чуеш" какви ли не тайни:))).
Поздрави!

Благодаря ти, Скарлет!
Винаги ми даваш кураж, когато вече си мисля, че съм досадила с моите наивни спомени...
/Имам още няколко записани, но се чудех дали да ги пускам или да си стоят в чернови/, сега ми се струва, че ще си излязат, както съм ги програмирала:)
Пожелавам ти хубав ден!

Разбира се, че си го спомням. Години по-късно Движението се премести по Тодор Паница (тогава така се казваше) - улицата към градската градина...
Имаше една сладкарница, която се намираше малко след сегашния паметник на Гоце Делчев. Беше празник, когато родителите ми ни водиха там, за да ни почерпят :)))
Да, Попската е точно тази градинка. Колко сме седели там...

Движението - място за тайни! И явни, и истински!!:)
Символ на живота - в прекия и преносния смисъл!
Спомени за бъдещето!
Днес вече го живеем!
А истинските тайни предизвикват любопитството ни!
Да живеят загадките!
Докато има движение, няма страшно!:)
Чудесно време в събота!
Дано и утре е така!
Прохладна лятна почивка ти желая!:)

И аз бях там - по продължението по главната на Пловдив. Ама, да де... имах си кавалери - първо баща ми, по едно време - дядо ми. Докато стана време някой да се мъкне по мен, а аз да гледам по други - вече нямаше "движение" а си беше разходка по главната... или целенасочено отиване някъде...

много мило го разказваш - не бих казала като филм - като ри-плей на свят - с всичките му екстри:)))

Цвете!
"Тодор Паница" ми е любимата улица в Града!
Сега не знам как се казва.
За нея е споменът ми "Ароматът на улицата".
А сладкарницата беше едно от местата, които с дядо посещавахме през ден - купуваше ми "Витошка" и боза в чаша като сегашните от горчица:).
Малко, ама съвсем малко по-надолу беше Френговият магазин /после стана магазин за хратинелни стоки:(/, за който ми беше казала, че не си спомняш ...
А преди сладкарницата имаше книжарница, която в по-късно време посещавах редовно и правех добър оборот:) там.
Имаше още една сладкарница - по средата на Чаршията - там пък ме "подслаждаха":) с толумбички, такива вече няма никъде!
Когато ходих за последно в Града мисля, че не видях нищо познато ...:(

Моите спомени са стари - от преди близо 50 години и затова не се припокриват изцяло с твоите.

Инел!
Винаги се радвам на коментарите ти, защото ме зареждат много положително!
Права си за движението, но движение по Движението си е ... еххххххх!
Прохладна вечер и на теб и много щастливи спомени, които да са станали реалност!

Нищо не може да замени Движението!
А разходка ..., ами че разходка може да се направи навсякъде!
Движението е друга работа - с настроение и аромат, а дали само...?:)

Къде може да се мери един филм с моите спомени:))))))))))))))))))))))))))!
Тук всичко е повторение на едно време - с аромат, с цвят, с поглед ... с всички екстри:)))).
Хубаво беше! Неповторимо!!! А и ... НЕЗАБРАВИМО!

В Казанлък през лятото братовчедките ме водеха по Движението. Интересно, и там го казваха така.
Имахме и лятно кино, и семки, и други неща , също като при теб.
По едно време слънчогледовите семки ги продаваха без шлюпките, да не се замърсяват улиците. Хич не бяхме доволни от това.
Страхотно е било твоето Движение, досущ като моето.

Любо, по наше време Движението е било май еднакво навсякъде!
И атмосферата е била сходна - само хората и диалекта са били различни.
В Града диалектът беше много специфичен, срещала съм подобен само в Странджа.
Страхотно беше НАШЕТО Движение - моето и твоето!
Бъди щастлив!

А някъде му казваха "Стъргалото" :)))))

Чувала съм за Стъргалото, но Движението е къде-къде по-елегантно:)!

като четох спомена ти се замислих, че "Стъргалото" все още съществува в някои малки градчета. Хората поддържат традицията, за да не се забравят и да имат поне някакво развлечение...

Зарадва ме, Еssy!
Дали ще е Стъргало или Движение по-важното е, че все още го има /доверявам ти се:)/.
Традициите, макар и поизбледнели съществуват по този начин!
Хубава вечер ти пожелавам!

а духовата музика и вечерните танци в градската градина?

В Пловдив имаше, почти същото имаше в Бостън, има го и в Лондонския парк Сейнт Джеймс, в Благоевград мисля че го има до ден днешен....

На село имаше също движение и вечеринки в читалището - с представления на по-големите ученици от училището...

А в спа-селищата - там имаше едни карлсончета - т.е. пътуващи бардове - с черни костюми, чадър, стол и една количка на търкалца - сядаха на стола върху количката и пееха дълги елегии на тема Крали Марко и три синджира роби или снахата и свекървата или там каквото знаеха. Миналата година отидох до библиотеката на ЮЗУ и там момичетата вадеха от архива едни томове със записвани на терен такива истории в бели стихове - имаше от Пазарджишко - страшилки! Никога не са влизали дори в литературните критики, само са събирани и оставяни в архив под най-различни сигнатури... Ама си бяха вечерното шоу за градчета с минерални бани...

Именно!!!:)))

Неделен поздрав!:)

Мухата ти си я бива и дори повече:)))!
Духовата музика ми е спомен от друг град, с други хора и по друго време ...
Може и в Града да е имало духова музика, но аз си я спомням само на 9-ти септември ...
За Лондон съм сигурна - разказано и документирано от малкия ми син.
За Бостън не знам - големият ми син беше САМО:) в Калифорния /Сан Францинско, Бъркли, ЛА/ и в Ню Йорк, пък и той не е много по разказването...
Спомените ми за тогавашни шоу-програми:) също са от други места - предимно от Хисар и Велинград ...
А ти, защо ми се струва, че вървиш по стъпките /или по твоя си пътека:)/ на един мой познат, който събираше дълги години едни такива подобни неща и накрая ги издаде в няколко тома с голям успех?
Ако е така - пожелавам и на теб много успехи!
Като прочетох за "страшилките":) се сетих за "БАБУГЕРЕТО" от Банско, които на времето предизвикваха у мен неимоверен страх:))))!

Така е, знам го от собствен опит:)))!
Макар в някои отношения да съм доста припряна:).
Хубава неделя и на теб!

Не знам дали ще издавам нещо - май, по-скоро съм тръгнала по стъпките на Толкин ама от друга посока... Преди месец сънувах следващия том...

Не си чувала за БАБУГЕРЕТО?!?!?!:)))))))
Не може да бъде!:)))))))
Ами това са КУКЕРИ по сегашно казано, но БАБУГЕРЕТО си бяха нещо много страшно за мен:))))!
Независимо от посоката - давай напред!
И сънувай по-следващия том:)!